Решение № 113 от 16.07.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Бяла, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. В. като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20244510100146 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на А. А. Ч. срещу М. А. М., уточнена с последващи молби-уточнения, като фактическата страна по спора е изяснена в съдебно заседание по реда на чл.143, ал.1 и чл.145, ал.1 и ал.2 от ГПК, включително с поставяне на въпроси на страните от съда.

Ищцата твърди, че като възложител на 16.03.2022 г. чрез комуникация в социалното приложение WhatsApp сключила с ответника като изпълнител договор с предмет: фото и видео заснемане на събитие на 23.07.2022 г., а именно: сюнет в с.К., общ.С., срещу сумата 1400 лв., уговорена в глобален размер, която ищцата заплатила на ответника авансово. Заявява, че страните не са уговаряли изрично начини за прекратяване и разваляне на договора.

Сочи, че между страните не е уговарян брой на снимки и часово времетраене на видеото, нито конкретни параметри за резолюция на произведенията, като твърди уговореното между страните качество на изработеното да е изработеното да отговаря на обичайното предназначение. Сочи, че уговорили като начин на предаване на изработеното, предаване чрез флашпамет, както и срок за предаване на готовите произведения – до 23.09.2022 г. Сочи, че няколко месеца след уговорения срок ищцата получила 30 бр. снимки и 201 минутно видео. Твърди, че на 05.06.2023 г. отправила волеизявление до ответника, връчено му на 06.06.2023 г., за разваляне на договора с предоставяне на срок за доброволно уреждане на спора, поради толкова съществени недостатъци на поръчката, че изработеното било негодно за договореното предназначение. Сочи, че след получаване на волеизявлението ответникът отговорил, че не съхранява вече снимките, а записът от заснетото видео от събитието може да предостави след ремонт на хард-диска му, който бил повреден, но видео така и не било предоставено на ищцата, въпреки изрично заявеното искане от нея в тази насока. Твърди още, че в резултат на случилото се за нея настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, притеснения, неудобства, чувство на загубено доверие, на срам, на подигравка със семейството й, болка и страдание от безвъзвратно заличените й спомени от събитието.

При тези твърдения претендира осъждане на ответника да върне на ищцата дадената по договора сума в размер на 1 400 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и да й заплати мораторна лихва върху тази сума за периода 23.09.2022 г. – 20.02.2024 г. в размер на 240,50 лв., сумата 3500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и мораторна лихва върху тази сума за периода 23.09.2022 г. – 20.02.2024 г. в размер на 601,26 лв.

По реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се заема становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция и се моли за нейното отхвърляне.

Ответникът признава, че е бил ангажиран от ищцата да заснеме на 23.07.2022 г. на събитието сюнет – „сватба“ на сина на ищцата, както и че сключването на договора е било чрез комуникация в социалното приложение WhatsApp.

Твърди обаче, че изпълнил ангажимента си в пълен обем като изработил в уговорения за това срок, а именно до 23.09.2022 г., снимки и видео материал.

Признава, че уговореният с ищцата начин за получаване на изработеното е на флашпамет, но твърди, че минало много време докато ищцата реши да вземе флашпаметта, което станало през месец февруари 2023 г. чрез предаването на техническия носител на братовчед или приятел на ищцата. Твърди, че на флашпаметта записал около 3000 снимки и близо двучасово видео. Сочи, че след около десет дни бил уведомен от ищцата, че нейните приятели виждат 2 файловете, но не могат да ги отворят, поради което ищцата поискала втора флашка, която да вземе при прибирането си в България през лятото на 2023 г., но тя така и не се обадила през лятото на 2023 г. Сочи, че през лятото на 2023 г. хард-диска, на който съхранява заснетото се повредил, както и че не всички файлове, съхранявани на него, били възстановени в пълен обем и до ден днешен. Оспорва отправеното от ищцата волеизявление от 05.06.2023 г. да е било за разваляне на договора.

В съдебно заседание страните не се явяват, представляват се от упълномощени адвокати, които поддържат исковата молба, респективно отговора на исковата молба. В хода на устните състезания ищцата, чрез процесуалния си представител, моли за уважаване на исковата претенция, която намира за доказана, моли и за присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл.80 от ГПК. С писмена защита по реда на чл.149, ал.3 от ГПК ищцата, чрез пълномощника си, прави подробен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели на страните. В хода на устните състезания ответникът, чрез пълномощника си, моли за отхвърляне на предявените искове като недоказани по основание и по размер, за което сочи съответните доводи и съображения, като претендира присъждане на разноски по делото по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. С писмена защита по реда на чл.149, ал.3 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, прави подробен анализ на доказателствения материал по делото.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр.чл.88, ал.1 вр.чл.265, ал.2 вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Исковете са допустими, тъй като изхождат от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

С доклада си по делото по чл.146, ал.1 от ГПК съдът е приел и обявил за безспорни между страните по делото и за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са сключили договор с предмет „фото и 3 видео заснемане на събитие на 23.07.2022 г.“, с възложител ищцата и изпълнител ответникът, чрез комуникация в социалното приложение WhatsApp; че уговореният между страните срок за предаване на изработеното е до 23.09.2022 г.; че страните са уговорили изработеното по договора да бъде предадено чрез качване на изработеното на флашпамет; че ответникът е предал, а ищцата е получила снимки и видео материал от събитието, записани на флашпамет; че на 05.06.2023 г. ищцата е отправила волеизявление до ответника, което същият е получил; че ответникът е получил 1 400 лв. възнаграждение по договора и че толкова е уговореният размер на възнаграждението по договора.

В доказателствена тежест на ищцата съдът е възложил установяването на постигнатите между страните уговорки /съдържанието на договора/ по сключения помежду им договор, в това число уговореното между страните предназначение на снимковия и на видеоматериала; че недостатъците на изработеното са толкова съществени, че правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, както и че недостатъците са неотстраними или че отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно; че ищцата е развалила договора и датата на която, се е осъществил този факт; че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, притеснения, неудобства, чувство на загубено доверие, срам, подигравка със семейството й, болка и страдание от безвъзвратно заличените й спомени от събитието и че тези вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с неизпълнението на договорните задължения на ответника по сключения между страните договор за изработка, както и продължителността на периода, в който ищцата е търпяла тези вреди.

По акцесорните претенции за заплащане на лихва съдът е възложил в доказателствена тежест на ищцата да установи наличието на главен дълг и настъпила забава за изпълнение.

С оглед съвпадащите твърдения на страните за предмета на договора и уговорено възнаграждение по същия в полза на изпълнителя по договора, възникналата облигационна връзка между страните е по договор за изработка, уреден от разпоредбите на чл.258 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, поради което отношенията между страните стоят на плоскостта на договорната отговорност, а не на извъндоговорната /деликтната/ отговорност.

4

С оглед предмета на процесния договор възложителят може да претендира намаляване на възнаграждението при отклонение на изпълнителя при извършване на работата от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци по чл.265, ал.1, т.3 от ЗЗД /която хипотеза е неприложима при липса на уговорено качество и количество на снимките и видеата/. Доколкото в случая предмет на договора е фото и видео заснемане на събитие, при уговорено от страните предаване на изработеното на флашпамет, резултатът се свежда до създаване на снимки и видеоматериал от събитието, при липса на уговорки между страните за брой снимки, продължителност на видео и конкретно качество на снимките и видеото, съдът не счита, че в случая са приложими хипотезите на чл.265, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗД – поправяне на работата в подходящ срок без заплащане или заплащане на разходите, необходими за поправката. По правилата на ЗЗД възложителят може да иска и обезщетение за претърпяна загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението /чл.82 от ЗЗД/, включително обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението/неточното изпълнение /Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Връщане на всичко дадено по договор пък може да се претендира при разваляне на договора, като с оглед вида на процесния договор, разваляне от страна на поръчващия е допустимо ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, като съобразно правилото на чл.266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели на страните, като по делото са разпитани свидетелите С.Д. /майка на ищцата/, М.М. /сестра на ищцата/, А.А. /баща на ответника/ и Г.Й. /роднина на ответника/. Не е спорно по делото, че изработеното е следвало да бъде предадено чрез флашпамет, както и че такава флашпамет е достигнала до ищцата, като от свидетелските показания се установява, че флашпаметта е предадена чрез трето лице, а не непосредствено на ищцата. Така в показанията си свидетелката Д. сочи, че ищцата й се обадила по телефона и от нея разбрала, 5 че е „получила снимките“, както и че флашката е била изпратена по някого. В тази насока са и показанията на свидетелката М., която заявява, че около осем месеца след събитието флашката с изработеното, която свидетелката не знае кой точно е получил, е стигнала до ищцата „по някакъв начин“. В показанията си свидетелката М. обаче сочи, че два месеца след семейното събитие, заснето от ответника, ищцата заминала за Холандия, където живее и работи.

От показанията на свидетелите на ответника се установява, че макар да снима събития и в чужбина, същият е с местожителство в РБългария, което кореспондира и на показанията на свидетелката М., която сочи, че присъствала по време на разговор по телефона между страните след „сюнета“, при който ищцата потърсила информация кога ще може да получи снимките, защото искала да ги получи от ответника в РБългария преди заминаването й за Холандия, ако са готови.

В настоящия спор задълженията, поети от изпълнителя по договора, са за заснемане на събитие в РБългария и изработка и предаване на снимки и видеоматериал от това събитие и тъй като страните нито твърдят, нито установяват да е било определено конкретно място на предаване на изработеното, доколкото не се касае за парично задължение, заснеманото събитие /семейно тържество/ е било на територията на РБългария, където е местожителството на ответника и където е била налична готовата флашпамет с изработеното, което се установява от показанията на свидетелите на ответника, които в показанията си сочат, че са възприели част от изработеното чрез преглеждането му на флашпаметта, при съобразяване на правилата на чл.68 от ЗЗД, съдът намира, че в случая задължението на ответника е „търсимо“, а не „носимо“. Доколкото обаче в случая претенцията на ищцата не се основава на неточно изпълнение в темпорално отношение, съдът не изследва въпроса налице ли е забава в изпълнението, тъй като е безспорно, че ищцата е получила снимки и видео материал от събитието, записани на флашпамет. По правилото на чл.264 от ЗЗД поръчващия може да направи възражение за неправилно изпълнение при недостатъци на изработеното, но това възражение касае само неточно изпълнение в качествено, но не и в количествено отношение. В случая оплакването на ищцата се свежда до броя на получените снимки и продължителността на видеото, което се изтъква и в свидетелските показания на разпитаните по делото роднини на ищцата – свидетелката М. сочи, че по данни на ищцата на флашпаметта имало 206 минутно видео, а свидетелката Д. сочи, че от ищцата разбрала, че на флашката има 20-30 снимки и 20-30 минутно видео“. Доколкото обаче страните не са постигнали изрични уговорки в тази насока, както и при положение, че възнаграждението по договора е уговорено в глобален размер, а не като цена на брой снимки и продължителност на видео, ищцата не разполага с право на възражение срещу изработеното в количествено отношение. За да обоснове претенцията си за връщане на всичко дадено /платено/ по договора, ищцата твърди наличието на недостатъци на изработеното в степен, че изработеното е негодно за неговото договорено предназначение. В тази насока на първо място следва да бъде отбелязано, че ищцата не установява страните да са уговорили някакво конкретно предназначение на изработеното