Решение № 10 от 12.04.2021, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Кубрат , 09.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ в публично заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Диана П. Петрова Енева като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело № 20213320100209 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Молителите – Х. А. Т. и Р. Х. Т. от **, като твърдят, че системно през последните два месеца внукът им – А. М. Х., ЕГН **, живеещ в дома им на посочения адрес, предизвиквал скандали, имал грубо и обидно отношение към тях, осъществявал психически тормоз, заплашвайки с физическа разправа, и физически тормоз – удрял и блъскал дядо си.

От обясненията на пострадалите, изложени в молбата и приложената към нея декларация, става ясно, че поради зачестилите актове на непосредствено физическо насилие, за да спасят здравето и живота си, са напуснали собствения си недвижим имот на посочения адрес след последните скандал и побой от 02.04.2021 г., и са потърсили временно подслон в дома на свои близки, те се нуждаят от защита и молят съда да постанови решение, с което да издаде Заповед за защитата им, чрез мерки по чл. 5, ал.1, т.1 - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; т.2. - отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда; и т. 3. - забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определен от съда, от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Ответникът по молбата, редовно призоваван, се явява в съдебно заседание и като признава, че е внук на молителите и че на посочената дата – 02.04.2021 г., в дома им в **, след като е напазарувал храна и алкохол, се е ядосал на баба си, която мърморела, станал и с юмрук, счупил стъклото на вратата на нейната стая; както и че няколко дни преди това също се скарали, отрича да е проявявал физическо и психическо насилие по отношение на баба си и дядо си; счита, че те предизвикват конфликти във фамилията и го тормозят. Не се 1 противопоставя на претенцията на молителите той да бъде отстранен от съвместно обитавания от фамилията имот в **, тъй като вече се е изнесъл и установил да живее под наем в селото.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, че са в родствени отношения – баба и дядо по бащина линия на ответника – техен внук, както й че заедно със семействата си, обитават недвижим имот – дворно място с построените в него жилищна сграда, стопански постройки и подобрения, находящ се в с**, собственост на молителите. Молителите твърдят, че от два месеца живеят в страх от внука си, защото той психически и физически ги тормози – обижда, заплашва ги с физическо насилие, нанасял им удари, трошал имуществото им.

За изясняването на тази фактическа обстановка е приета като доказателство Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, като верността на изнесените с нея факти и обстоятелства се потвърждава от събраните по инициатива на молителите и на ответника по молбата гласни доказателства. От показанията на всички разпитани по делото свидетели – близки на страните, без противоречия се установява, че на посочените дати и място А. М. Х. се е карал на възрастните си баба и дядо – ругаел, блъскал и чупел тяхно имущество, нанасял е удари с ръце и вещи в областта на телата им.

Оспорване от страна на ответника не е доказано. Съдът служебно е изискал от извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет, каквито доказателства той не ангажира.

Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата за издаване на заповед за защита е основателна и доказана.

По безспорен начин, въз основа на приложената от молителката Декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗСДН по правилото на чл.13, ал. 3 ЗЗСДН, и от събраните в производството писмени и гласни доказателства, се установи, че ответникът за времето от м.02.2021 г. до 02.04.2021 г.

– последен ексцес, системно в дома им в **, е упражнявал физическо и психическо насилие по отношение на възрастните си баба и дядо по бащина линия - молителите, обиждайки ги с думи и действия, заплашвайки ги, чупейки тяхно имущество и нанасяйки им удари с ръце и вещи.

Тези действия разпоредбата на чл.2 ЗЗДН квалифицира като домашно насилие, а разпоредбата на чл.3, т. 5 от същия дава право на възходящите сродници – баба и дядо на ответника, да търсят и получат защита срещу него, чрез налагането на подходящи мерки по чл.5 от закона.

Защитната теза на ответника, че баба му и дядо му го ядосват и дразнят, и че именно те редовно предизвикват скандали с него и съпругата му, е лишена от правна и етична 2 логика. Обективно молителите са възрастни хора - навършила **-годишна възраст. Това ги поставя физически, социално и икономически в неравностойно положение по отношение на обективно и видимо младият й, здрав и работоспособен внук. Ако те, поради възрастови промени, са сприхави и раздразнителни, то той е физически и социално годен да прояви разбиране и да избягва конфликти с тях, да им осигури помощ и грижи като техен внук, в който смисъл има задължения по силата на СК и добрите нрави, а не да разрешава фамилни проблеми с физическа сила, заплахи и обиди.

В настоящото производство и по реда на чл.13 от ЗЗДН се събраха достатъчно годни доказателствени средства, установяващи верността на твърдяните с молбата факти, поради което и съдът определи подходящи мерки за защита на молителите от предвидените в разпоредбата на чл.5, т.1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН, налагайки на ответника глоба в размер на 200.00 лева.

Воден от изложеното съдът постанови своя акт.

РЕШИ:

На основание чл.5 от ЗЗДН и в изпълнение на чл.15 от същия, съдът УВАЖАВА молбата на Х. А. Т., ЕГН: **********, ** и Р. Х. Т., ЕГН:

**********, **, обл. Разград** и издава срещу А. М. Х., ЕГН ** от **, обл. Разград** ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която налага следните мерки за защита:

1. ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, А. М. Х., ЕГН ** да се въздържа от извършване на домашно насилие - физическо и психическо, по отношение на Х. А. Т. и Р. Х. Т..

2. ОТСТРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, А. М. Х., ЕГН **, от съвместно обитаваното с Х. А. Т. и Р. Х. Т. жилище, тяхна индивидуална собственост, находящо се **, обл. Разград** за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

3. ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на А. М. Х., ЕГН **, да приближава на по-малко от 20 метра пострадалите лица – Х. А. Т. и Р. Х. Т., както в дома им, и на местата за социални контакти и отдих за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на А. М. Х., ЕГН **, ГЛОБА в размер на 200.00 (двеста) лева.

ОСЪЖДА А. М. Х., ЕГН **, да заплати по сметка на РС – Кубрат държавна такса в размер на 30.00 (тридесет) лева.

На основание чл.20 от ЗЗДН, заповедта за защита подлежи на незабавно 3 изпълнение.

Уведомява нарушителя А. М. Х., че в случай на констатирано от полицейските органи неизпълнение от негова страна на мерките по настоящата Заповед за защита съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, ще бъде веднага задържан и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата в Република България.

Преписи от настоящото решение и от Заповедта да се връчат на страните и на РУМВР - гр. Кубрат, по настоящия адрес на извършителя А. М. Х.и по настоящия адрес на пострадалите Х. А. Т. и Р. Х. Т. - РУМВР – Кубрат, за сведение, изпълнение и контрол.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред Окръжен съд – Разград, чрез Районен съд – Кубрат.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________

4