Решение № 276 от 27.06.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. С., 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20222230200358 по описа за 2022 година Производството е образувано по жалба на ИЛ. Р. Д. против НП №220804- 000289/09.03.2022г. на Началника на РУ на МВР- С., с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от същия закон и на основание чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на същата разпоредба. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща свой представител, който счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 19.02.2022г. след обяд около 14,30 часа св. Д.К. се намирал на ул.

„Самуиловско шосе“ и спрял товарен автомобил марка „Форд Транзит 190“ с рег. №........, собственост на Д.Р.Д.. Автомобилът теглил ремарке за товарен автомобил Вайпер- автовоз с рег. №..........., собственост на Сашо Стефанов 1

Петков. На свидетелят К. му направило впечатление, че товарът не е обезопасен, както трябва. Той поискал съдействие от св. Я.З., който пристигнал на място и извършил проверка на спряното превозно средство.

При проверката се установило, че ремаркето е с опасна техническа неизправност, която се изразява в пукнатини по цялата ширина на дясната носеща странична греда пред и зад колелата. Св. З. приел, че по този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Освен това при проверката се установило, че в каросерията на теглещото пътно превозно средство се превозва лек автомобил „Опел Астра“, а в ремаркето купе от „Форд Транзит“. Установило се, че превозваните купета не са укрепени странично, а поставените укрепващи колани са с разкъсани възли и без етикети по тях. Свидетелят З. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП. За тези нарушения съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му, св. К. се подписал като свидетел по съставянето и връчването на акта.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на същата разпоредба.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение св. З. е описал правилно нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят Д. е извършил описаното нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Той наистина се е движел по ул. „Самуиловско шосе“ в гр. С. и тегленото от него ремарке е било със значителна техническа неизправност, изразяваща се в пукнатини по цялата ширина на дясна носеща странична греда на ремаркето пред и зад колелата. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй като те са 2 безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Ето защо съдът счита наказателното постановление в тази част за законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е извършил и второто нарушение по чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП. И двамата свидетели категорично потвърдиха в своите показания какво са установили при извършената проверка. Приложен е по делото и снимков материал, от който е видно, както пукнатините на дясната странична носеща греда, касаеща първото нарушение, така и самото укрепване на товара, както на ремаркето така и на теглещото превозно средство. По несъмнен начин се установи от техните показания, че превозваните купета не са били укрепени странично, а единствено отпред. Самите колани, с които са били укрепени тези товари са били накъсани и с възли. Не е имало етикети по самите колани да се установи каква е тяхната товароносимост. Един единствен колан е имал такъв етикет, а всички останали са били без етикети. Ето защо съдът счита, че наказателното постановление в тази част също е законосъобразно и следва да се потвърди.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Правилно са определени санкциите на нарушителя и същите отговарят на вината и на допуснатите нарушения. Ето защо съдът счита наказателното постановление за незаконосъобразно и като такова следва да го потвърди.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо жалбоподателят ИЛ. Р. Д. следва да се осъди да заплати на ОД на МВР- С. сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА НП №22- 0804- 000289/09.03.2022г. на началника на РУ на МВР- С., с което на ИЛ. Р. Д. с ЕГН ********** от с. С., общ. С. на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от същия закон и на основание чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на същата разпоредба като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ИЛ. Р. Д. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР- С. направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4