Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 708 от 31.01.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 15124/2016
Вид
Решение № 708
Подписан
31.01.2019
В сила
23.03.2021
Състав
ГАЛЯ ГОРАНОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 31.1.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15124 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са предявени искове с правно основание чл.45 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД) и чл.86 ЗЗД.

Ищецът Б.И.Б. твърди, че със споразумение от 27/09/2016 год. по НОХД № 5096/2016 год. по описа на СРС 107 състав, ответникът се е признал за виновен за това, че на 28/10/2014 год. в гр.София, чрез нанасяне на удар е ръка в областта на главата е причинил на ищеца травматични увреждания. След деянието, ищецът бил хоспитализиран с контузия на мозъка, епидурален хематом, счупена челюст, бил опериран и повторно хоспитализиран. Твърди, че през първите месеци след получаване на уврежданията изпитвал силни болки, бил обездвижен и захранван с течности и пюрета. В хода на лечението до месец март 2015 год. е бил постоянно придружаван от близък човек.

В резултат от черепно-мозъчната травма получил ретроградна амнезия. Променило се емоционалното му състояние - станал сприхав, тревожен, потиснат, раздразнителен, разсеян; нямал интереси. Променил се и сънят му - станал неспокоен, повърхностен, лесно се събуждал и по няколко пъти през нощта. Освен това усещал непрекъснато замайване, изпускал се по малка нужда през деня, можел да се облича и обува само от седнало положение; променила се речта му и станала по-бавна, нужна му била помощ и подсещане, използвал по-къси изречения; не можел да изписва думите. След побоя ответникът започнал да получава и епилептични припадъци. В обобщение – променил се целият му живот - чувствал се непълноценен, с доминиращи мисли за състоянието му, за безполезност и безперспективност. Претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки, физически и психически страдания, стрес и притеснения, ищецът оценява на сумата 50 000 лева. Отделно от това ищецът направил и разходи за лечението си в размер на 1928 лева. Претендира ответникът да му заплати тези суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. Върху обезщетението за неимуществени вреди претендира и лихва за забава от датата на увреждането до датата на предявяване на исковата молба, в размер на 10 714 лева. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът Б.Б.С. оспорва предявените искове. На първо място намира същите за неуточнени е оглед периода, в който ищецът търпял негативните последици от увреждането. Освен това оспорва част от уврежданията - ретроградна амнезия, изпускане по малка нужда, затруднение в речта и изписването на думи, замайване, епилептични припадъци не се намирали в причинно-следствена връзка с нанесения побой. Оспорва ищецът да е имал нужда от придружител. Счита, че ищецът се е възстановил бързо след побоя. Липсвала връзка между направените разходи за лечение и уврежданията на ищеца. Ответникът оспорва и размера на иска, като намира същият силно завишен. Твърди и съпричиняване, тъй като бил предизвикан от ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. С., поддържа предявените искове. Представя писмени бележки. Адв. П., като процесуален представител на ответника, оспорва исковете. Посочва, че ако съдът приеме за установени твърдяните увреждания, те не са в пряка причинноследствена връзка с процесния инцидент. В одобреното от съда споразумение се приема деянието на ответника да е причинило само счупване на челюст и травма на главата, но не и останалите увреждания. Неясно е за какво са направените разходи за лечение. Доказано е предизвикателно отношение от страна на ищеца спрямо ответника, чрез псувни. Ответникът, като сирак, е по-лесно дразним.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По

НОХД 5096/2016 г. по описа на СРС, 107 с-в, е одобрено споразумение, с което Б.Б.С. се признава за виновен в това на 28.10.2014 г. в гр. София, в близост до ул.

Лъчезар Станчев № 4, на около 20 м. от входа на отдел „Пътна полиция“ при СДВР МВР, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата (лявата челюст) е причинил на Б.И.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левия долночелюстен ъгъл, което е реализирало самостоятелният медикобиологичен признак счупване на челюст и закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядания в лявата теменна област на главата и в тилната област на главата, линейно счупване на черепа в областта на лявата челна, лявата теменна и лявата тилна кости, остър кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка ляво теменно, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия двустранно челно и вляво слепоочно, което травматично увреждане е довело до разстройство на здравето временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Представените по делото писмени доказателств, свързани с доказване на твърдяните увреждания, са взети предвид от вещото лице д-р Х.М., неврохирург, в приетата по делото Съдебномедицинска експертиза. Вещото лице посочва, че при нанесения побой на 28.10.2014 г. Б.И.Б. е получил съчетана черепномозъчна и лицево-челюстна травма със следните травматични увреждания: контузия на мозъка средно тежка степен; остър вътречерепен хематом, разположен между костта и твърдата мозъчна обвивка (епидурален) вляво челно-теменно; линейна фрактура на челна, теменна и тилна кости на черепа; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки (субарахноидна хеморагия) и контузия и подкожен хематом в челно-теменната и тилната област, открита фрактура на долната челюст вляво, десностранна хемипареза (двигателна слабост на десните крайници) и аносмия (липса на обоняние). Във връзка с получените травмени увреждания е проведено комплексно лечение - оперативно, медикаментозно и инфузионно, в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД - София, Клиника по неврохирургия.

Черепномозъчната травма е реализирала в острия период медико-биологичната характеристика „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Двигателната слабост на десните крайници реализира самостоятелно медико-биологичния признак „Трайно затрудняване на движенията на десните крайници“. Счупването на долната челюст е довело до трайно затрудняване на говора и храненето за повече от 30 дни и има медико-биологична характеристика „Счупване на челюст“. Трайно загубеното обоняние има медико-биологична характеристика „Постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота“.

Анализирайки твърденията на ищеца вещото лице посочва, че при увреждане от вида на процесното е нормално увреденото лице да изпитва болки и страдания като тези, които се твърди в исковата молба, но с известни корекции, поставени в скоби. В първите месеци е изпитвал силни и системни болки, бил е (частично) обездвижен и захранван с течности и пюрета (30 дни). Наложило се да лекува декубитални рани и да бъде обслужван изцяло по време на оперативния период и следоперативно (до два месеца) до месец март 2015 г. Постоянно е придружаван и наблюдаван от близък човек. Усеща замайване в легнало положение, мисли си, че ако стане в този момент ще падне. Понякога се изпуска по малка нужда през деня, частично (това не е съобщено при личния преглед). Обува се и се облича в седнало положение, на стол, не може да застане на един крак (в последната година и към момента може). Настъпила е значителна промяна и в речта му (към момента на прегледа такава не се установява). Среща затруднения и при изписване на думи...

Месец след побоя започнал да получава епилептични припадъци от типа Пти мал (неубедителни). Експертът посочва, че възстановителният период при черепномозъчни травми с характер на процесната продължава до 2-3 години и преминава през определени в клиничен и патоморфологичен аспект периоди. Към настоящия момент при Б.Б. са изявени множество симптоми - десностранна хемипареза, централен отоневрологичен синдром, аносмия, органично разстройство на личността, които изграждат клиничната картина на Посттравматична енцефалопатия. В последно време и към момента той се оплаква от липса на обоняние, чувства се изнервен, при рязка промяна на положението на тялото (изправяне от седнало положение) получава световъртеж. Чувства по-бърза умора на десния крак, фините движения на дясната ръка са несръчни. На моменти трудно намира нужните думи при разговор. Според д-р М. извършените разходи от пострадалия Б. в общ размер от 1928 лева (съгласно представената по делото документация) са били целесъобразни и във връзка с проведено му лечение.

Съдът кредитира изцяло и изводите на вещото лице Н.И. по приетата Съдебнопсихологична експертиза. Според експерта при анализа на данните от делото, анамнестичните данни и обективното психологично изследването на освидетелствания става ясно, че той е имал правилно преморбидно физическо и нервно психично развитие, добра трудова и социална адаптация при добър образователен ценз. След прекараната тежка черепно-мозъчна травма при ищеца се оформя с течение на времето промяна на личността и поведението и засяга предимно емоционалната сфера, подтиците и потребностите. Устойчиво е снижена способността за изпълнение на целенасочена дейност, застойност, лесна уморяемост, бързо изчерпване, емоционалното поведение се характеризира е дезинтересираност, забавеност, отсъствие на интереси, лабилност и лесни преходи към раздразнителност и гняв при фрустрация, Подчертана е промяната в темпа и потока на речта (беден и спънат), докато в съдържанието на мисловния процес и във възприятно-представната сфера липсват нарушения. Интелектът е в средните граници на нормата - не се установяват белези на оглупяване (деменция) или ако те съществуват, то са твърде дескретни и неотграничими от преморбидното ниво на интелектуална надареност. Налице са когнитивни нарушения - изразена патология при обем, концентрация и превкючваемост на вниманието, лесна уморяемост и бързо изчерпване, хипопросексия, затруднения в концентрацията и при изпълнението на умствени задачи, както и в планирането и организирането на собствената дейност. При изследване на паметта допуска единични грешки по органичен тип. Засегната е предимно краткосрочната памет при минимални нарушения в дългосрочната. Налице е сериозно нарушение в комуникативните умения и социалната адаптация, склонност към застойност, забавеност и безинициативност на поведение, стесняване на интересите и стереотипност в поведенческите модели като израз на органична мозъчна дисфункция. Така описаното състояние на освидетелствания корелира е телковото решение (№ 3012/29.09.2016г., където е отразена органична промяна на личността, което според Международната класификация на болестите спада към рубриката „Разстройства на личността и поведението, дължащи се на органична мозъчна увреда”: органично разстройство на личността. Състоянието по своята характеристика има хроничен и необратим ход и предполага в прогностично отношение задълбочаване на болестните прояви в течение на годините. При адекватно лечение би могло да се постигне забавяне на процеса, но не и излекуване. Това разстройство не е свързано с прояви на оглупяване (или, ако ги има, те са твърде дискретни), а болестните прояви са предимно в личностов и социален план. Поради сериозността на състоянието и липсата на вероятност от по-нататъшно възстановяване (интелектът - невербален е със запазени стойности от 2015г., но при осв. нарушенията са предимно в емоционалната и поведенческата сфера), при ищецът е налице трайна инвалидизация и периода на адаптация не е приключил. Изразените невротични симптоми като лесна раздразнителност, нарушен сън, избухливост, дисфорична готовност при фрустрация, нарушения на компонентите на вниманието (концентрация, обем, разпределяемост - освидетелстваният не е в състояние продължително време да се занимава с една дейност дори като гледане на телевизия) се очертават като продължителни във времето. Отсъствието на работоспособност го карат да се чувства безпомощен и безполезен за себе си и близките. На този етап се самообслужва, включва се в елементарни домакински дейности, но поради лесната уморяемост и бързо изчерпване, както и нарушенията на компонентите на вниманието не е в състояние да извършва по - сложни и продължителни дейности дори в домашни условия, както и да планира бъдещето си.