Решение № 27 от 22.02.2023, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Гражданско дело 57/2023
- Вид
- Решение № 27
- Подписан
- 22.02.2023
- В сила
- 22.02.2023
- Състав
- Светослав Иванов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 14 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 19, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 1, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 1 · Закон за лицата и семейството
РЕШЕНИЕ
№ 27 гр. Свищов, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ив. Братанова в присъствието на прокурора В. Ал. И. като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20234150100057 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 530 и сл. ГПК.
Образувано е по молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР на А. И. Т., ЕГН: **********, гр. С., ул. „******“ № ***, с която моли Свищовският районен съд да допусне промяна на имената му на А.И.М., тъй като, от една страна, същият е от турски произход и желае да носи арабски, а не български имена. От друга страна, когато е бил роден молителят, баща му е бил с български имена – И.Г. Т., а сега е с арабски: И.Ю.М.. – Община Свищов не е изпраща представител по делото. – ТО на гр. Свищов към ВТРП счита, че молбата е основателна.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ПО ФАКТИТЕ:
А. И. Т. е от турски етнически произход и е известен в обществото като А., съгласно заявеното от него в молбата му и показанията на св. С.А.. Той е роден на ***** г. (видно от Удостоверение за раждане на ДЛГС към Община Свищов, дубликат, от 20.02.2017 г., л. 3 от делото). Тогава баща му е бил с принудително сменени имена – И.Г. Т.. Имената на последния са били възстановени по административен ред на основание чл. 19а ЗГР: И.Ю.М. (вж.
Решение № 5/13.12.2019 г. на ДЛГС към Община Д., л. 5 от делото).
1
ПО ПРАВОТО:
Искането на А. И. Т., ЕГН: **********, гр. С., ул. „******“ № *** за допускане на промяна на имената му на А.И.М. е основателно, тъй като желанието на молителя е да собственото му име да бъде А., което е важното обстоятелство, допускащо промяната (чл. 19, ал. 1 ЗГР); И. пък е бащиното му име (чл. 13 ЗГР); най-сетне, М. е фамилията на баща му (чл. 14 ЗГР).
От значение за решаване на делото е въпросът дали желанието на молителя съставлява „важно основание“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 in fine ЗГР и допустима ли е исканата промяна на лично, бащино и фамилно име от гледище изискванията на чл. 14 и чл. 19, ал. ЗГР. И на двата въпроса следва да се отговори положително.
Имената на физическите лица са част от правната им индивидуализация: чл. 1, ал. 1 ЗГР. Допълнителни, индивидуализиращи физическите лица, белези са постоянният и настоящ адрес, ЕГН и др. Въпросните параметри са регламентирани в обществен интерес – за отграничаване на субектите един от друг и за правна сигурност.
За императивни правила на закона следва да се третират изискванията за трите съставки на името на българския гражданин – лично, бащино и фамилно, както и това последните две да завършват с наставка -ов или -ев и окончание, съобразно пола, когато такова структуриране е възможно.
Искането на молителя не нарушава нито едно от въпросните изисквания и би било в разрез с целта и духа на закона да му се откаже търсената промяна.
Името е израз и на личностна изява в обществото, заради което спада към естествените права на човека и желанието за промяна всякога съставлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Да се приеме обратното, би означавало на българските граждани да се натрапи задължение – да носят определено име, дори когато не го желаят. Такова задължение обаче законът не познава. Физическото лице трябва да има име, но задължението се простира до този параметър. Какво ще е то, е въпрос в сферата на правата на човека, а не в тази на публичните му задължения. Изборът на име и решението за промяната му следва да се считат функция на правоспособността, регламентирана в нормата на чл. 1 ЗЛС.
Мотивиран от гореизложеното, Свищовският районен съд РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на името на А. И. Т. , ЕГН: **********, гр. С., ул.
„******“ № ***, като имената му се променят от А. И. Т. на А.И.М..
ДА СЕ УВЕДОМИ препис от решението на Община Свищов за отразяване на допуснатата промяна в акта на гражданското състояние на лицето.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на Бюро съдимост към Свищовския районен съд за отбелязване на промяната.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 3