Решение № 380 от 24.09.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. София, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Богдана Желявска

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20211100508670 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******* срещу Постановление за приети по делото разноски от 19.02.2021 г. на ЧСИ Р.М. по изп.дело № 20217900400182, с което е отказано редуцирането на адв.хонорар по изп.дело под сумата 360 лв. с ДДС.

Частният жалбоподател излага, че определеното адв. възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и единственото действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за образуване на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата от 200 лв.

Взискателят по изпълнителното дело „КДБ-И.“ ООД не е депозирал отговор в законоустановения срок.

В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските са доказани по размер и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

1

Производството по изпълнително дело № 20217900400182 на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 е образувано по молба на „КДБ-И.“ ООД, ЕИК *******, чрез адв. И.Ш. и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 30.10.2020 г. от СГС, ТО, VI-4 състав, по т. д. № 1996/2017 г., срещу ЗД „Е.“ АД, което е осъдено да заплати на взискателя сумата от 2 400 лв. съдебни разноски пред СГС.

С молбата е поискано събиране на разноските по изпълнителното производство.

Изпратена е ПДИ на 21.01.2021 г., получена от длъжника на 26.01.2021 г.

С възражение с вх.№ 2062/01.02.2021 г. длъжникът е поискал да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до размера на сумата от 200 лв.

С обжалваното Постановление за приети по делото разноски с № 503 от 19.02.2021 г., ЧСИ Р.М. е отказала да редуцира приетите по делото разноски до размера на 360 лв. с ДДС /300 лв. без ДДС/, за което длъжникът е уведомен с придружително писмо с изх.№ 6643/19.02.2021 г., връчено на 23.02.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените в чл. 10 от Наредбата действия от страна на 2 процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от адвокат Ш., като е претендирано възнаграждение в размер 360 лв. с ДДС, но следва да се вземе пред вид, че във връзка с него е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че съдебния изпълнител е отказал да намали същото.

Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в минимален размер от 200 лв. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях.

На последно място, неоснователно е възражението на взискателя, че му е дължимо и адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г.- за водене на изпълнителното производство, доколкото след събиране на цялото вземане в срока за доброволно изпълнение не се налага извършването на следващи процесуални действия от процесуалния представител на взискателя, /извън подадената молба по чл. 426 от ГПК/, свързани с принудителното изпълнение, които да обосновават приложението на т. 2 на чл.

10 от Наредба № 1/2004 г.

В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ Милчева възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯВА по жалба на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, Постановление за приети по делото разноски от 19.02.2021 г. на ЧСИ Р.М. по изп.дело № 20217900400182, с което е отказано редуцирането на адв.хонорар по изп.дело под сумата от 360 лв. с ДДС, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „КДБ-И.“ ООД по изпълнително дело № 20217900400182 по описа на ЧСИ Р.М. с рег.№ 790 на КЧСИ до размера на сумата 200 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4