Присъда № 3 от 19.01.2022, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 451/2021
- Вид
- Присъда № 3
- Подписан
- 19.01.2022
- В сила
- 04.02.2022
- Състав
- Зорница Донкова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 3, постановена на 19.01.2022г. по НОХД № 451/2021 г. по описа на Районен съд -Търговище.
Подсъдимият КР. СТ. СЛ., ЕГН ********** от гр. Търговище е предаден на съд с обвинение по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2 от НК за това, че на 24.08.2020г. в гр. Търговище причинил средна телесна повреда на ЗДР. В.
АТ. от с. гр., изразяваща се в избиване на зъби /горни два централни резеца/, без които се затруднява дъвченето и говора.
В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалия ЗДР. В. АТ. против подсъдимия КР. СТ. СЛ. за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и граждански иск, предявен от пострадалия ЗДР. В. АТ. против подсъдимия КР. СТ. СЛ. за сумата от 808,74 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
Пострадалият бе конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението срещу подс. С. като безспорно доказано. Счита твърдението на подсъдимия, че не е нанасял удар на пострадалия за негова защитна версия, която се опровергава от останалите доказателства по делото и преди всичко от заключението на вещото лице. Пледира за деянието по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на една година, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години. Пледира за уважаване на предявените граждански искове, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител също намира обвинението за доказано както от обективна, така и от субективна страна.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като по отношение на следващото му се наказание поддържа становището на прокурора. Пледира и за уважаване на гражданските искове в пълен размер, както и за присъждане на направени по делото разноски.
Подсъдимият С. не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда. Отрича да е нанасял удар на пострадалия.
Защитникът на подсъдимия също пледира за оправдателна присъда, считайки че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Пледира, при анализа на събраните по делото доказателства съдът да кредитира обясненията на подсъдимия и да приеме, че същият е действал при условията на неизбежна отбрана. Защитникът счита, че предявените 1 граждански искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Алтернативно пледира за налагане на справедливо наказание, при съобразяване на обстоятелството, че подсъдимият е баща на три деца, в който случай гражданските искове да не бъдат уважавани в пълен размер, поради завишаването им.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
В междублоковото пространство на ул. „Трапезица“ и ул. „Брегалница“ в гр. Търговище функционирал хранителен магазин. Пред магазина имало маси с пейки, на които вечер се събирали живущи в квартала.
На 24.08.2020 г. вечерта подс. С. седял на една от масите заедно със свои познати, сред които и св. П.. На съседна маса се намирал пострадалият А., който играел карти със свои познати. И подсъдимият и А. употребявали алкохол. Около 21.30 ч. играта на карти приключила и А. се преместил на масата на подсъдимия. Скоро след това между двамата възникнало пререкание, повод за което било поведението на А. към св.П.. Подсъдимият на висок тон казал на пострадалия, че достатъчно го е търпял, да се махне от масата им, след което подс.С. се приближил към А. и го избутал в гърдите, при което пострадалият паднал на земята от табуретката, на която седял.
Останалите се намесили и предотвратили конфликта между двамата. След като се успокоили, седнали отново на масата. Няколко минути по-късно А. тръгнал да си ходи, при което казал на С. да отиде с него, за да изяснят отношенията си. Двамата се отдалечили малко от мястото, където седели другите. А. попитал подсъдимия какво иска, при което С. му нанесъл удар с юмрук по лицето в областта на устата. От удара били избити два зъба на пострадалия – горните два централни резеца, както и леко разклатени долните два централни резеца. А. получил и две дълбоки охлузвания по кожата на горната устна с оток, кръвоизливи и разкъсвания на лигавицата на горната устна в лявата й половина, оток с подлигавични кръвоизливи и разкъсвания по лигавицата на долната устна в централната й част. След деянието подсъдимият си тръгнал, а А. уведомил за станалото РУ-Търговище, които изпратили дежурен полицейски екип.
Според изготвената по делото съдебно –медицинска експертиза, избиването на горните два централни резеца е причинило на А. трайно затрудняване на дъвченето и говора.
Съдът прие за установена описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс.
К.С. и показанията на свидетелите З.А.,ИВ. ХР. ИВ., ИВ. СТ. ИВ., Д.Д., Д.Я., Д. Д.ов, Ц.В., К.К., Г.Г., С.П., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на последните четирима и на св. Б.И., дадени на досъдебното производство, които също бяха приобщени към доказателствения материал, заключенията на двете съдебно – медицински експертизи, както и останалите писмени доказателства приложени към 2 делото.
Събраният доказателствен материал безспорно и без съществени противоречия установява обстоятелството, че процесната вечер подсъдимият и пострадалият се намирали на различни маси пред магазина, в междублоковото пространство на ул. „Трапезица“ и ул. „Брегалница“ в гр.
Търговище. Безспорно установен е и факта, че както подсъдимият, така и пострадалият употребявали алкохол, както и факта, че след като приключили играта на карти, А. се преместил на масата, на която седял подсъдимият.
Доказано е и обстоятелството, че поведението на А. спрямо св. П. станало повод за размяна на реплики между подсъдимия и пострадалия, а така също и за последващото действие на подс.С., изразило се в избутването на А. от табуретката, на която седял, при което последният паднал на земята.
Доказателственият материал по делото не съдържа противоречия и относно обстоятелството, че след намесата на присъстващите, ситуацията се успокоила, а след като пострадалият станал да си тръгва, той извикал подсъдимия настрани за да изяснят отношенията си.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза на ЗДР. В.
АТ., съдебно- медицинското удостоверение № 200/ 25.08.2020г. и гласните доказателства безспорно и без противоречия се установява, че след въпросното „изясняване“ А. бил с липсващи горни два централни резеца, както и леко разклатени долни два централни резеца. Установява се също, че е получил и две дълбоки охлузвания по кожата на горната устна с оток, кръвоизливи и разкъсвания на лигавицата на горната устна в лявата й половина, оток с подлигавични кръвоизливи и разкъсвания по лигавицата на долната устна в централната й част. В съдебно-медицинското удостоверение също е посочено, че описаните увреждания добре отговарят да са получени по време, както е съобщил прегледаният, а той е съобщил, че ги е получил на 24.08.2020 г. около 22.00ч. Според заключението на съдебния лекар, лекото разклащане на долните два централни резеца позволява стабилизирането им и не води до трайно затрудняване на дъвченето и говора, като периодът за възстановяването им е около 20 - 25 дни. Същевременно вещото лице е посочило, че избиването на горните два централни резеца е причинило на пострадалия трайно затрудняване на дъвченето и говора, като възстановяването им изисква протезиране. Последното сочи, че в резултат на процесния инцидент А. е получил средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2 от НК.
От съдебно -медицинската експертиза на КР. СТ. СЛ. и съдебно медицинско удостоверение № 202/26.08.2020г. се установява, че подсъдимият е получил петнисто охлузване по кожата на дясната длан по гръбната й повърхност в областта на трета метакарпофалангеална става с оток по меките тъкани около охлузването, затруднени движения на трети и четвърти пръсти на дясната длан. От съдебно -медицинското удостоверение е видно, че при прегледа подс.С. е съобщил, че посоченото увреждане, което му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, му е било причинено 3 на 24.08.2020 г. около 22.00ч. Т.е. същото е било получено при процесния случай.
Спорният момент по делото е механизма на получаване на уврежданията от пострадалия и подсъдимия. Двамата предоставиха различни данни в тази насока.
Според св. А., след като двамата се отдалечили в страни от магазина, той седнал на пейка и се навел да извади камъче от дясната си джапанка. В този момент подс.С. бил прав срещу него. От това положение последният му нанесъл удар с юмрук с дясната си ръка, в резултат от което единият зъб на пострадалия паднал, а след това и другият. Пострадалият твърди, че след удара се подпрял с дясната си ръка на пейката, но не се е удрял в нея.
Подс. С. от своя страна обясни, че св.А. бил седнал на пейката, а подсъдимият бил клекнал пред него. После двамата се изправили, след което А. посегнал да ударил подс.С. в гърдите, а подсъдимият го бутнал, за да се предпази. После двамата залитнали и паднали на земята до пейката. Подс. С. твърди, че си ожулил ръката в стената.
Преценявайки достоверността на разказаното от двамата участници в инцидента, съдът анализира останалите свидетелски показания по делото.
Установи, че единствено св. П. твърди, че е видяла случилото се между двамата, тъй като ги последвала. Никой от останалите свидетели не е възприел инцидента между С. и А. лично. Съдът обаче не кредитира показанията на св.П., тъй като същите са противоречиви и непоследователни.
В показанията си дадени пред съда свидетелката първоначално заяви, че видяла как А. посегнал към подс.С., който го отблъснал и двамата паднали.
Малко по-късно посочи, че А. паднал, а С. само залитнал и не е виждала той да е падал. Съдът констатира съществени противоречията и с показанията й, дадени на ДП, които също бяха приобщени към доказателствения материал.
Така например пред съда св.П. посочи, че както подсъдимият, така и пострадалият били прави. Посочи също, че не е видяла нанасяне на удари помежду им. Напротив, в хода на ДП е заявила, че А. бил седнал на пейката, а подс.С. бил клекнал пред него, както и че пострадалият се пресегнал и ударил подсъдимия по гърдите. Предвид така установите съществени противоречия в твърденията на св.П., съдът не кредитира показанията й като надежден източник на доказателства. Още повече, че самият С. посочи пред съда, че св.П. и св.К. отишли на мястото на инцидента, когато той вече се бил върнал пред магазина. Последното кореспондира и с показания на св.К., който заяви, че видял единствено, че А. е на земята с кървава уста.
При тези данни, съдът прие, че обясненията на подс.С., които освен доказателствено средство са и средство за защита в процеса, са изолирани и не намират подкрепа в доказателствения материал. Както бе посочено, показанията на св.П. са противоречиви и непоследователни, а от обясненията на останалите свидетели се установи, че никой от тях не е възприел лично инцидента и не разполага с преки впечатления относно механизма на 4 получаване на уврежданията от пострадалия. Същевременно съдът установи, че заключенията на двете съдебно- медицински експертизи по делото, които бяха приети от страните без възражения и които съдът изцяло кредитира като обосновани и компетентно изготвени, не само не подкрепят, а опровергават обясненията на подс. С., респ. обосновават достоверността на показанията, дадени от св.А..
Според съдебния лекар, уврежданията, получени от пострадалия са резултат от действието на твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени от нанесен удар с юмрук в областта на устата. В с.з. вещото лице посочи, че е възможно ударът да е бил нанесен в посока отгоре надолу, което изцяло подкрепя казаното от св.А.. С оглед обясненията на експерта в с.з., съдът изключи възможността уврежданията на А. да са били получени от падане, включително върху пейка. Вещото лице обясни, че в случая се касае за удар в областта на устата с предмет с ограничена повърхност, докато пейката е с по-широка повърхност, поради което при удар в нея пострадалият би следвало да е получил увреждания по изпъкналите части на лицето /нос, брадичка, чело/, каквито в случая не са налице. Експертът бе категоричен, че за него травмата е получена от нанесен удар с юмрук. Този извод кореспондира и със заключението, дадено във връзка с увреждането по гръбната повърхност на дясната длан, получено от подс.С.. Вещото лице, на база специалните си познания, е заключило, че това увреждане е получено по следния механизъм - при нанасяне на удар с юмрука, който е попаднал в областта на горната челюст и предните два централни резеца, като от удара в костите на горната челюст и горните два централни резеца са се получили уврежданията по кожата и меките тъкани на дясната длан – гръбно, както и затруднените движения на трети и четвърти пръсти. Това заключение кореспондира и с показанията на св.Б.И., дадени на ДП, че след инцидента пострадалият бил с разкървавена уста, а по ръката на подс.С. си личали отпечатъците от зъбите на А..
Разпечатката съдържа 36 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18d53006-880a-480c-bec7-bd94ffb10099