Решение № 440 от 21.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора С. Г. Т. Р. Г. С. като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600874 по описа за 2023 година

Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК.

Образувано е по жалба на защитата срещу присъда на СГС по н.о.х.д №2988/2023г., с която съдът:

ПРИЗНАЛ подсъдимия Б. Х. А. род. на **********г. в гр.***,***,сирийски гражданин, с хуманитарен статут, с адрес:гр.***, кв. ***, ул.***, ученик,неженен, реабилитиран ,с ЛНЧ ********** за ВИНОВЕН в това, че на 23.09.2022г. в гр.София, на ул.***,в района на 18 СУ Уилям Гладстон като непълнолетен,но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е направил опит умишлено да умъртви К. И. В. като му причинил прободно- проникващо нараняване с нож-проникване в коремната кухина, като не са настъпили предвидените от закона общественоопасни последици - смъртта на пострадалия по независещи от дееца причини, поради което и на осн.чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.63 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр.чл.58А ал.1 от НК го ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.

ОПРЕДЕЛИЛ на осн.чл.57 ал.1 т.З от ЗИНЗС първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

ЗАЧЕЛ на осн.чл.59 ал.1 ал.З от НК, времето през което подсъдимия е бил задържан под стража, считано от 23.09.2022 г. до влизане на присъдата в сила.

ОТНЕЛ на осн.чл.53 ал.1 Б.А от НК в полза на Държавата приложените веществени 1 доказателства по делото на съхранение във СО- СГП, които след влизане в сила на присъда следва да бъдат унищожени.

ОСЪДИЛ подсъдимия Б. Х. А. да заплати направените по делото разноски в размер на 5155.03лв.лв , представляващи възнаграждения за вещи лица по сметката на СДВР, сумата от 380 лв. по сметката на СГС - възнаграждение за извършени преводи, както и по пет лева ДТ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на САП пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, така както е постановена.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Пледира за намаляване на размера на наказанието Лишаване от свобода и приложение на института на отлагане на изтърпяването му по чл. 66ал.1 от НК.

Подсъдимият А. поддържа исканията на своя защитник, а като последна дума пред въззивния съд изразява съжаление за стореното.

САС, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред СГС е протекло по реда на чл. 371 ал.1 т.2 от НПК. Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и подкрепящите го доказателства събрани на досъдебното производство първият съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която се заключава в следното:

Подсъдимият Б. Х. А. е роден в Република Сирия, сирийски гражданин, бежанец, който пребивава в Република България с хуманитарен статут. Същият е непълнолетен роден е на **********г. в град ***, Република Сирия и към дата 23.09.2023г. е бил навършил 16 години.

На 23.09.2022г. около 18.00ч. в град София, в заведение за бързо хранене .находящо се на ул.“***“№ * възникнал словесен конфликт между две групи лица. Първата група се състояла от подсъдимия Б. Х. А. и свидетелите А. Б. А. и А. А. Х.. Втората група лица се състояла от свидетелите К. В., Л. А. и Н. К.. Вербалният конфликт между двете групи ескА.рал, при което подсъдимия А. , който се намирал в близост до плота на заведението, се качил на плота, взел нож и започнал да го размахва към групата на пострадалия. Свидетелят А. А. Х. се опитал да успокои подсъдимия, успял да го повА. на земята , като междувременно компанията на пострадалия напуснала заведението и се насочила към 18 СУ „Уилям Гладстон“. Подсъдимият ги последвал по улица Пиротска и ги настигнал. Държал кухненски нож, който размахвал срещу пострадалия и крещял на арабски език. Приятелите на пострадалия се опитА. да го възпрат като настъпило стълкновение между подсъдимия и св.А., но подсъдимият преодолял съпротивата му и замахнал с ножа към пострадалия, нанасяйки му удар в областта на коремната кухина. Веднага след това подсъдимият побягнал с ножа в посока към бул. „Христо Ботев“, където изхвърлил оръжието в улична шахта. На свой ред В. побягнал с придружаващите го негови приятели в посока парк „Св.Никола“, където му прилошало и настъпилата кръвозагуба. Бил подаден сигнал на тел.

2

112 и на място се отзовА. екипи на СМП и полицията.

Били извършени огледи на местопроизшествие,като от отводнителна шахта, намираща се на пътното платно на бул. „Христо Ботев“ № 101, в близост до кръстовището с ул. „Цар Симеон“ бил иззет и приобщен като веществено доказателство един брой нож. От заключението на назначената и изготвена ДНК експертиза се установява, че по иззетия нож е открита човешка кръв, отговаряща на ДНК профилите на К. И. В. и Б. Х. А..

От назначената СМЕ на пострадалия се установява, че вследствие на нанесения му от Б. Х.

А. удар с нож, на В. е причинено прободно-проникващо нараняване, изразяващо се в проникване в коремната кухина и нараняване на голямо було, тънко и дебело черво, което е създало съобщение между коремната кухина и външната среда. Поради оказаната своевременна медицинска помощ бил предотвратен летален изход от продължаваща кръвозагуба извън организма и в гръдната кухина, както и от възможните усложнения колапс на бели дробове и полиорганна недостатъчност.

Назначената КСППЕ на подсъдимия установява, че същият е осъзнавал свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си , като не се касае за поведение продиктувано от увлечение и лекомислие.

Описаната фактическа обстановка СГС установил въз основа на събраните в хода на досъдебното производство писмени, гласни и веществени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, протокол за оглед на лице с фотоалбум, протоколи за разпознаване, заключение на СМЕ на пострадалия, заключение на СППЕ на подсъдимия, заключение на техническа експертиза/запис на охранителни камери/, заключение на ДНК експертиза/нож/, заключение на ДНК експертиза/обтривки под ноктите на подсъдимия/, заключение на ДНК експертиза на тениска на подсъдимия, заключение на ДНК експертиза на кръв от местопроизшествието, ПРОТОКОЛИ за разпознаване на лице,свидетелство за съдимост, писмо от Държавна агенция за бежанците при МС,показанията на свидетелите А. Т. Ш. М.,, К. Н., Ц. В., П. П., А. Е. Р., Н. К., Л. А., Д. И..С. В., Х. М., Б. Б., И.

В., ,А. Х., А. А..

САС изцяло се солидаризира с констатацията на СГС, че доказателствената маса е еднопосочна и безпротиворечива и напълно кореспондира с направеното самопризнание на подсъдимото лице.

СГС прецизно е изпълнил задължението си да посочи от кои доказателства какви конкретни обстоятелства се установяват. В тази насока мотивите на първия съд за изчерпателни, убедителни, а по същество правилни, възприемат се изцяло от въззивния съд и е безпредметно да бъдат преповтаряни.

При установената фактическа обстановка следва да бъдат споделени изцяло и правните изводи на СГС, а именно:

Подсъдимият Б. А. е осъществил състава на престъплението по чл.115 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.63 ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна е направил опит умишлено да умъртви пострадалия В., но по 3 независещи от него причини смъртта на пострадалия не е настъпила, тъй като му е оказана своевременна животоспасяваща медицинска помощ. Подсъдимият е нанесъл удар с прободно-порезно оръжие от близко разстояние, в жизненоважен орган на тялото на пострадалия, довел до значима кръвозагуба, с което е предизвикал реална опасност за живота на пострадалия. Действията на подсъдимия са били от естеството да доведат до летален изход за В.. Налице е пряка причинно-следствена връзка между осъщественото от подсъдимия поведение и причиненото тежко увреждане, поставило в опасност живота на пострадалия, спасен поради оказаната висококвА.фицирана медицинска помощ.

От субективна страна подсъдимият ясно е съзнавал, че с действията си -нанасянето на удар с остър режещ предмет,в жизненоважен орган на тялото ще предизвика смъртта на пострадалия.Тежестта на увреждането води до извода , че същия е бил нанесен със значителен интензитет на силата, а вида на оръжието, което е годно да лиши от живот разкрива пряката насоченост на умисъла към настъпване на смъртта на пострадалия.

Правилно и обосновано е отхвърлена тезата на защитата за нА.чието на предпоставките на чл.12 от НК.

Действително безпротиворечивата доказателствена съвкупност, включваща и самопризнанието на подсъдимия установява, че именно подсъдимият е нападателя, а не нападнатия, действията му не са били провокирани от пострадалия, физическия му интегритет не е бил в опасност, а той самият е представлявал заплаха за останА.те. Извадил и размахвал нож още в заведението, където е започнал словесния конфликт, а впоследствие догонил пострадалия и приятелите му, размахвайки ножа, като ожесточено се е съпротивлявал на опитите да бъде възпрян от употребата на хладно оръжие и насилие въобще.

При индивидуА.зация на наказанието съдът от първа инстанция правилно установил релевантните в тази насока обстоятелства. Отегчаващи - независимо от своя кратък житейски опит ,подсъдимия е вече осъждан, макар и реабилитиран, по отношение на него е налице и неприкпючило наказателно производство за друго престъпление от общ характер, поради което се касае за лице с оформен криминален профил. Действията му не са били предизвикани от поведението на пострадалия, като единствено оказаната своевременна медицинска помощ е попречила за настъпването на целения резултат-смъртта на пострадалия. Смекчаващи - оказаното съдействие за разкриването на обективната истина и младата възраст, която е отчетена и от законодателя при редукцията на наказанието, както и факта , че се касае за довършен опит, а не за довършено Д.ия. Смекчаващите обстоятелства , както правилно е приел СГС несъмнено не са от категорията на многобройните, а липсва и изключително такова, когато и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко., поради което липсва основание за приложението на чл. 55 от НК.

Като приложил разпоредбата на чл.373 ал.2 вр.чл.372 ал.4 от НПК първият съд справедливо наложил наказание лишаване от свобода в размер от три години, които редуцирал до две години.

4

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.А от ЗИНЗС законосъобразно определил първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Правилен е и изводът на първата инстанция , че целите на наказанието ще бъдат постигнати само с изолиране на подсъдимия от обществото, тъй като само по този начин ще бъде оказано необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху подсъдимият и останА.те членове на обществото. Лишаването му от свобода дори и за кратко време ще повлияе положително върху по- нататъшното му развитие като човек и ще допринесе за реА.зиране както на специалната, така и на генералната превенция в пълна степен.

Възприемайки за правилна тази част от мотивите на първия съд настоящият състав на САС очевидно не може да се съгласи с нито един от доводите във въззивната жалба, доразвити от защитата в пренията пред въззивния съд, които обосновават искането за намаляване на наказанието и за отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 66 ал1от НК.

На първо място СГС правилно е изяснил съдебното минало на подсъдимия, като е посочил изрично, че не го третира като осъждан предвид настъпилата реабилитация по право. Фактът на осъждането обаче, въпреки настъпилата реабилитация правилно е бил тълкуван като такъв характеризиращ негативно личността му. Същото се отнася и за висящото наказателно производство, което отново характеризира негативно личността на подсъдимия, разбира се в значително по – ниска степен от влязлата в сила присъда, която единствено е годна да обори легитимно презумпцията за невиновност. От друга страна, както младата възраст на дееца, така и съдействието за разкриване на обективната истина са отчетени в полза на подсъдимия и при индивидуА.зацията на санкцията, въпреки че по силата на закона вече са обусловили по – благоприятното му третиране, чрез редукциите на наказанието по чл.63 ал.2 т.2 вр. ал.1 и чл.58А ал.1 от НК.