Определение № 5094 от 02.06.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1818/2022
- Вид
- Определение № 5094
- Подписан
- 02.06.2022
- В сила
- 16.02.2023
- Състав
- Любка Голакова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 46 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
- чл. 47 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5094 гр. София, 02.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100101818 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба с вх. №10036 /22.02.2022г. от "Б." ООД и "ДИЦ - 2" ООД срещу Окръжен съд - Добрич, с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за вреди, претърпени в резултат на постановен съдебен акт - определение №90 от 23.08.2021г. постановено по т. д.
№135/2021г. по описа на Окръжен съд - Добрич.
С разпореждане №7660/17.05.2022г. е дадена втора последна възможност на ищците в 1 - седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт в писмена молба с препис за ответника:
- да се посочи конкретен акт на Европейския съюз и съответната правна норма от него, които са нарушени с постановяване на посочения съдебен акт определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, - всеки ищец да опише имуществените вреди, чието обезпечение претендира и кога са настъпили,
- всеки ищец да опише в какво се изразяват пропуснатите ползи, - да се посочи причинно - следствената връзка между съдебният акт и претърпяването на претендираните имуществени вреди и пропуснати ползи от всеки от ищците,
- всеки от ищците е предявил по един иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва - да се посочи към коя главница се отнася този иск, 1
- да се опишат от всеки от ищците вида и периода на настъпване на претендираните неимуществени вреди,
- да посочи всеки от ищците какъв е правният им интерес от предявяване на иск за нищожност на посоченото определение, след като същото е било предмет на инстанционен контрол и съответно там е разгледан и решен този въпрос. В съдебния акт е изрично указано на ищците, че при неизпълнение в срок на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
На 23.05.2022г. препис от описаното по-горе разпореждане на съда е връчено на представител на всеки от ищците.
На 23.05.2022г. е подадена молба от двамата ищци с вх. №32797.
На 30.05.2022г. срокът за изпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба е изтекъл.
До постановяване на настоящия съдебен акт не са докладвани постъпили молби или други документи от ищеца.
При така изложеното съдът прави следните изводи:
В депозираната молба на 23.05.2022г. ищците са посочили, че с посочения съдебен акт са нарушени следните актове на ЕС - Регламент 2016/679, чл. 46 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Съдът констатира, че РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни по никакъв начин не се съотнася към изложеното от ищците относно производство в което е постановено определението, от което претендира, че са му причинени вреди.
Текста на чл. 46 от Хартата на основните права на Европейския съюз е:
"Всеки гражданин на Съюза се ползва от закрилата на дипломатическите и консулските власти на всяка друга държава-членка на територията на трети страни, в които държавата-членка, чийто гражданин е, няма представителство, при същите условия, както гражданите на тази държава", а съответно на чл. 47 от същия правен документ: "Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените 2 в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие". Но следва да се посочи, че съгласно чл. 51 от същия документ "Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза". С оглед на така възпроизведената норма от Хартата на основните права на Европейския съюз следва, че този документ не намира приложение във вътрешните съдебни производства на държавите членки, които не са свързани с приложение на правото на Европейския съюз.
С оглед на така установеното и предмета на производството, по който е постановен съдебния акт, от който ищците твърдят, че са претърпели вреди /определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск и са определени обезпечителни мерки/, настоящият съдебен състав приема, че посочените Регламент 2016/679, чл. 46 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз не намират приложение, поради което не могат да обосноват правото на иск на ищците с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че с депозираната молба от ищците на 30.05.2022г. не са отстранени констатираните нередовности на исковата молба, доколкото:
- на страница 3 от същата отново не е посочено относно претенциите за лихва, същите върху каква главница са определени,
- не са пълно и точно посочени всички обстоятелства относно пропуснатите ползи - не са посочени на страница 3 от молбата двамата ищци или само някой от тях и кой съответно са сключили договори за инвестиции, на коя дата са сключени тези договори с кого, с какъв предмет и съответно права и задължения на страните,
3
- не е посочено кога са претърпени тези имуществени вреди - на конкретна дата или период с начална и крайна дата,
- не е посочена причинно - следствената връзка между съдения акт и претърпяването на претендираните имуществени вреди и пропуснати ползи от всеки от ищците,
- не е посочен какъв е правният интерес на всеки от ищците то предявяване на иск за нищожност на съдебния акт, след като се посочва, че същият е бил предмет на инстанционен контрол и съответно там е разгледан и решен този въпрос и
- не е ясно кой е главният и кой/кои са евентуалните искове, доколкото на страница 4 от молбата е посочено "главният иск е за нищожност, а евентуалният за неправилност", а на страница 7 от същата е посочено, че се предявява иск за нарушено право на ЕС.
Предвид изложеното, съдът приема, че на ищците е дадена двукратно възможност да отстранят констатираните нередовности на исковата молба, като допълнят същата с данните, конкретно описани в посоченото по-горе разпореждане. В определеният от съда срок ищците не са изпълнили дадените указания.
С оглед на това съдът приема, че са налице предпоставките както на чл.
130 от ГПК - за недопустимост на предявените искове предвид изложените твърдения във връзка с посочените норми от правото на ЕС, които са нарушени, така и на чл. 129, ал. 3 ГПК, като следва подадената искова молба да се върне и се прекрати образуваното производство.
С тези мотиви и на основание чл. 129, ал.3 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. №10036/22.02.2022г. подадена от "Б." ООД и "ДИЦ - 2" ООД срещу Окръжен съд - Добрич, въз основа на която е образувано гр. д. №1818/2022г. по описа на СГС, Г. О, 24 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1818/2022 г. по описа на 4
СГС, І Г.О., 24-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с частна жалба в 1 – седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт от ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5