Решение № 205 от 12.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100502268 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 13706 от 29.11.2022г. по гр.д. № 55085/2021г. на Софийски районен съд, 66 състав, е осъден А. Е. Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва: сума в размер на 287,02 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /24.09.2021 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 40,25 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 08.09.2021г. и сумата от 5,27 лв. - главница за главница за дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.09.2021г. до изплащане на вземането. Отхвърлени са като неоснователни исковете с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за горницата над 287,02 лв. до пълния предявен размер от 292,97 лв., иска за главница за дялово разпределение за горницата над 5,27 лв. до пълния предявен размер от 6,02 лв., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за горницата над 40,25 лв. до пълния предявен размер от 42,40 лв., като изцяло е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 1,28 лв. за периода 01.10.2018 г. – 08.09.2021г.

Със същото решение е осъден и М. Л. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, 1 както следва: сума в размер на 504,65 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 25.09.2018 г. – 30.04.2020г. относно топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /24.09.2021 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 72,03 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. 08.09.2021 г. и сумата от 9,90 лв. - главница за главница за дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането. Отхвърлени са като неоснователни исковете с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за горницата над 504,65 лв. до пълния предявен размер от 878,92 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 24.09.2018 г., иска за главница за дялово разпределение за горницата над 9,90 лв. до пълния предявен размер от 18,06 лв. и за периода 01.08.2018 г. - 31.08.2018 г., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за горницата над 72,03 лв. до пълния предявен размер от 127,20 лв., като изцяло е отхвърлен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 4,12 лв. за периода 01.10.2018 г. - 08.09.2021г.

Ответниците са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от 409,02 лева за разноски.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 286583/22.12.2022г., подадена от ответниците М. Л.

М. и А. Е. Д., с която са посочили, че обжалват постановеното решение изцяло. Независимо от заявеното, те имат интерес да обжалват единствено неизгодните за тях осъдителни части на съдебния акт. В частта, с която са отхвърлени предявените срещу тях искове интерес да обжалва има само ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, но в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба не е подадена. Поради това предмет на проверка пред настоящата инстанция е решението на районния съд в следните части:

1) В частта, с която А. Е. Д. е осъден да заплати сума в размер на 287,02 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр.

София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /24.09.2021 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 40,25 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 08.09.2021г. и сумата от 5,27 лв. - главница за главница за дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.09.2021г. до изплащане на вземането.

2) В частта, с която М. Л. М. е осъден да заплати сума в размер на 504,65 лв. - главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 25.09.2018 г. – 30.04.2020г. относно топлоснабден имот с адрес: гр.

София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /24.09.2021 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 72,03 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2019 г. - 08.09.2021 г. и сумата от 9,90 лв. - главница за главница за дялово разпределение за периода 01.09.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Въззивниците са изложили доводи, че не са клиенти на топлинна енергия и между страните не 2 били възникнали договорни отношения. Техният наследодател също не бил потребител на топлинна енергия. Писмен договор за продажба на топлоенергия не бил представен от ищеца. Считат, че районният съд не е обсъдил представения от тях констативен протокол № 0000463/15.10.2012г., от който било видно, че всички лири и радиатори в имота са премахнати.

Неправилно първата инстанция приела, че в имота е доставяна топлинна енергия, както и че се дължи лихва за забава. Доказателства, че ищецът е отправил до ответниците покана не били представени. Молят решението на районния съд да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени.

Претендират и разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Н.“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 58479/24.09.2021г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу двамата ответници М. Л. М. и А. Е. Д. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при квоти от 3/4 за М. Л. М. и 1/4 за А. Е. Д. сумата от 1 171,90 лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 169,61 лв. — лихва за забава за периода 15.09.2019г. - 08.09.2021 г., сумата от 24,08 лв. - такса за дялово разпределение за периода м. 08.2018 г. - м. 04.2020 г. и сумата от 5,15 лв. лихва за забава за периода 01.10.2018 г. - 08.09.2021 г. Претендира и законната лихва върху главниците считано от входиране на исковата молба в съда - 24.09.2021 г., до погасяване на вземанията.

Ищецът твърди, че ответниците са наследници на М. Е.а М.а, починала на 27.10.2020г. Последната била клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, като след смъртта й собствеността придобили нейните наследници.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока в срока по чл. 12. Т. 12 (30 -дневен срок) чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за аб. № *******, като купувачите не са заплатили дължимата цена. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата е подал единствено ответникът М. Л. М., с който е оспорил исковете по основание и размер.

3

Заявил е, че до имота не е била доставяна топлинна енергия, като е допълнил, че радиаторите в жилището са премахнати. Счита, че не е потребител на топлинна енергия, тъй като ищецът не представил писмен договор за продажба. Не дължал мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 08.09.2021г., тъй като не му била изпратена покана. Позовава се на погасителна давност.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Н.“ ЕАД поддържа предявените искове, като е посочило, че дялово разпределение е направено по правилата на действащите нормативни актове.

В открито съдебно заседание двамата ответници са заявили, че са наследници на М. Е.а М.а. М. Л. М. е преживял съпруг, а А. Е. Д. е син, като бащата му не е ответникът М. Л. М.. Последният е втори съпруг на наследодателя М. Е.а М.а. Сочи, че имотът е придобит от М. Е.а М.а през 1970г., а двамата са сключили брак след това - през 1971 г. Същото изявление прави и вторият ответник А. Е. Д..

По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот от 15.12.1970г., с който Димитровския РНС е продал на М. Е.а апартамент № 4, с площ от 63,89 кв.м., на втори етаж, вход *******, находящ се в гр.София, ж.к.

„*******

От удостоверение за наследници от 19.10.2021г. се установява, че М.

Е.а М.а е починала на 27.10.2020г., като е оставила наследници по закон двамата ответници М. Л. М. /съпруг/ и А. Е. Д. /син/.

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 13.09.2002г. и договор от 14.09.2002г., като от тях се установява, че ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „******* бл. *******“, „В“ и „Г“ е избрало и възложило на „Н. И.“ ООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата. В удостоверение № 68-00-729/06.06.2014г., издадено от ГИС София, е посочено, че адресът ж.к. „******* II“, ******* се отнася за многофамилна жилищна сграда с идентификатор № *** с настоящ адрес: гр. София, ж.к.

„******* II“, бл.11.

Установява се от констативен протокол № 0000463/15.10.2012г., че в процесния недвижим имот всички радиатори са били отсъединени.

Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ, одобрени от КЕВР на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява след този срок, само ако дяловото разпределение се извършва при условията на чл. 73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите по чл. 32, ал.1 от ОУ, в които месечните фактури са по прогнозни суми и дяловото разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се отнасят.

За установяване размера на задължението за заплащане на цена на доставена топлинна енергия са представени съобщение към фактура № 0106562768/31.07.2019г., съгласно което дължимите суми за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. възлизат на 551,22 лева, както и обща фактура № 1005429600/31.07.2020г., в която е посочено, че за абонатен номер ******* се дължи сумата от 591,89 лева за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. за 4 отопление и за подгряване на вода. Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за имота в размер на 1370,74 лева.