Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 08.06.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 380/2022
Вид
Решение № 285
Подписан
08.06.2022
В сила
14.10.2022
Състав
Таня Петкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Пазарджик, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мая Владова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220200380 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „САНИ АУТО“ ЕООД, с ЕИК 201358803, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „С.М.“ №19, представлявано от управителя СТ. ИВ. ИВ., против Електронен фиш Серия Г № 0021779 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В жалбата обобщено се излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. С жалбата не се претендират разноски.

Делото е разгледано в отсъствие на представител на дружеството-жалбоподател на основание чл.61 ал.4 от ЗАНН, тъй като същото е нередовно призовано поради не откриване на представител на посочения в жалбата адрес, който съвпада с адреса на седалище и адрес на управление на дружеството, установен при справка в търговския регистър. По делото не представено писмено становище по същество.

За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. По делото не е представено писмено становище по същество.

Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе предвид 1 изложеното в нея, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 08.10.2019 г., в 09,51 часа, на АМ Тракия, км 68, с посока на движение гр. София, е било засечено движение на МПС товарен автомобил „И.Д.“ с рег. № *****, собственост на „САНИ АУТО“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от СТ. ИВ. ИВ., като било установено, че ЮЛ притежаващо МПС, което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не е сключило застраховка Гражданска отговорност.

Нарушението било заснето и установено с АТСС- Twin CAM с № SD2D0027.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на санкционираното дружество чрез управителя С.И. на 03.03.2022 г. (виж разписка на л.13), а жалбата против ЕФ е подадена от наказаното лице директно в съда по пощата на 15.03.2022 г. (виж пощенско клеймо на плика на л.4), поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна, поради следното:

ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, а именно оспорва се териториалната и материална компетентност на органа издал ЕФ и начина на връчване на ЕФ. Възразява се, че липсва дата на издаване на ЕФ, че същият бил издаден извън сроковете по чл.34 от ЗАНН, в ЕФ липсвало описание на нарушението и място на извършването му, а сочената квалификация водела до объркване за кое точно нарушение е санкционирано дружеството, както и че било неясно дали се наказва ФЛ или ЮЛ. Възразява се, че за констатираното нарушение е следвало да се издаде АУАН, а не ЕФ. Твърди се, че и вмененото нарушение не било доказано.

Съдът намира така направените възражения за неоснователни.

На първо място ЕФ е издаден от ОД на МВР- Пазарджик, т.е. от териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението (км 68 на АМ Тракия в посока гр. София, което попада именно в териториалната компетентност на ОДМВР- Пазарджик). Няма спор и че ЕФ се издават от МВР чрез съответната териториална структура. При това положение съдът не споделя направеното в жалбата 2 оспорване на териториалната и материална компетентност на издателя на ЕФ.

Неоснователно е и оспорването на начина на връчване на ЕФ на санкционираното лице. Видно от разписка за връчването му (л.13) е че това е станало на 03.03.2022 г., като ЕФ е връчен на управителя и законен представител на наказаното дружество, чрез РСОД и мобилен принтер. По този е осигурено надлежно връчване на ЕФ, което по никакъв начин не лишава управителя на дружеството в законоустановения срок ако желае да посочи конкретното лице, което е управлявало на въпросната дата и място посоченото в ЕФ МПС. Междувпрочем законодателят с въведената разпоредба на чл.638 ал.4 от КЗ не се интересува от факта кое е лицето управлявало МПС, в случаите, когато с АТСС (както е в конкретния случай) е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като предвижда санкциониране на собственика на МПС.

На следващо място, неоснователни са възраженията за липса на дата на издаване на ЕФ и че не били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, приложима и при издаване на ЕФ за констатирано нарушение на КЗ, датата на издаване на ЕФ не е сред задължителните му реквизити. В тези случаи меродавна е датата на извършване на нарушението08.10.2019 г., която е и датата на санкциониране на нарушителя с издаване на ЕФ.

Обстоятелството, че ЕФ е връчен 2 години и 5 месеца след извършване на нарушението не води до извод за нарушение на разпоредбите на чл.34 от ЗАНН. В случая тези срокове са спазени, тъй като в съдебната практика се приема, че датата на нарушението е и датата на издаване на ЕФ, респ. санкциониране на лицето.

Не може да бъде споделено и възражението, че в ЕФ липсва описание на нарушението и по-конкретно място на неговото извършване. Видно от ЕФ е, че в същия е дадено точно и ясно описание на нарушението и са посочени всички съставомерни обстоятелства- дата, час и място на извършването му, индивидуализирано е МПС- по вид марка, водел и рег. номер като е посочен и неговия собственик. Посочено е също, че МПС е без ЗЗГО, че е регистрирано в страната и че не е спряно от движение. Също така е посочено че това нарушение е установено чрез АТСС, което също е индивидуализирано, както и че системата е засякла движение на МПС. Така направеното пълно описание на нарушението съответства и на дадената правна квалификация. Освен това е посочен и размерът на санкцията, сметката и начините за плащане, както и органът който издава ЕФ.

Тук е мястото да се посочи, че дадената правна квалификация на нарушението е ясна и не буди недоумение за какво нарушение точно е санкционирано лицето.

Дадената правна квалификация на нарушението, както се посочи и по-горе, е съответстваща на словесното описание на нарушението, като са направени и съответни 3 привръзки, посочена санкционна норма и съответната й санкция.

Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ, съдържащ и състава на нарушението и според който „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция“.

Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“.

Поставената привръзка с чл.461 т.1 от КЗ сочи задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и санкционната норма на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е ангажирал отговорността на собственика на МПС- юридическо лице, налагайки му съответната санкция- имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита против ЕФ.

Неприемливо е и направеното възражение в жалбата, че обръщението „Уважаема/и госпожо/господине…Ви се налага..“ водело до неяснота дали ФЛ или ЮЛ- „Сани Ауто“ е санкционирано. Тази учтива форма на обръщение към законовия представител на наказаното дружество, който е и посочен в ЕФ, не води до сочената обърканост, тъй като в ЕФ ясно е посочен собственика на МПС- ЮЛ- „Сани Ауто“, като е посочен и законовия представител на дружеството и съвсем логично е към него да е отправено съответното уведомление, че се наказва представляваното от него дружество.

По същество, съдът намира че нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател е извършено и доказано до необходимата степен на несъмненост, която законът изисква.

Както се посочи по-горе дружеството-жалбоподател е собственик на процесното МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, според приетата като писмено доказателство по делото справка за собственост и регистрация на МПС (л.26).

Установено е безспорно, че към инкриминираната дата товарен автомобил „“И.Д.“ с рег. № *****, е било без сключена и действаща ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство е установено при прегледа на записа от засеченото с АТСС нарушение, след справка в Административноинформационната система /АИС/ по зададения критерий„застраховка“ (виж Преглед на запис с нарушение на л.22-24). За това, че процесното МПС към датата на засичане е било без ЗЗГО, става ясно и от справка в 4 информационната система на ГФ, от която се установява че процесният автомобил към 08.10.2019 г. в 09,51 часа не е имал сключен договор за ЗЗГО.

Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- Twin CAM с № SD2D0027.

Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено не само за осъществяване на контрол за скоростта, но и за установени и заснети МПС без сключен договор за ЗЗГО, в какъвто смисъл са и методическите указания за експлоатация на същото (л.17-21).

Процесното АТС е позиционирано (монтирано) в служебен патрулен автомобил с рег.

№ СВ 1624 КК, като се експлоатира и при позициониране на автомобила на място, и по време на движение на същия. Техническото средство се активира със стартиране на двигателя на патрулния автомобил и се деактивира 20 мин. след неговото изключване, като всяко едно МПС, влязло в обхвата на камерата бива заснето автоматично посредством неговия рег. номер. Преди активирането на АТСС е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол в съответствие с нормата на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП.

В тази връзка е налице съставен от служител при Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджикоператор на системата, Протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з532/2015 г. (Наредбата), приложима с оглед препращането на ЗДвП, към който препраща КЗ. Спазено е и изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, като Протоколът е съставен на датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство е било в работен режим по зададените параметри (виж в протокола на л.15). Отразено е и мястото за контрол- АМ Тракия и път ІІ-37, като към АМ попада и участък км 68, който е в териториалния обхват на ОДМВР- Пазарджик. В протокола е вписан вида и номера на използваното техническото средство.

Необходимо е да се посочи, че в случая е без значение, за достоверността на издадения Протокол по чл.10 от Наредбата липсата на определени реквизити в него, а именно дали засеченото движение на автомобила е станало при режим на движение или стационарен такъв на АТСС в патрулния полицейски автомобил, както и кое е конкретното място за позициониране на АТСС при режим „стационарен“. Тези обстоятелства имат значение за достоверността на отразеното в Протокола, както и за това дали да бъде издаден ЕФ или да се състави АУАН, единствено в случаите, при които АТСС се използва за засичане на скорост на МПС, с оглед разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата. За това при установяване на нарушения от процесния вид, няма значение обстоятелството дали АТСС е работила в режим стационарен или в режим на движение, тъй като не се засича скорост, а се заснема МПС с неговия рег. номер при приоритет „застраховка“. Казано с други думи от значение в случая за нарушението по чл.638 ал.4 (чл.647 ал.3 от КЗ) е да има управление на МПС, заснето с АТСС. Фактът дали заснемането се прави с мобилна АТСС в стационарен режим или в движение е от 5 значение само при ползване на АТСС за контрол на скоростта. Затова и за достоверността на Протокола липсата на попълнени в образеца и други реквизитимясто на пътния знак за въвеждане ограничение на скоростта, отстояние до АТСС в метри, точно местонахождение на мястото на контрол и др., които са изключително от значение във връзка с установяване на конкретна стойност на скоростта на конкретно място, няма отношение за конкретния случай.