Решение № 1256 от 14.12.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3758/2023
- Вид
- Решение № 1256
- Подписан
- 14.12.2023
- В сила
- 07.03.2024
- Състав
- ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.237, ал.2, т.7 · Закон за устройство на територията
- чл.239, ал.1, т.6 · Закон за устройство на територията
- чл.56, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.57а, ал.3 · Закон за устройство на територията
- §5, т.80 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1256 гр. Бургас, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120203758 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „ДИ-М- ГРУП” ООД, ЕИК: 102874088, седалище и адрес на управление: ******* представлявано от управителя Р.
Д. С., чрез адв.Н. Д. от БАК против Наказателно постановление №НП-1579/02.06.2023г. на заместник кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл.56, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗУТ във вр. чл.1, ал.2 НПОТДОДЕГОТОБ и на основание чл.53 вр. чл.27 от ЗАНН вр. чл.239, ал.1, т.6 и чл.237, ал.2, т.7 от ЗУТ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за незаконосъобразност на санкционния акт. В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Процесуалният му представител - адв.Н. Д. депозира молба, в която изразява становище по съществото на спора и представя доказателства.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Н., която моли за потвърждаване на фишът и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване /видно от разписка на л.13 НП е връчено на 13.09.2023г., а жалбата е депозирана в БРС още съшия ден/, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 03.04.2023г. в 15:15 часа в гр.Бургас била извършена проверка на търговски обект – павильон „Гъбката“, находящ се в Приморски парк и стопанисван от „ДИ-М- ГРУП” ООД, ЕИК: 102874088. Установени били поставени пред обекта 6 броя преместваеми обекта, от които 2бр. маси с по 2 седящи места и 4 бр. маси тип-щъркел на площ около 15кв.м, както и 1бр. витрина. Същите били ситуирани върху имот общинска собственост – УПИ-I, кв.1, ПИ 1 с идентификатор *** по КК на гр.Бургас, за което липсвало издадено разрешение от Община Бургас.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, като същите водят до установяването на безпротиворечива фактическа обстановка.
Процесната заповед е издадена от компетентен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, съобразно разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ, видно от Заповед №3176/26.11.2014г., с която кметът е упълномощил зам. Кмета на Община Бургас да издава наказателни пшостановления по ЗУТ.
Легалната дефиниция на понятието „преместваем обект“ е дадена от законодателя в §5, т.80 от ДР на ЗУТ, а именно „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Видно от така дадената дефиниция процесните маси и столове безспорно съставляват преместваеми обекти по смисъла на закона. Възможността за тяхното поставяне върху поземлени имоти е уредена изрично в ЗУТ.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху ПИ могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. А според ал.2 на същата разпоредба, за обектите по ал.1, т.1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал.1, т.1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженернотехническа част или конструктивно становище.
Съобразно Наредбата за преместваемите обекти за търговски или други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на Община Бургас, разрешения за поставяне на обектите се издават въз основа на схеми за поставяне и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.
По делото не се спори, а и се установява от всички доказателства, че процесните маси, столове и витрина, представляващи „преместваеми обекти“ по смисъла на ЗУТ, са били поставени в имот общинска собственост. Горното се установява както от събраните по делото писмени доказателства, така и от гласните такива - разпита на свидетелката Ч. и приложения към административно – наказателната преписка снимков материал.
В същото време, видно от представеното от самия жалбоподател изпратено до него уведомление от Община Бургас /л.41-42 от делото/ по отношение на процесните маси и столове са изтекли разрешенията им за поставяне върху общинския имот. Ето защо и същите са били поставени без разрешение, което изпълва фактическия състав на нарушението по чл.56, ал.2 във вр. ал.1 от ЗУТ. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за това обстоятелство, в която връзка именно му е изпратено и посоченото по – горе уведомление.
В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите, наведени в молбата на жалбоподателя от 28.11.2023г., че масите са били поставени на съответното място далеч преди датата на съставяне на акта. Изложеното няма отношение към съставомерността на 2 процесното нарушение. Изтичането срока на разрешението за поставяне, води до липсата на такова, поради което и поведението на дружеството – жалбоподател се явява съставомерно по посочената в НП правна квалификация.
Жалбоподателят не оспорва, че именно той е поставил преместваемите обекти на върху ПИ общинска собственост, което се установява и от касовия бон на л.24 от делото.
Изтичането на срока на предходното разрешение за позициониране на обектите на това място и неиздаването на ново такова води до извода за липса на разрешение. Няма как да бъде изследван моментът на самото физическо действие по поставяне на преместваемите обекти на посоченото място и не това е смисълът на закона. Действително, жалбоподателят заплаща такса в тази връзка за период с начало далеч преди процесната дата. В случая се касае обаче за такива обекти – маси, столове и хладилна витрина, които с оглед на естеството им подлежат на постоянно преместване с оглед на метеорологичните условия, работното време на обекта и т.н. Ето защо и няма как да се приеме, че веднъж поставени при действието на изтеклото вече разрешение на Общината, същите не са прибирани респ. отново поставяни на мястото им. Абсурдно се явява и обвързването на първоначалното позициониране на обектите с процесното нарушение, още повече, че тогава е било налице правно основание за разполагането им в общинския ПИ.
Съобразно приложимата в случая санкционна норма – чл.237, ал.2, т.7 ЗУТ на лице, което е допуснало да бъде поставен върху негов имот или е поставило преместваем обект или рекламен елемент в противоречие с изискванията на наредбата по чл.56, ал.2 – в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая АНО правилно е съотнесъл нарушението към приложимата санкционна норма и правилно е определил размера на самата санкция – в минимално предвидения от законодателя размер, с оглед липсата на данни за предходни нарушения на жалбоподателя.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт, което с оглед конкретната правна и фактическа сложност на делото следва да се определи в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НП-1579/02.06.2023г. на заместник кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл.56, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗУТ във вр. чл.1, ал.2 НПОТДОДЕГОТОБ и на основание чл.53 вр. чл.27 от ЗАНН вр. чл.239, ал.1, т.6 и чл.237, ал.2, т.7 от ЗУТ, на жалбоподателя - „ДИ-М-ГРУП” ООД, ЕИК 102874088, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя Р. Д. С., е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА „ДИ-М-ГРУП” ООД, ЕИК: 102874088, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя Р. Д. С., да заплати в полза на Община Бургас, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4