Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23699 от 06.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25168/2023
Вид
Определение № 23699
Подписан
06.07.2023
В сила
06.07.2023
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 318 · Търговски закон
  • чл. 327 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23699 гр. София, 06.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110125168 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба на Х... АД с ЕИК: ......... и адрес: гр. София, КВ.Л.......... общ. Столична, обл. София (столица), срещу .... с ЕИК: ... и адрес: гр. София, ....., общ. Столична, обл. София (столица), за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 3 312,00 лева (три хиляди триста и дванадесет лева), представляваща главница за неизплатено задължение по фактура № **********/01.04.2021 г., издадена във връзка с договор за продажба на стоки с отложено плащане от 01.04.2016 г. и споразумение № 3/05.05.2016 г., ведно със законна лихва за период от 10.03.2023 г. до изплащане на вземането, 21 130,56лева (двадесет и еднa хиляди сто и тридесет лева и 56 стотинки), представляваща неустойка за забава по чл. 16 от договора за период от 31.05.2021 г. до 28.02.2023 г., за които суми е издадена заповед от 23.03.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 12801/2023 г.

В исковата молба са налице твърдения, че Между страните е сключен договор за продажба на стоки с отложено плащане от 1.04.2016 г. и споразумение № 3/5.05.2016 г. към този договор. По този договор години наред ответникът е получавал стоки, които своевременно е заплащал, като в един момент плащанията спряли. Падежът за плащане на всяка една от фактурите е посочен в счетоводната справка, както и периодът за неустойката за забава по чл. 16 от договора в размер по 1 % на ден за всеки ден от забавата - върху неразплатената част от главницата по фактури. Ф-ра № **********/01.04.2021 г. е за сумата от 3312, 52 лв. Стоките по фактурата са предадени на ответника със стокова разписка № **********/01.04.2021 г., подписана за ответника от ..... и за ищеца от Д......в. Стоката е транспортирана до склад на ответника, находящ се в гр. София, кв. Драгалевци, като е съставен пътен лист № .......... г. По тази фактура претендира и неустойка за забава по чл. 16 от договор от 4.04.2016 г. - 21130, 56 лв, при период на забавата, за който е изчислена неустойката - от 31.05.2021 г. до 28.02.2023 г.

1

Ответникът .... е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Не оспорва, че страните са сключили процесния договор, но твърди, че той е с предмет хранителни стоки, а процесната фактура касае канцеларски и подложни материали. Затова намира, че неустойката не се дължи по това правоотношение. Прави възражение и за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 327 вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед от 23.03.2023 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12801/2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договор за продажба на стоки, както и изпълнение на задълженията си по него, размера на иска за главница, а по иска за неустойка – нейната действителност, дължимост и размер, а ответника следва да установи фактите, от които произтичат възраженията му, а именно че неустойката е нищожна, поради накърняване на добрите нрави.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Основателно е искането на ищеца за приемане на писмените документи като доказателства по делото, а искането за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза е неоснователно, тъй като обстоятелствата, които се иска да бъдат установени с нея не се оспорват от ответника.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото 2 документите, приложени под опис към исковата молба.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 12801/2023 г. на СРС, 90 с-в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

Препис от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.11.2023 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3