Решение № 5279 от 30.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5279 гр. Пловдив, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Ил. Костадинова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело № 20245330103215 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. И. П., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р. Р. С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***** против И. И. П., ЕГН **********, с адрес: *****, с която са предявени искове по чл. 143 от СК и по чл. 127а, ал. 2 от СК.

Постъпила е искова молба от И. И. П., действащ лично и със съгласието на своята майка Р. Р. С., против И. И. П., в която твърди, че ищецът е непълнолетен. Родителите му били разделени повече от 5 години и оттогава грижите, които полагал бащата били недостатъчни, като цифровият им еквивалент бил нулев. Родителите не поддържали никакъв контакт помежду си, отношенията им били обтегнати, но нямали разногласия относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на лични контакти с него. Грижите за възпитанието и отглеждането на И. се упражнявали от неговата майка. Ответникът никога не бил заплащал издръжка на детето си, въпреки че бил млад и в трудоспособна възраст. Майката на детето го издържала сама, като работила като ***** във ***** в П.. Към 1 настоящия момент получавала възнаграждение близо до минималната работна заплата за страната. И. бил на **** години, учил в ***** и нуждата на детето от издръжка била много по-голяма от собствените възможности на неговата майка. Освен задължителните класни занимания, свързани с образованието му и изискващи разходи за учебни материали, помагала и транспорт, младежът посещавал уроци по английски, български език и литература и математика, като картата за изучаване на чуждия език била 300 лв. на месец, а другите две обучения стрували общо 350 лв. на месец. И. тренирал кикбокс в спортен клуб. Освен това той боледувал често и това била причината голяма част от доходите на майка му да се разходват за лекарства. Възрастните родители на майката на детето не разполагали с големи финансови възможности, с които да им помагат. Освен задължителните разходи, майката на И. плащала и кредит, с който се ангажирала през 2021 г. И. и неговата майка живеели под наем, тъй като не разполагали със собствено жилище. Месечният наем, който майката заплащала, бил в размер на 300 лв.

От друга страна, ответникът разполагал с жилище, в което живеел, не издържал други деца и семейство. Същият бил с постоянна трудова заетост и получавал месечно трудово възнаграждение, което надхвърляло в голяма степен собствените доходи на майката. Комуникацията и отношенията между родителите не била добра и се изчерпвала със случаите, в които бащата се виждал с детето Това, а и физическото му отсъствие, в голяма степен затруднявало получаването на съгласието на бащата, когато се налагало детето да пътува с майка си извън Република България. Желанието на майката, а и това на детето, било детето да е с нея при посещаването й на други държави с оглед опознаването на други страни и култури. Причините за пътуванията били от изключително лично естество, с цел отдих и екскурзия.

Предвид горното е направено искане съдът да осъди ответника да заплаща на непълнолетното си дете И. П., чрез неговата майка Р. С., месечна издръжка в размер на 550 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 21.02.2024 г.

Освен това е направено искане съдът да замести съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на И. П., както и заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето извън Република България, придружавано от своята майка, до страните-членки на ЕС, както и кралство В., Република Т., 2

Република А., Република С., Република С. М., Република Х., Ф. Б. и Х., Република Ч. г., както и във всички останали, непосочени в горното изброяване, страни в Европа, с цел отдих и екскурзия, за неограничен брой пътувания, за следните периоди на всяка календарна година до навършване на пълнолетие на детето, а именно: от 01.04 до 20.04, от 20.06 до 05.07, от 25.07 до 10.08, от 25.08 до 10.09 и от 20.12 до 05.01. Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е депозиран такъв от ответника .

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, Съдът намира за установено следното:

От представените и приети като доказателства по делото копия от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ***** от ***** г., се установява, че на ***** г., е родено детето И. И. П.. Детето е с посочени в удостоверението за раждане родители – майка Р. Р. С. и баща – И.

И. П..

Представено е копие от Договор № 006LD-R-020906 от 25.05.2021 г. за банков кредит, сключен между Р. С. и „Първа инвестиционна банка“ АД, по силата на който на заемателката е отпусната сумата от 2600 лева, за връщането на която не се начислява лихва.

Представено е копие от договор за наем от 06.09.2018 г., по силата на който Р. С. като наемател заплаща 300 лева за временното и възмездно ползване на имот, находящ се в *****, *****.

От постъпилия по делото социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ-РД/ 239-005 о т 11.07.2024 г., изготвен на базата на проведена среща с детето И. П. и майката Р. С., се установява, че детето от 2018 г. до момента се отглежда от майката и тя полага грижи да посреща всички му потребности. Детето прекарвало в дома на баща си около два месеца през лятната ваканция и около 10 дни през зимната, като по думите на майката основни грижи за него тогава полагат баба му и дядо му по бащина линия. Детето е в добро здраве и редовно посещавало профилактични прегледи. Жилището, в което майката и детето живеят, е под наем и разполага с всичко необходимо за функциониране на домакинството, хигиената е на добро ниво, а детето разполага със собствена стая. Майката към момента е безработна и била регистрирана в 3

Бюрото по труда със срок до края на м. юли 2024 г., откъдето получава помощ в размер на 400 лева месечно, освен това получавала семейни помощи по чл. 7 ЗСПД в размер на 50 лева, а освен това си помагала финансово, работейки като *****, но без трудов договор с възнаграждение според отработени часове. Майката поддържала близки отношения с баща си и брат си, които я подкрепяли финансово и при грижите на сина . Детето било в много добри и близки отношения с баба си и дядо си по бащина линия, които полагали грижи за него, като то споделя за близки отношения и с баща си. В доклада се прави извод, че е в интерес на детето да има възможност да пътува извън страната.

От постъпилия по делото социален доклад с изх. № ПР/Д-А-П/55-002 от 09.07.07.2024 г., изготвен на базата на проведена среща с детето И. П. и бащата И. П., се установява, че детето се отглежда от майка си в гр. П., като е през лятната ваканция при баща си в к.к. *****, където живял до 2018 г., след което майката се преместила да живеят в гр. П.. Детето споделя, че базовите му потребности за облекло и подслон в к.к. ***** се задоволяват адекватно от бащата. Бащата не съдейства за проучването, споделя, че е имал зависимост, но не уточнява каква. Не се наблюдавала привързаност от негова страна към детето, но се вижда такава от детето към бащата. Бабата на детето поддържала хигиената в жилището, приготвя храна и му дава джобни. Бащата и детето спят в една спалня, където има легло на два етажа, а бабата спи в дневната.

Бащата И. е безработен. Детето споделя, че между него и бащата няма толкова силна емоционална връзка, колкото тази с майка му, като заявява, че ако не са баба му и чичо му, вероятно нямало да идва в к.к. *****. При проучването е установено, че бащата не притежава нужния родителски капацитет и сам не е в състояние да осигури стабилна и спокойна семейна среда за отглеждане и възпитание на сина си.

От постъпилите справки от ТД на НАП – Б., досежно бащата на децата, се установява, че същият няма регистрация като ЕТ, самоосигуряващо се лице, като няма и участие в търговски дружества. Няма данни за притежавано движимо и недвижимо имущество. Няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2022 г. и 2023 г. От справка актуално състояние на всички трудови договори за лицето се установява, че И. И. П. последно е полагал труд по трудовото правоотношение с дата на сключване 18.06.2022 г., като същото е прекратено на 20.06.2022 г. За периода от 01.01.2024 г. до 31.07.2024 г. няма подадени уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за И. П..

4

По делото са постъпили справки от ТД на НАП – П., от които се установява, че майката на децата, няма регистрация като ЕТ, самоосигуряващо се лице, като няма и участие в търговски дружества.

Приложена са Справка актуално състояние на действащите трудови договори на лицето за периода от 01.01.2022 г. до 20.05.2024 г. и Справка- Данни за осигуряването на лицето за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2024 г. Няма данни за подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2022 г., като има данни за подадена такава за отчетната 2023 г. Няма данни за декларирано недвижимо и движимо имущество съгласно справка местни данъци и такси.

От справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода 01.01.2022 г. до 20.05.2024 г., се установява, че Р. Р. С. последно е полагала труд по трудово правоотношение с дата на сключване 14.08.2023 г., като същото е прекратено на 12.12.2023 г., с основна заплата 800 лв.

В хода на настоящото производство ищецът е ангажирал и гласни доказателства посредством показанията на св. Р. М. С. /протокол от съдебно заседание, проведено на 14.07.2024 г./. От показанията на св. С. /д. на ищеца по м. л./, се установява, че дъщеря му и неговият внук живеят на квартира от 2018 г. Грижите за детето се полагали от майката, а свидетелят последно видял бащата преди 10 години. Твърди, че знае от дъщеря си, че И. П. е наркозависим и не помага с парични средства на детето. Сочи, че знае от своя внук, че бащата не се занимава с нищо, като според свидетеля това състояние е от 7-8 години. Детето ходело при баща си през лятото, като стояло при него два месеца, но прекарвало повече време с баба си п бащина линия, която се грижела за него, докато е там. Свидетелят излага, че изпраща почти всеки месец по 800 лева от С. по „Еконт“ на дъщеря си и своя внук, отделно им давал пари на ръка, като твърди, че издържа внука си изцяло. Посочва, че детето тренира кикбокс и мисли, че плаща по 50 лева на месец за това, ходел е и на уроци за матурите, тъй като бил ***** клас, като посещавал уроци за месец-два и те били на стойност 300 лева на месец за уроци по български и английски. Детето боледувало често и това налагало нужда от средства за лекарства, които отново дядото плащал. Дъщеря му била на борсата от декември месец и почасово работила в заведение като *****, но не всеки ден, а когато е повикана. Получавала обезщетение за безработица от декември 2023 г. в размер на около 400 лева. За квартирата плащала 300 лева наем, като 5 отделно за нейна сметка били тока и водата. От както майката не работи, семейството е издържано от дядото и от нейния брат, който работи в Г. и изпраща пари. Сочи, че на детето са нужни около 20 лева на ден само за училище за закуска и обяд. Всички съученици на детето ходили в чужбина, но той не успял да отиде, тъй като баща му не му дал разрешение за пътуване в чужбина.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, безпротиворечиви досежно правнорелевантните факти и допълващи се от останалите доказателства по делото.

По делото са приети като писмени доказателства приложени 41 бр. разписки за прием на паричен превод за период от декември 2018 г. до месец май 2024 г., които удостоверяват паричните преводи от Р. М. С. към дъщеря му Р. Р. С..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявените искове са по чл. 143 от СК и по чл. 127а, ал. 2 от СК.