Решение № 11030 от 12.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11030 гр. С, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110151329 по описа за 2021 година

Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №, представлявано от А А, насочени срещу Т. Л. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.”Т” бл. ..., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 180.65 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.201 8 г. за имот, отчитан с абонатен №, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 02.09.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, и сумата от 51.49 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 03.08.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен представител, е депозирал такъв, който съдържат доводи по основателността на предявените искове.

С отговора се оспорва ответницата да притежава качеството потребител на топлинна енергия и между нея и ищцовото дружество да е валидно възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия.

1

Отбелязва се, че ответницата не е подписала договора с ФДР за разпределение на топлинната енергия и в този смисълне я обвързва. Сочи се, че липсват доказателства за потребеното количество топлинна енергия.

На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяването им по давност.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.

В съдебно заседание ищецът се представляват от пълномощник, който поддържа предявените искове. Ответницата не се явява и не се представлява. Взема писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл.55г от ЗПИНМ №, том ХХІХ, нот.дело № г., съставен от І нотариус при Софийски народен съд, процесният имот е придобит на 19.11.1965 г. чрез покупкпо-продажба от Л С Б и С И Б. На 27.05.1994 г. последните са прехвърлили собствеността чрез дарение на тяхната дъщеря и ответница по делото – Т Л. Ф., като са запазили пожизнено правото на ползване на имота. За сделките е съставен от І нотариус при Софийска нотариална служба към СРС нотариален акт за дарение на недвижим имот №, том LXІ, нот.дело № г. От изготвените по искане на ищеца справки от Национална база данни „Население“ е видно, че вещните ползватели Лука Богоев и Станка Богоева са починали съответно на 21.03.1997 г. и 18.03.1998 г.

На 20.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Техем сървисис” ЕООД. Договор с последната е сключен на 21.09.2002 г. По делото са представени доказателства и за наличие на между ищеца и ФДР - договор № Д-О-67/03.06.2020 г.

От страна на ТЛП са представени доказателства за извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани върху отоплителните тела в имота, както и за отразяване на данните от тях в издадените изравнителни сметки.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинн а енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Техем сървисис” ЕООД, което е извършвало реален отчет в края на всеки отоплителен сезон. Експертът е установил, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като липсват отоплителни тела, свързани към сградната инсталация. Въпреки това, в помещение баня, има отоплително тяло тип щранг-лира, за което липсва техническа възможност за отчет.

По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че същата се отчита от водомер, при отчетите на който обаче не е установен разход на топла вода. Поради това и не е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода.

Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по 2 реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 180.65 лв., като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за присъждане на суми за доставена топлинна енергия в имота на ответниците.

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от приетия като писмено даказателство нотариален акт №, том LXІ, нот.дело № г., съставен от І нотариус при Софийска нотариална служба към СРС, ответницата е придобила процесния имот, за който ищцовото дружество твърди, че през исковия период е доставяло топлинна енергия, на 27.05.1994 г. чрез дарение. Действително, дарителите Лука Богоев и Станка Богоева са запазили вещното си право на ползване върху имота, но то се е погасило със смъртта им съответно през 1997 г. и 1998 г. С оглед на това, след този момент, облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, е възникнало по общите правила на чл.153 от Закона за енергетиката между топлопреносното предпиятие и собственика на имота.

В случая, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника.

При тези данни следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия за процесния имот се явява ответницата Т. Ф. като собственик на същия.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 180.65 лв.

Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време през исковия период е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение, данните 3 от който са послужили при изготвяне на изравнителните сметки за всеки отоплителен сезон.

Ответницата, като собственик на имот в сграда – етажна собственост, макар и да е демонтирала /отделила от сградната отоплителна инсталация/ отоплителните тела в имота си, на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Именно в тази насока са и изводите на вещото лице, което е констатирало потребление на топлоенергия за отопление, отдадена от отоплителното тяло в банята /щранг-лира/, за което не съществува техническа възможност за индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е определена по изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определената от ФДР топлинна мощност - 512W, и екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.

Отделно от това, ответницата не ангажира доказателства, че е възразила срещу разпределената й топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.

Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа на тях.

Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност 180.65 лв.

С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, нито пък се установи такова от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.

С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в чл.33, ал.1 от които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 02.09.2021 г., когато е подадена исковата молба, с което действие ищецът е прекъснал давността на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД, погасени по давност се явяват всички вземания преди м.август 2018 г., доколкото последното е с падеж 15.10.2018 г., а вземането за м.юли 2018 г. - с падеж 14.09.2018 г. Т.е. всички включени в исковия период задължения са погасени по давност. С оглед на това, макар да се установи потребление в процесния имот на топлинна енергия в предявения размер, искът за заплащането й следва да се отхвърли като погасен по давност.