Решение № 441 от 12.09.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Русе, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520200684 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ТИ СИ ТРАНС“ ЕООД против Наказателно постановление № 755730-F746943/13.02.2024 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана оттук нататък за краткост Наредба № Н-18/13.12.2006 г./.

В жалбата се навеждат съображения за необосноваността, неправилността и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се 1 представлява от адв. Е. Н. от Адвокатска колегия – Русе, в качеството на упълномощен защитник, която в хода на пледоарията си поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените разноски за процесуално представителство.

В съдебно заседание АНО, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Елена Трайкова, която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 13.03.2024 г., а жалбата е подадена на 22.03.2024 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

„ТИ СИ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК: 201227145, стопанисва търговски обект – паркинг, находящ се на адрес: гр. Русе, ул. „Тутракан“ № 38. В обекта бил монтиран и въведен в експлоатация електронен касов апарат с фискална памет за отчитане и регистриране на продажбите в работен режим модел ELTRADE A1 KL с ИН на ФУ:

832076 и ИН на ФП: 443233. Последният разполагал с паспорт, който се съхранявал в помещение в механа, която се намирала на територията на паркинга и се стопанисвала от същото дружество.

С Предупреждение № 73406943/31.10.2023 г., влязло в сила на 29.11.2023 г., постановено по реда на чл. 28 от ЗАНН за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., АНО предупредил дружеството-жалбоподател, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за 2 това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

На 02.12.2023 г., събота, Й.К. – управител на дружеството-жалбоподател, както и всички служители, с изключение на свидетелката Д. Т., назначена на длъжност чистач-хигиенист, почивали, тъй като денят бил определен за почистване на механата.

На същата дата служители на НАП, между които бил и свидетелят А. С. С. – инспектор в ЦУ на НАП, извършили проверка в търговския обект, в хода на която констатирал, че паркинга извършва дейност, като на същия имало паркирани МПС-та – 71 броя влекачи с ремаркета и 5 броя леки автомобили. На проверяващите им направило впечатление, че намиращата се на територията на паркинга механа била отворена. При влизането в заведението, била установено, че там се намирала свидетелката Д. Т.. На проверяващите им направило впечатление, че в механата влизали и излизали трети лица, най-вероятно шофьори на престояващите на паркинга МПС-та, които си поръчвали храна и напитки от свидетелката Т., която за направените от тях покупки им издавала касови бонове. Служителите на НАП си поръчали кафе и вода, за които свидетелката Т. им издала касов бон. След като се легитимирали и пристъпили към извършване на проверката, проверяващите установили, че използваното от Т. фискално устройство било на механата, а за паркинга имало налично друго фискално устройство, което по данни на свидетелката Т. било разположено зад бара. В тази връзка свидетелят С. поискал свидетелката Т. да му представи паспорт на фискалното устройство, с което се отчитали продажбите на паркинга. Свидетелката Д. Т. обяснила на свидетеля С., че същата не можела да представи изисканите документи, тъй като нямала такива правомощия поради изричните нареждания на управителя на дружеството-жалбоподател, както и че не разполагала с ключ от офиса, където последните били съхранявани.

Междувременно Й.К. се свързала по телефона със свидетеля А. С. и го уведомила, че се намира извън града заедно със семейството си, поради което и нямало как да му представи изисканите документи, но че същите действително се съхранявали в офис, намиращ се в механата, и щели да му бъдат предоставени в първия работен ден – 04.12.2024 г.

Така изложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка AA № 0102239/02.12.2023 г., който бил подписан от свидетелката Д. Т..

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят А. С. приел, че дружествотожалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като в тази връзка съставила АУАН № F746943/05.12. 2 0 2 3 г. Така съставения АУАН бил подписан от управителя на дружеството-жалбоподател - Й.К., с отбелязване за наличие на възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били представени подробни такива.

На 05.12.2023 г. свидетелят А. С. извършил повторна проверка на паркинга, в 3 хода на която Й.К., в качеството на управител на дружеството-жалбоподател, представила изисканите в предходната проверка документи, включително и паспорта на фискалното устройство, с което били отчитани продажбите на паркинга.

Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка AA № 0100594/05.12.2023 г.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на дружествотожалбоподател било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за осъщественото нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н18/13.12.2006 г.

В хода на извършената проверка на 02.12.2023 г. били установено и други нарушения на данъчното законодателство, а именно нарушение на чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., изразило се в непредставяне на кочан с ръчни касови бележки за продажбите; нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., изразило се в несъхраняване на свидетелство за регистрация на фискалното устройство на паркинга; нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., изразило се в несъхраняване на регистър на кочан с ръчни касови бележки; и нарушение на чл. 13 от ДОПК неоказване на съдействие, като в тази връзка били съставени четири АУАН-а, на основата на които били издадени и четири наказателни постановления, като същите не са влезли в сила към момента на произнасяне на настоящия съдебен акт.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № F746943/05.12. 2 0 2 3 г., Наказателно постановление № 755730-F746943/13.02.2024 г., Протокол за извършена проверка AA № 0102239/02.12.2023 г., ведно с приложените към него доказателства, Протокол за извършена проверка AA № 0100594/05.12.2023 г., ведно с приложените към него доказателства, възражение, Трудов договор от 19.10.2020 г. и справка за нарушения, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите А. С.

С. – актосъставител, и Д. П. Т..

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

4

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От показанията на свидетелите С. и Т. се установява, че паркингът е работел към момента на проверката, доколкото свидетелят С. е възприел наличието на множество паркирани МПС-та, както влекачи с ремаркета, така и леки автомобили, а Т. посочи, че паркингът е с непрекъснато работно време и работи и в почивните дни, като заплащането се е извършвало на охраната и на управителката, срещу което последните издавали фискален касов бон. В показанията си свидетелката Т. изрично посочи, че на шофьорите бил осигурен достъп до намиращата се в механата тоалетна, тоест в деня на проверката паркингът е осъществявал дейност. От показанията на свидетелите С. и Т. се установи и че при извършената проверка на паркинга не е бил представен паспорт на фискалното устройство, с което били регистрирани продажбите на паркинга, както и че последното било съхранявано в офис помещение, намиращо се в механата.

От показанията на свидетеля С. и приложения по делото Протокол за извършена проверка AA № 0100594/05.12.2023 г. се установява, че процесния паспорт е бил представен при извършената последваща проверка на 05.12.2023 г.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него лице. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – инспектор по приходите в НАП при Централно управление. Съответно наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.