Решение № 6602 от 21.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6602 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20231100503963 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №7499/04.07.2022 г., постановено по гр.д. №67128/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав съдът е признал за установено, че ответникът В. Р.

П., ЕГН: ********** дължи на ищеца „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК: **** сумите както следва:

46,03 лв., представляваща сбор от дължими месечни абонаментни такси за отчетен период от 01.03.2018 г. до 30.4.2018 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 15.05.2017 г. и сумата от 542,59 лв., представляваща сбор от дължими лизингови вноски за отчетен период от 01.03.2018 г. до 30.06.2018 г. по Договор за лизинг от 15.05.2017 г. за устройство SAMSUNG GALAXY S8 Black, ведно със законна лихва върху главниците от 30.01.2020 г. до изплащане на вземанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4629/2020 г. по описа на СРС, 44 състав. С решението съдът е отхвърлил предявените от ищеца искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: 107,44 лева – неустойка за неизпълнение на договора, начислена в размер на три месечни абонаментни такси, 158,62 лева – неустойка, изразяваща се в разлика между цената на лизинговата вещ без абонамент и преференциалната лизингова цена. Присъдил е разноски в полза на ищеца „Й.Б.“ ЕАД съобразно уважената част от исковете в размер на 223,83 лева за исковото производство и в размер на 265, 15 лева – разноски за заповедното производство.

1

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника В. П. срещу решението в частта, с която е прието за установено, че същият дължи суми на „Й.Б.“ ЕАД за абонаментни такси и лизингови вноски. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Твърди се също така, че ответникът не е бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание, поради което било нарушено правото му на защита. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил направените в отговора на исковата молба възражения. Не били налице основания за начисляване на месечни абонаментни такси за процесния период, както и за лизингови вноски за мобилното устройство. В договора за лизинг не се съдържала клауза за предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на мобилното устройство.

Твърди се, че поради нередовността на призоваването на ответника за съдебното заседание пред първата инстанция, същият не е могъл да упражни правото си на защита и да оспори размера на претенираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди, че същите са прекомерни. Поддържа, че поради допуснатото процесуално нарушение не е успял да релевира искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в първата инстанция, поради което същото се прави във въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции на „Й.Б.“ ЕАД за признаване за установено, че ответникът дължи неустойки в размер на 107,44 лева – неустойка за неизпълнение на договора, начислена в размер на три месечни абонаментни такси, 158,62 лева – неустойка, изразяваща се в разлика между цената на лизинговата вещ без абонамент и преференциалната лизингова цена, не е обжалвано, поради което същото е влязло в сила.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество е депозирало отговор на въззивната жалба, в който се излагат аргументи за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Поддържа се, че искането на въззивника за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е неоснователен, доколкото отговорът на исковата молба бил подписан лично от него и нямало доказателства същият да е представляван от адвокат по делото пред първата инстанция.

По тези съображения, моли съда да потвърди решението на районния съд в обжалваните му части. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Подадена е и частна жалба от В. П. срещу Определение №34178/14.12.2022 г., с 2 което първоинстанционният съд е оставил молбата на В. П. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските без уважение.

Въззиваемото дружество „Й.Б.“ ЕАД в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подало отговор на частната жалба, в който се излагат аргументи за неоснователност на частната жалба, поради което счита, че определението на първата инстанция, постановено по реда на чл. 248 ГПК, следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на съответните два договора и надлежното изпълнение на собствените си задължения по тях (основните от които са предоставянето на уговорените далекосъобщителни услуги, както и предоставянето на мобилното устройство, предмет на договора за лизинг). В тежест на ответник е да докаже, че е заплащал възнаграждението по договора за мобилни услуги и по договора за лизинг.

От представените пред първата инстанция доказателства - договор за мобилни услуги от 27.02.2015 г. за предпочетен номер +****, допълнително споразумение към него от 15.05.2017 г., както и декларации, в които ответникът е удостоверил, че е получил екземпляр от общите условия на дружеството и е изявил съгласие с регламентацията по тях, се установява, че страните са било валидно обвързани от договор за мобилни услуги за посочения по-горе телефонен номер. Съответно, въз основа на сключените договори ищецът се е задължил да предостави на ответника достъп до далекосъобщителна си мрежа срещу заплащане на стойността на абонамента такса в размер на 24,99 лева на месец (промоционален месечен абонамент), както и цената на ползваните други услуги.

По делото са представени и фактури №7270751175/01.04.2018 и

№7272079312/01.05.2018 г., от които се установява, че за процесния период 01.03.30.04.2018 г. ищецът е начислил месечни абонаментни такси в размер съответно на 20,15 лева и 25,88 лева. Не се твърди, а и не се установява по делото ответникът В. П. да е заплатил дължимите от него суми за абонаментни такси.

3

От описаното съдържание на възникналите между страните облигационни правоотношения следва извод, че е уговорено заплащането на абонаментни месечни такси и стойност на потребление на предоставени услуги срещу насрещното задължение на оператора на мобилни услуги да предоставя достъп до далекосъобщителна мрежа и мобилен достъп до интернет с оглед извършването на телефонни разговори, изпращането на кратки текстови съобщения и пренос на данни при съответна скорост на връзката. Видно от съдържанието на договорите е, че страните са уговорили дължимост на абонаментната такса ежемесечно, като в срока на действие на договора същата е дължима, предвид предоставяне на абоната на достъп до мобилната мрежа, поддържана от оператора чрез мобилен телефонен номер, посредством които се осъществява ползването на останалите мобилни услуги. Отделно страните са уговорили заплащането на ползвани от абоната мобилни услуги, чиято стойност се определя съгласно ценоразписа на търговеца и начислява съобразно реалното потребление от клиента. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време /съответният отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до мрежата на оператора и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.

С оглед на изложеното съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за плащане на абонаментни такси за предпочетен номер +**** в размер на 46,03 лева с ДДС.

Относно възражението на ответника П., което се поддържа и в подадената от него въззивна жалба, че не било установено как са формирани начислените с фактурите от 01.04.2018 г. и от 01.05.2018 г. абонаментни такси, съдът намира следното. Месечната абонаментна такса, начислена с фактура № 7270751175/01.04.2018 г. е в размер на 20,15 лева, а уговорената в договора за мобилни услуги абонаментна такса е в размер на 24,99 лева, т.е. ищецът е начислил дори по-ниска такса на база направени отстъпки на потребителя, отразени във фактурата. Относно месечната абонаментна такса по фактура №7272079312/01.05.2018 г. в размер на 25,88 лева се твърди да е над установения в договора размер на абонамента такса поради начисляването на такса в размер на 0,90 лева съгласно приложения към договора ценоразпис, дължима за получаването на входящи обаждания, в случай на незаплатена в срок абонаментна такса за предходен месец. Доколкото нито се твърди, нито се установява по делото ответника П. да е заплатил дължимата абонаментна такса, начислена във фактурата от 01.04.2018 г., въззивният съд намира, че е налице основание за начисляване на посочената такса и същата се дължи от ответника П..

Като доказателство е представен и договор за лизинг от 15.05.2017 г., сключен 4 между представител на „Й.Б.“ ЕАД и ответника В. П., по силата на който ищцовото дружество се задължава да предостави на ответника за временно възмездно ползване следното мобилно устройство: Samsung Galaxy S8 Black, срещу което ответникът се е задължил да заплати на ищеца първоначална лизингова вноска в размер на 287,50 лева и 39 месечни лизингови вноски всяка в размер на 39,39 лева.

Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, лизингополучателят декларира, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционално изрядно и съответстващо на уговорените технически характеристики.

Предявената в настоящото производство претенция е основана на твърдението за настъпил падеж за плащането на всички лизингови вноски. Ищецът основава качеството си на кредитор на сключения между страните и неоспорен от ответника по реда на чл. 193 от ГПК договор за продажба на мобилно устройство на лизинг /разсрочено плащане/, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на потребителя описания телефонен апарат, а последният е поел задължение да заплати продажната цена на 23 равни месечни вноски, считано от датата на подписване на договора. Последната вноска е била дължима през м.04.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 30.01.2020г.

В случая от представените по делото договори за лизинг от 15.05.2017 г., подписан от ответника и неоспорени от него, се установява наличието на валидно възникнали правоотношения между страните с посочените в договорите права и задължения. Установява се също фактическото предаване на лизинговите вещи, което обстоятелство е изрично удостоверено в клаузата на чл. 4 от договорите. В тази част договорът има характер на разписка за получената вещ, носеща подписа на ответника и тя му е противопоставима, а доказателствената им сила не е опровергана.