Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1465 от 30.06.2026, Административен съд - Разград

Съд
Административен съд - Разград
Дело
Касационно административно наказателно дело 207/2026
Вид
Решение № 1465
Подписан
30.06.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Юлияна Цонева, Ива Ковалакова-Стоева, Мартин Стаматов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1465

Разград, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА канд № 20267190600207 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е касационна жалба от „Елинор-Ел“ ЕООД – гр. Кубрат, [ЕИК], представлявано от управител Е. К. Й., действаща чрез упълномощен адв. Д. Г., АК - Разград, против Решение № 9 от 06.03.2026г., постановено по АНД № 243/2025г. по описа на Районен съд - Кубрат в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-2500184 от 17.12.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград. В жалбата и по същество се поддържа съображения, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление. Претендират се разноски, съгласно приложен Списък.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград чрез упълномощен старши юрисконсулт ангажира становище, че решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти сочат, че на 28.10.2025 г., между 18:00 ч. и 19:15 ч. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград са извършили проверка по работни места в кафе-аператив, бар „Роси“ в гр. Кубрат, стопанисван от жалбоподателя „Елинор-Ел“ ЕООД - гр. Кубрат. Още при влизането в обекта установили, че лицето Б. Ц. Б., облечена в типичното работно облекло - черна тениска с логото на заведението, извършва дейности, характерни за длъжността „сервитьор“ – обслужвала клиенти, като на определени маси сервирала храна, на други маса взимала сметката и връщала ресто. При разговора с инспекторите, на въпроса дали работи в заведението Б. отговорила положително. Попълнила и типова Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, с която декларирала, че работи в обекта като сервира на клиенти и помага, за което получава дневно трудово възнаграждение в размер на 40.00 лева, без сключен трудов или граждански договор. Била извикана да помага, което се е случвало и преди това – около три пъти. Декларацията е подписала с информираност, че носи наказателна отговорност за посочване на неверни данни.

При тези данни на „Елинор-Ел“ ЕООД - гр. Кубрат, в качеството на работодател, е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 17-2500184 от 18.11.2025г. за това, че на 28.10.2025 г. е допуснал Б. Ц. Б. да извършва трудова дейност в стопанисвания обект без отношенията по повод предоставяне на работната й сила да са уредени в сключен между страните писмен трудов договор - нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ). Отразените в АУАН обстоятелства са изцяло възприети от наказващия орган и с процесното Наказателно постановление № 17-2500184 от 17.12.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя в качеството му на работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, по предвидения ред и форма, и констатираното нарушение е доказано. Преценил е, че фактическите обстоятелства по АУАН се установяват от събраните писмени доказателства, потвърждават се от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, и частично от свидетелите Б. Ц. Б. и Л. С. П., водени от жалбоподателя. Съдът е коментирал съществените противоречия в показанията на последните две свидетелки, поради което не ги е кредитирал като заинтересовани в тази част с оглед на противоречивите данни, които съобщават - относно фактите дали Б. е била предварително извикана да помага в заведението или инцидентно е поела работата на П. за кратък период от време, уведомена ли е била въобще управителката за тази тяхна инцидентна размяна, дали е дошла Б. облечена с работната тениска с логото на заведението или впоследствие я е облякла на работното място, когато по извънредни причини е заместила приятелката си. Съдът е преценил, че сключеният по-късно трудов договор между дружеството и Б. не променя извода за възникналите отпреди това трудови отношения помежду им, които не са били оформени, съобразно изискванията на КТ, а обстоятелството, че към датата на проверката Б. е работела по трудов договор и с друг Работодател, не изключвало задължението на жалбоподателя да сключи втори трудов договор с наетото лице. Така въззивният съд е заключил, че има извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя на основание чл. 414, ал. 3 КТ. По отношение размера на санкцията съдът е съобразил, че е определена в законовия минимум, при съобразяване с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания. Съобразена е и специална материалноправна норма на чл. 415в, ал. 2 от КТ, с която законодателят е приел, че нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са маловажни, което изключва прилагането на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ спрямо тях, респ. съдът не може да приеме противното. С тези мотиви районният съд е потвърдил Наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е приложил правилно материалния закон. Изводите във въззивното решение са изградени въз основа на събраните доказателства, при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и обсъждане на възраженията по въззивната жалба. Изложените мотиви за потвърждаване на Наказателното постановление изцяло се споделят от касационния съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни и съдът препраща към тях.

Правилни са изводите на въззивния съд, че е установено престиране на работна сила в полза на касатора, което съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ следва да бъде уредено като трудово правоотношение, с писмен трудов договор, както изисква разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Констатираното нарушение е правилно квалифицирано, доказано е и е приложена съответната санкционна разпоредба по чл. 414, ал. 3 от КТ.

Неоснователно е оплакването за допуснати процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствения материал. Въззивният съд е събрал относимите доказателства, анализирал ги е поотделно и в съвкупност, и е извел обосновани фактически и правни изводи. Декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ е попълнена лично и информирано от работника, като установените с нея данни за мястото и характера на работата, и уговореното възнаграждение разкриват признаците на трудово правоотношение. Декларираните обстоятелства кореспондират и с показанията на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“. Правилно са констатирани и отчетени съществените противоречия в показанията на останалите свидетели, поради което същите не могат да бъдат възприети по друг начин освен като предубедени и повлияни за нуждите на съдебното производство, и заинтересовани с оглед изхода на делото в полза на Работодателя на двете свидетелки Б. и П.. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставеният АУАН също се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. За разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи със специалната норма е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Такива доказателства не са събрани нито във възивното, нито в касационното производство.

Установено е лице в проверявания обект, наето за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. Преценката на въззивния съд при съпоставката на трудовите с гражданските правоотношения е правилна. В българското право липсва легална дефиниция на понятията "трудов договор" и "граждански договор". При съпоставка между техните съществени елементи се установява, че основната прилика между тях се състои в това, че и при двата вида договори се предоставя труд срещу възнаграждение. Налице са обаче доста съществени разлики. При трудовия договор се дължи полагането на личен труд в рамките на определено работно време, на определено работно място, на определена длъжност, за изпълнение на определена, трайно осъществяваща се работа, със средства и материали на работодателя, докато при гражданския договор се дължи постигането на определен трудов резултат, без да е необходимо да бъде договорено определено работно време, работно място, непременно лично постигане на резултат, изпълнителят е независим, стопански и оперативно самостоятелен, като при изпълнението на свой риск решава кога, как, по какъв начин и с какви материали да извърши работата. В този порядък би могло да се каже, че при трудовия договор се дължи работна сила (жив труд), а при облигационната връзка на гражданския договор – резултат (овеществен труд).

Имуществената санкция за констатираното нарушение е определена в минималния размер, предвиден в закона, съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е съразмерна.

Правилно е съобразена специална разпоредба на чл.415в за отговорност при маловажни нарушения по този закон, която изключва приложението на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При това КТ (чл. 415в, ал. 2) изрично предвижда, че не са маловажни нарушенията по чл. 62, ал. 1 от КТ, какъвто е процесният случая, поради което претенциите на жалбоподателя за прилагане на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН в тази насока са абсолютно неприложими и не могат да обосноват отмяна на НП на това основание.

Предвид изложеното, въззивният съд се е произнесъл правилно и обосновано, като проверяваното решение не е обременено с релевираните касационни основания. Други такива, налагащи ревизия или отмяна на решението, не се установяват и при задължителната служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й. Респ. оспореното решение, като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно заявено искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника, представляван по делото от юрисконсулт, съответно възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 130.00 лева.

Предвид въвеждането, считано от 01.01.2026г., на еврото като парична единица в Република България и при съблюдаване на принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро, регламентиран в чл. 11 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, то посочената дължима сума за разноски от 130.00 лева, следва да се счита за стойност в евро, представляваща 66,47 евро при прилагане на официалния валутен курс (1 евро = 1,95583 лева) и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 от цитирания закон.