Решение № 245 от 07.03.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Русе, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Явор Д. Влахов при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно наказателно дело № 20214520202322 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. ЗЛ. Б., от гр. Хасково, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 21-1085-002603/13.10.2021г. на ВПД Началник-група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, на Б. било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.

Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Не се явява упълномощеният ѝ процесуален представител. и

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 03.09.2021г., около 22.00ч. свид.В.В., с управляван от него л.а.

„Тойота Аурис“ се движел по бул. “Липник“ в гр. Русе, в посока кръстовището с път RSE1130 /гр. Русе - с. Николово/. Когато достигнал кръстовището, В. видял л.а. „Пежо 1007“ с рег. № Х 5450 КК, който се бил блъснал в бордюра на разделителен остров, разположен в кръстовището.

Товарен автомобил бил закачил теглича на лекият автомобил, за да го изтегли от мястото, където бил заседнал. По това време в лекият автомобил нямало никого, а в близост свид.В. видял две жени и едно момче. Едната от жените казала на момчето: „Виж на какво ми направи колата.“. След като товарният автомобил започнал да тегли лекият автомобил, в последният, на шофьорското място се качило да управлява момчето. Автомобилът бил изтеглен и придвижен от момчето на около 50 м. от мястото на произшествието, встрани от пътя, по посока с. Николово. Свид. В. се усъмнил, че момчето и момичето може да напуснат мястото на инцидента, поради което се обадил в Сектор „Пътна полиция“-Русе. На място били изпратени свидетелите И.И. и П.А. – младши автоконтрольори в Сектора. Те установили, че в процесният автомобил, към момента на възникване на пътнотранспортното произшествие пътували жалб. Г.Б. и А.Г.. Установили също така, че автомобилът бил собственост на майката на жалб. Г.Б. – К. Б..

След оглед на местопроизшествието, на пострадалият лек автомобил и след проведена беседа с Г.Б., А.Г. и В.В., свид. И. преценил, че при възникване на пътнотранспортното произшествие л.а. „Пежо 1007“ с рег.№ Х 5450 КК бил управляван от жалб. Б.. Приел, че произшествието е резултат от движение с несъобразен скорост и от него настъпили материални щети – увреждания по автомобила и по бордюра на разделителния остров, поради което съставил против Г.Б. АУАН за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В саморъчни обяснения дадени пред полицейските служители, Г.Б. потвърдила, че именно тя е управлява л.а. „Пежо 1007“ с рег.№ Х 5450 КК в момента на произшествието.

Въз основа на този акт АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което, за допуснатото нарушение и на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, на жалб. Г.Б. било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

2

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание. В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителката да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В същото време, при изследване на материалноправната законосъобразност, Съдът констатира, че е налице незаконосъобразен административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателката е ангажирана, за нарушение, което не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна. Основанията за това са следните:

По делото не бяха представени и събрани категорични доказателства, че на 03.09.2021 г., около 22.00 ч., именно жалб. Г.Б. е управлявал л.а. „Пежо 1007“ с рег. № Х 5450 КК по бул. “Липник“ в гр. Русе в посока кръстовището с път RSE1130, и където, поради движение с несъобразена скорост да е причинила ПТП с материални щети.

Както става ясно от показанията и на двамата полицейски служители, в момента, в който пристигнали на мястото на произшествието, процесния автомобил бил спрян встрани по пътя за с.Николово и в него нямало никого.

В близост се намирали Г.Б., А.Г. и свид.В.В.. Според показанията на свид.

И.И., пред него свид.В. заявил, че бил очевидец при възникване на произшествието и потвърдил, че в този момент, от шофьорската страна излязло лице от женски пол. В показанията си другият полицейски служител – свид.П.А. пък твърди, че пред тях свид.В. посочил, че от шофьорското място, след произшествието, излязло лице от мъжки пол. И И. и А. заявяват, че Г.Б. признала, че тя е управлява автомобила, когато се е случило 3 пътнотранспортното произшествие.

В същото време, в показанията си свид.В.В. е категоричен, че не бил очевидец на самото произшествие, а при пристигането му на мястото автомобилът вече бил заседнал върху разделителният остров и в него нямало никого. Твърди, че непосредствено преди да бъде изтеглен автомобила чул девойката да казва на момчето: “Виж на какво ми направи колата!“, а при придвижването на процесния автомобил от мястото на инцидента, до мястото, където бил установен – встрани по пътя за с.Николово, управлявало момчето.

Съдът намира, че отсъстват обстоятелства, които да дават основание показанията на свид.В. да не бъдат приети за обективни и достоверни.

Установи се, че последният не се познава с никого от лицата имащи връзка с инцидента, не е заинтересован от изхода на спора, очевидно не е предубеден и няма лично негативно или специално отношение към някое от тези лица.

При това положение и при липса на други първични доказателства, става ясно, че административните органи приели, че жалб. Г.Б. е управлявала автомобила и причинила процесното ПТП, единствено и само въз основа на нейното изявление, направено пред тях, представляващо по своята същност извънсъдебно самопризнание, което е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.116, ал.1 от НПК, обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия, а според ал.2, самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото. Чл. 84 от ЗАНН установява правилото, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Следователно, при изясняване на фактическата обстановка по случая и при постановяване на административните актове /АУАН и НП/, за административните органи било задължително да се ръководят от принципите на НПК. При това положение е следвало да се съобрази обстоятелството, че е недопустимо реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя да се основава единствено и само на изявление на последния, при това извънсъдебно. Други 4 доказателства относно установяване на правно релевантните факти, сред които дал л.а. „Пежо 1007“ с рег.№ Х 5450 КК е бил управляван от жалб.Б. и дал тя е причинила ПТП, както и дал това било сторено при условията посочена в АУАН и НП, липсват както в административнонаказателната преписка, а така също не бяха представени и ангажирани по настоящото съдебно производство. Това прави наказателното постановление незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон.

Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган, съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.

Налагането на административно наказание без да е доказано осъществяването съставът на съответното административно нарушение е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на административно-наказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/.

По тези съображения Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-002603/13.10.2021г. на ВПД Началник-група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, на Г. ЗЛ. Б., от гр. Хасково, ЕГН ********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5