Определение № 38284 от 17.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14173/2026
- Вид
- Определение № 38284
- Подписан
- 17.10.2026
- В сила
- 17.10.2026
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38284 гр. София, 17.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110114173 по описа за 2026 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Г. срещу С. А. Р. и К. Д. Р..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 19.12.2024 г. между нея, ответниците С. А. Р. и К. Д. Р., както и А. Н. А., е сключен договор за доброволна делба, с който е уреден режимът на съсобственост върху два недвижими имота – апартамент №... И АП. № ...., находящи се в сграда в гр. С., ж.к....,. Съгласно договора апартамент № 46 бил поставен в дял на ищцата и двамата ответници, а апартамент № 57 – в дял на А. Н. А.. Сочи, че с договора за доброволна делба било уговорено за уравнение на дяловете ищцата и двамата ответници да заплатят на А. Н. А.
1 сумата от 28 500 лв., като преди сключването на договора ответниците поели задължение да осигурят необходимите средства за уравнението, но не изпълнили уговореното, поради което тя заплатила сумата със свои средства.
Излага съображения, че във връзка с изпълнението на задължението извършила следните плащания: 13 000 лв. чрез разходен касов ордер, 2 000 евро чрез разходен касов ордер и 7 000 евро чрез банков превод от сметката на С. Р., след като предварително предоставила на последната средствата в брой.
Твърди, че общият размер на предоставените от нея средства възлиза на 15 646,79 евро, с които било изпълнено задължението за уравнение на дяловете по договора. Сочи, че въпреки поетото задължение ответниците не са й възстановили направените разходи. Твърди, че между страните възникнали разногласия относно дължимите суми, като ответниците отказали да възстановят средствата, които тя предоставила за изпълнение на задължението по договора за доброволна делба. Ищцата счита, че между нея и ответниците е възникнала солидарна отговорност за заплащане на сумата за уравнение на дяловете, поради което, след като изпълнила задължението със свои средства, придобила регресно вземане срещу тях за частта, надхвърляща нейния дял от общото задължение. Посочва, че при общ размер на предоставените средства от 15 646,79 евро, след приспадане на припадащата й се част от 5 932,24 евро, ответниците дължат общо 9 714,55 евро. Твърди, че задължението на ответниците е изискуемо от момента на извършеното плащане, като въпреки отправените искания същите не възстановили дължимите суми. При тези твърдения моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците С.
А. Р. и К. Д. Р. да й заплатят общо сумата от 9 714,55 евро, представляваща равностойността на 19 000 лв., с която твърди, че ответниците са се обогатили за нейна сметка вследствие на заплащане с нейни средства на припадащите им се части от задължението за парично уравнение на дяловете по договор за доброволна делба от 19.12.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. При условията на евентуалност, в случай че главният иск по чл. 59 ЗЗД не бъде уважен, моли съда да осъди ответниците да заплатят по 4 857,27 евро всеки, представляващи припадащите им се части от изпълненото от ищцата над нейния дял задължение за парично уравнение по същия договор, на основание чл. 127, ал.
2 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.
Претендира и разноските по делото.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни и недоказани. Не оспорват сключването на договора за доброволна делба от 19.12.2024 г., както и обстоятелството, че съгласно същия ищцата и двамата ответници са поели задължение да заплатят на А. Н. А. сумата от 28 500 лв. за уравнение на дяловете. Оспорват твърдението, че ищцата е изпълнила задълженията им по този договор със свои средства. По отношение на сумите от 13 000 лв. и 2 000 евро сочат, че същите са били предоставени на ответницата С. Р. чрез трето лице, но не са послужили за изпълнение на задължението за уравнение на дяловете. Твърдят, че представените разходни касови ордери не установяват основанието, на което са предадени сумите, както и връзката им с договора за доброволна делба, като обстоятелството, че в документите като получател е посочена С. Р., не доказва изпълнение на задължението към А. А.. Относно сумата от 7 000 евро сочат, че банковият превод е извършен на 17.12.2024 г., т.е. преди сключването на договора за доброволна делба от 19.12.2024 г., поради което оспорват твърдението, че сумата е предоставена за изпълнение на задължение, възникнало по цитирания договор, като преводът на сумата е свързан с други отношения между страните, а не с уговореното парично уравнение на дяловете. Сочат, че ответницата С. Р. е изпълнила задължението за уравнение на дяловете със собствени средства, като е извършила плащане в полза на А. А., за което не са използвани средства, предоставени от ищцата. Считат, че ищцата не е доказала нито размера на действително изпълненото от нея задължение, нито обстоятелството, че с нейни средства са погасени задълженията на ответниците. По отношение на характера на задължението за парично уравнение сочат, че договорът за доброволна делба не съдържа уговорка за солидарна отговорност между тримата задължени съделители, поради което всеки от тях отговаря за припадащата му се част от общата сума от 28 500 лв., като оспорват твърдението, че ищцата е изпълнила техните задължения.
Излагат съображения, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността им на основание неоснователно обогатяване, тъй като ищцата не е доказала обедняване на своето имущество, обогатяване на ответниците и причинна връзка между тях, доколкото предоставянето на средства на С. Р. не установява, че ответниците са получили имуществена облага за сметка на ищцата. Оспорват и евентуалните искове, като считат, че липсва солидарно 3 задължение между страните, а ищцата не е доказала да е изпълнила задължения на ответниците над припадащата й се част от общото задължение.
Твърдят, че между страните са съществували и други парични отношения, включително във връзка със заем в размер на 30 000 лв., като оспорват предоставените от ищцата средства да са били предназначени за изпълнение на задълженията по договора за доброволна делба. Сочат, че тези отношения са различни от процесното правоотношение и не могат да обосноват претендираното вземане. При тези твърдения молят съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани и претендират присъждане на направените по делото разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
УКАЗВА на ищцата в срок до датата на насроченото първо по делото открито съдебно заседание, с писмена молба с препис за ответниците да уточни петитума на главния иск, като изрично посочи дали претендира солидарно осъждане на двамата ответници за сумата от 9 714,55 евро, в който случай да изложи фактически твърдения, от които извежда възникването на пасивна солидарност между тях, или претендира разделното им осъждане, в който случай да посочи конкретния размер на сумата, чието заплащане иска от всеки от ответниците.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че при неизпълнение на указанията в предоставения срок исковата молба ще бъде върната в частта относно главния иск.
Предявен е осъдителен иск срещу ответниците С. А. Р. и К. Д. Р. за заплащане на сумата в общ размер на 9 714,55 евро, представляваща равностойността на 19 000 лв., претендирана като стойност на дължими от ответниците суми за изпълнение на припадащите им се части от задължението за парично уравнение на дяловете по договор за доброволна делба от 19.12.2024 г., което ищцата твърди, че е погасила със свои средства, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу С. А. Р. и К. Д. Р. за заплащане на сумата от по 4 857,27 евро от всеки ответник, представляваща равностойността на 9 500 лв., с която се твърди, че съответният ответник се е 4 обогатил за сметка на ищцата вследствие на изпълнение с нейни средства на припадащата му се част от задължението за парично уравнение на дяловете по договора за доброволна делба от 19.12.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1. по силата на договор за доброволна делба от 19.12.2024 г. ответниците са поели задължения за заплащане на парично уравнение на дяловете в сочените размери; 2. Ищцата е предоставила със свои средства сумите от 13 000 лв., 2 000 евро и 7 000 евро за изпълнение на задълженията по този договор; 3. предоставените средства са използвани за погасяване на припадащите се на ответниците части от задължението към А. Н. А.; 4. вследствие на това ответниците са се обогатили за нейна сметка, както и 5. размера на обогатяването на всеки от тях и съответстващото му обедняване на ищцата.
УКАЗВА на ответниците, че носят доказателствената тежест да установят положителните факти, на които основават възраженията си, включително твърдението, че задълженията за парично уравнение на дяловете са изпълнени с техни собствени средства, както и че получените от С. Р. парични суми са предоставени на различно от твърдяното от ищцата основание, включително във връзка с посочените в отговора заемни отношения.
IV. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти и обстоятелства: сключването на договора за доброволна делба от 19.12.2024 г. и уговореното в него задължение за заплащане в полза на съделителя А. А. на общата сума от 28 500 лв. за уравнение на дяловете.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един 5 свидетел при режим на довеждане от страна на ответниците за установяване на фактическите обстоятелства относно предаването на парични средства на ответницата С. А. Р., лицата, участвали при предаването им, времето, мястото и начина на извършването му, както и фактическите действия на страните във връзка с подготовката и сключването на договора за доброволна делба от 19.12.2024 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на свидетелски показания за установяване на твърдяното заемно правоотношение на стойност 30 000 лв., както и за доказване на погасяването на паричните задължения по договора за доброволна делба, с оглед ограниченията по чл. 164, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК.
УКАЗВА на ответниците, че следва да осигурят явяването на допуснатия им свидетел в първото открито съдебно заседание, като при неявяването му без уважителни причини съдът ще отмени определението си с което е уважил това искане.
УКАЗВА на страните, че в случай на искане за допускане на свидетели в първото открито съдебно заседание, следва да имат готовност за разпита им в същото заседание, като осигурят явяването им.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.