Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 342 от 16.06.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 645/2023
Вид
Определение № 342
Подписан
16.06.2023
В сила
16.06.2023
Състав
Иваничка Димитрова Славкова, Светлозар Георгиев Георгиев, Петър Митев

Цитирани разпоредби

  • чл.243, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Варна, 15.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев

Петър Митев като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно частно наказателно дело № 20233100600645 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК и е образувано по жалба на Д. З., срещу определение на ВРС пети състав, постановено на 03.05.2023г. по ЧНД № 1533/2023г., с което е потвърдено постановление на ВРП от 07.02.2023г. за прекратяване на д.пр. № 93/2022г. по описа на Сектор Пътна полиция - ОД на МВР – гр. Варна.

Наказателното производство е водено по повод настъпило на 24.03.22г ПТП с пострадал Д. З..

Срещу постановлението е постъпила жалба на Д. З., въз основа на което е постановен и атакувания акт на ВРС.

В акта на ВРС е прието, че постановлението на ВРП е правилно и законосъобразно. То е обосновано, доколкото се позовава на събраните по делото и анализирани доказателства.

В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приложил закона, тъй като направените изводи не са възоснова на целия доказателствен материал, събраните доказателства са противоречиви и не водят до едназначна фактическа обстановка и правен извод. Жалбата очевидно е писана от адвокат, но е подписана от З., по разбираеми причини.

Съставът на ВОС намира, атакувания акт за правилен и законосъобразен, а жалбата за неоснователна.

За разлика от твърде лаконичното постановление на прокурора, ВРС е направил задълбочен анализ на всички събрани доказателства и е изложил подробна фактическа обстановка.

От материалите по досъдебното производство и частично от 1 постановлението на ВРП се установява следното:

На 24.03.2022 г. е започнато досъдебно производство № 93/2022 г. по описа на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна по чл.343 ал.1 б.б от НК за това, че на 24.03.2022 г. около 08:50 часа в гр.Варна на кръстовището между ул.“Подвис“ и ул.“Никола Козлев“ лек автомобил Фолксваген Туран с рег.№ В **** ВН, управляван от Ж.Т.Хр. при извършване на ляв завой е блъснат от изпреварващото го отляво индивидуално електрическо превозно средство /тротинетка/, управлявано от Д. З. З., като от пътнотранспортното произшествие /ПТП/ Д. З. З. е получил фрактура на лява лъчева кост.

На 07.02.2023 г. с постановление на прокурор Недко Недков от Районна прокуратура Варна наказателното производство по досъдебното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК - деянието не съставлява престъпление.

На 24.03.2023 г. пострадалият Д. З. З. е получил копие от постановлението на Районна прокуратура Варна.

На 30.03.2023 г. Д. З. З. е депозирал жалба до Районен съд Варна, с която се моли съда да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство, да се върне делото на Районна прокуратура Варна за допълнително разследване с указания за извършване на следствен експеримент и изготвяне на нова автотехническа експертиза.

Състав на ВРС, след като се е запознал с материалите по досъдебното производство, в изпълнение на задължението си за контрол по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство е приел следната фактическа обстановка:

Свидетелят Ж.Т.Хр. работел като шофьор на лек таксиметров автомобил към фирма „Транстриумф“ ЕООД със служебен автомобил Фолксваген Туран с рег.№ В **** ВН.

На 24.03.2022 г. около 08 часа св.Хр. излязъл да работи с автомобила, като първо го измил в автомивка на ул. „Подвис“. В 08:45 получил повикване и се отправил по ул. „Подвис“ в посока бул.Васил Левски, където на Тобразното кръстовище с ул.“Никола Козлев“, решил да извърши маневра ляв завой и да продължи движението си по ул.“Никола Козлев“. Свидетелят Хр. подал съответния сигнал за предстоящата маневра, като включил левия пътепоказател на автомобила. Въпреки че се движел по път с предимство, Хр. преустановил движението на управлявания от него автомобил и дал възможност на няколко автомобила от ул. „Никола Козлев“ да се включат в ул.“Подвис“. В огледалото за задно виждане Хр. видял, че зад него се е образувала колона от автомобили, поради което предприел извършване на маневрата завой наляво по ул.“Никола Козлев“, включил на първа предавка, погледнал в огледалото за задно виждане и придвижил бавно автомобила си напред.

2

По същото време по ул.“Подвис“ на известно разстояние зад автомобила на св.Хр. се движел с електрическа тротинетка св. Д. З. З., който се движел около разделителната линия между двете ленти на ул.“Подвис“. Сведутулят З. видял, че автомобилът на св. Хр. е спрял и решил да го изпревари от лявата му страна.

В този момент автомобилът на св.Хр. навлязъл в кръстовището с лява траектория при което последвал удар между автомобила и тротинетката в областта на предната лява врата, преден ляв калник и предна броня на лекия автомобил.

От удара св.З. излетял от тротинетката и паднал на асфалтовото платно в близост до лек автомобил, паркиран от лявата част на ул.“Подвис“. Тротинетката продължила инерционното си движение, след което паднала на асфалта, сурнала се по асфалтовото покритие и се спряла в паркирания в лявата част след кръстовището лек автомобил Хонда с рег.

№ В **** ВХ.

Хр. веднага преустановил движението на автомобила, излязъл от автомобила и отишъл към св.З., който междувременно бил станал от асфалта и се отдръпнал на тротоара. Според св.Хр., св.З. се държал неадекватно. Оплаквал се от болки в лявата ръка. Св.Хр. се обадил на телефон № 112 на два пъти, което се потвърждава от записите от предоставения от централа 112 диск, но пострадалият З. не дочакал изпратената линейка, спрял си такси и напуснал местопроизшествието.

Посетил Спешно отделение на МБАЛ Света Анна Варна ОД, където му бил издаден лист за преглед на пациент, в който е отразено, че е постъпил в отделението в 09:15 часа с травма на лява гривнена става след ПТП, взета му е алкохолна проба.

Свидетелят Хр. изчакал пристигането и на полицейските служители, които предприели тестването му с техническо средство за употреба на алкохол, който дал отрицателен резултат. Това е отразено в констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 342. Автомобилът бил технически изправен, за което е приложено удостоверение за техническа изправност на ППС. Свидетелят Хр. бил отпочинал, нищо не отвличало вниманието му, бил свеж и концентриран и това била първата му поръчка за деня.

Тази фактическа обсатановка е дастатъчна, за се направи правния извод, че не е налице никакво противоправно поведение от страна на св. Хр..

За правилното решаване на казуса не са необходими никакви експертизи или дълбоко научни разсъждения. За това и правилно съставът на ВРС е приел, че постановлението на ВРП, въпреки своята лаконичност е достатъчно обосновано и законосъобразно. Очевидно е налице грубо противоправно поведение от страна на Златив с което е причинил имуществени и неимуществени вреди на св. Хр..

Приетата фактическа обстановка е безспорно установена от показанията на свидетели очевидци - В.Т. К.ов и Б.Н.М., които напълно кореспондират с тези на св. Хр., който спокойно маже да се нарече 3 пострадал, най малкото е претърпял имуществени вреди, неимуществените се предполагат.

Относно изложените „доводи или възражения“ в жалбата.

Както вече беше посочено, приетата фактическа обстановка е достатъчна за да се направи правния извод, че не е налице никакво противоправно поведение от страна на св. Хр.. Не е било необходимо да се назначават никакви експертизи.

Оспорва се извода на първоинстанционният съд, че водачът на л.а.

Фолксваген е предприел маневра ляв завой след като му е дадено предимство и не е отчел, че се движи на път е предимство. След като се прави промяна в траекторията си водачът бил длъжен да не застрашава живота и здравето на останалите участници в пътното движение, цитира се (Чл. 5.

(1) ЗДвП ..Всекиучастник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението. не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"), възмущава се, че първоинстанционният съд се е произнесъл, че водачът няма това задължение, защото, ако водачът няма това задължение защо трябва да спазваме правилата за движение по пътищата?

То ако това е така тогава разпоредбите на ЗДвП били излишни.

Също така когато водачът на л.а. Фолксваген се е подготвял за маневра ляв завой е имал възможност да погледне в панорамното огледало за обратно виждане и в странично ляво огледалото за обратно виждане преди започване на маневрата, защото всеки водач е длъжен да започне безопасно и да завърши безопасно маневрата (Чл. 25. (1) ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, които ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство. да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение. в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане но друг път или в крайпътен имот. преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, конто се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърти маневрата, каго се съобразява е тяхното положение, посока и скорост на движение"). Видно от разпоредбите на ЗДвП преди да се започне маневра трябва да се е убедил, че няма да създаде опасност за живота и здравето на хората. В това число маневрата трябва да бъде извършена безопасно като подадения сигнал за завой наляво или надясно не ни осигурява предимство пред останалите участници в пътното движение. Тук отново имало едностранно тълкувание от страна на първоинстанционния съд защото в разпоредбата било записано, че маневрата трябва да бъде започната и завършена безопасно без да се създава оспасност за живота и здравето на останалите участници в двицението. От тук настъпвал въпросът защо първоинстанционният съд е разглежда хипотеза само за безопасно започване на маневра, като хипотезата на чл. 25(1) ЗДв! I е безопасно започване и завършване!

Каво е трябвало да направи водачът на л.а., за да предотварити това 4 връхлитане върху предната лява част на автомобила.

Имат ли водачите на тротинетки някакви задължения във връзка с движението си по пътищата и тротоарите, или всички трябва внимателно да ги напблюдават и осигуряват безопасното им движение.

Такова хаотично, безпринципно, неотносимо цитиране на правни норми при тази фактическа обстановка е необяснимо, но не може да бъде характеризирано адекватно в съдебен акт. Жалбоподателя спокойно меже да продължи прочита на ЗДП и ППЗДП и да стигне до мястото където се урежда нормативно, как и от коя страна се извършва маневрата изпреварване.

Следващото необяснено е как и защо водачът на електрическата тротинетка е излетиял на седем метра, при положение, че л.а. Фолксваген се е движим със само 6 км/ч ?!?

Ами ако водачът на тротинетката се е движел с 200 км в час е можел да излети и на по високо и по далече.

Очевидно е, че е трудно да се отговаря на „възраженията и доводите“, и тъй като мотиви се пишат за юристи, въззивната инстанция може да си позволи да не ги коментира.

Възраженията по АТЕ също не следва де се коментират, първо тя е излишна и второ няма данни заключението да не е обективно, бестристрасно и вярно, няма жалбоподателя да експерт по АТЕ. А по идентични възражения се е произнесъл съставът на ВРС.

Фактическата обстановка е правилно установена по един безспорен начин от събраните по делото доказателства, установени са всички релевантни факти, относими към предмета на доказване.

Правилни са и направените правни изводи, както от прокуратурата, така и от състава на ВРС.

Съдът е анализирал всички събрани доказателства, установил е обективно фактическата обстановка и е направил правилни правни изводи.

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на ВРС пети състав, постановено на 03.05.2023г. по ЧНД № 1533/2023г., с което е потвърдено постановление на ВРП от 07.02.2023г. за прекратяване на д.пр. № 93/2022г. по описа на Сектор пътна полиция - ОД на МВР – гр. Варна.