Решение № 101 от 27.05.2022, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Троян, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20214340100846 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.422 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена по реда на чл.422 от ГПК от „ОТП Факторинг България"ЕАД, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. Г. Д.-М. Изп.директор, чрез пълномощника юрисконсулт С. З., против Д. Ц. К. от ***.

Ищецът излага, че на 10.05.2008 г. между „Банка ДСК" ЕАД, в качеството на кредитор и Д. Ц. К., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който му е отпуснала кредит в размер на 7500 евро /седем хиляди и петстотин евро/, с краен срок на издължаване до 10.04.2016г.. Подробно е уговорен лихвеният процент – 13.45% и годишен процент на разходите /ГПР/ 10.07%. Кредитът е усвоен изцяло по сметката № *** на длъжника.

Посочва се, че като неразделна част от Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г. са изготвени и подписани „Общи условия за предоставяне на кредит за текущо потребление" и Погасителен план, в който вноските са подробно описани по размер, падеж и компоненти.

Излага се, че поради невъзможност да обслужва задължението си между кредитопопучателя и „Банка ДСК", с цел предоговаряне на изискуемото процесно задължение, на 20.10.2009 г. между същите страни е подписано Допълнително споразумение, по силата на което длъжникът е признал, че общият размер на задълженията му по кредита възлиза на 8629,67 лева, като срокът за крайното издължаване на сумата се удължава от 96 месеца на 120 месеца и е определена крайна падежна дата 20.09.2019г.

Твърди се, че на 13.09.2010г., отново поради невъзможност за обслужване на задължението, процесното задължение е предоговорено, като е подписано Допълнително споразумение към Договора за кредит, в което страните са постигнали съгласие, че общият размер на задълженията му по кредита възлиза на 6588,47 евро, като се запазва срокът за издължаване на кредита - от 109 месеца и се определя крайна падежна дата за окончателно погасяване - 13.10.2019г.

Сочи се, че страните са договорили гратисен период за издължаване на остатъка от дълга 1 чрез капитализиране на част от дължимата месечна лихва и гратисен период от 6 месеца за вноската по главницата. Твърди се, че в изпълнение на т.5.2 от Допълнително споразумение от 13.09.2010 год., за обезпечение на вземанията на кредитора, на същата дата между „БАНКА ДСК" ЕАД и Ц. Д. К. е подписан договор за поръчителство, по силата на който последният се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията по Договора за текущо потребление от 10.05.2008г. и Допълнително споразумение към него от 13.09.2010 год. , за сумата в размер на 6507,61 евро.

Излага се, че последното предоговарянето на дълга е извършено със съгласие на поръчител, по силата на Договор за поръчителство.

Ищецът посочва, че въз основа на подаденото от „БАНКА ДСК" ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано частно гр.дело № 1046/2013 г. по описа на Ловешки районен съд и по посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.06.2013г. г. и Изпълнителен лист от 21.06.2013 г., съгласно които кредитополучателят Д. Ц. К. , както и поръчителят Ц. Д. К., са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК" ЕАД сумата от 5459,86 евро - главница, 295,65 евро - договорна лихва от 01.02.2013 г. до 17.06.2013 г., 62,32 евро мораторна лихва/ от 08.03.2012 г. до 17.06.2013 г. вкл, сумата от 30,00 лева- заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.06.2013г., както и 974,75 лева дължими такси и разноски по заповодното производство.

Твърди се, че на 25.09.2013 г. (т.е. след снабдяване с цитираните изпълнителни титули) заявителят но ч.т.д. № 1046/2013 г. па PC - гр. Ловеч -„Банка ДСК" ЕАД, по силата па Договор за покупко-продажба на вземания е прехвърлил на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД вземането си от кредитополучателя Д.К., произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г., Допълнително споразумение към договора за кредит от 13.09.2010 г.

Посочва също, че на базата на изрично пълномощно от "Банка ДСК" ЕАД е изпратено от името на цедента уведомително писмо за цесията до длъжникът , като счита, че няма пречка цедентьт да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие.

В случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с изпратеното уведомително писмо, то моли да счете, че е уведомен с връчване на исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмо го - уведомление но чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Позовава се на практиката на ВКС.

Счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск, поради което моли съдът да се произнесе с решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземания в полза на цесионера по Договор за покупкопродажба на вземания/цесия/ - "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, за които са издадени Заповед за изпълнение ни парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 526 от 19.06.2013 г. и Изпълнителен лист от 21.06.2013 г. по ч.гр.дело № 1046/2013 г. на PC - Ловеч, в полза на „Банка ДСК" ЕАД - заявител и цедент, произтичащи от отпуснат кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г. и Допълнително споразумение към договора за кредит от 13.09.2010 г. във връзка с Договор за поръчителство от 13.09.2010 г., включващи:

5459.86 евро - главница ; 295.65 евро - договорна лихва от 01.02.2013 г. до 17.06.2013 г.; 62,32 евро - мораторна лихва от 08.03.2012 г. до 17.06.2013 г. включително;30.00 евро - заемни такси.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът, чрез пълномощника си - адв.И.К. е депозирал писмен отговор, в който е изразил становището си по допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорва иска както по основание, така и по размер. Навежда довод, че за да бъде изискуемо вземането, то следва ищецът надлежно да е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, като твърди, че в ИМ ищецът не е навел твърдения за това. Възразява, че в случая не е налице изискуемо вземане за заявените суми, тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване на 2 заповедта за изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК ищецът не е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Счита, че по делото няма спор по фактическата обстановка, свързана със сключване на договорите за кредит и поръчителство и усвояването на кредита. Не оспорва, че крайният срок за погасяване на кредита е 13.10.2019 г.

Намира за спорни въпросите, свързани с падежа на вземането при забава на длъжника, респ. обстоятелствата относно настъпването на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит.

На следващо място, във връзка с настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, отново поддържа, че следва да се съобрази T P №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и приетата в т. 18 постановка. Излага довод, че липсата изобщо на твърдения от страна на ищеца за упражнено право да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението е достатъчно основание за отхвърляне на иска.

В о.с.з. ищецът „ОТП Факторинг" ЕАД не се явява представител. В депозирани молби вх.

№1326 от 16.03.2022г. и вх.№ 1951 от 20.04.2022г. по описа на ТРС изразяват становище по хода на производството и по съществото на спора.

Ответникът, редовно призован не се явявя, представлява се от упълномощен представител адв. И.К., моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в представена по делото писмена защита.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г. „Банка ДСК" ЕАД е предоставила на Д. Ц. К., в качеството на кредитополучател, кредит в размер на 7500 евро, със срок за издължаване 96 месеца, считано от неговото усвояване.

Уговорено е, че месечните погасителни вноска са дължими на 25-то число на месеца, при лихвен процент по кредита общ 13,45% към датата па сключване на договора и падежна дата за окончателното издължаване на кредита - 10.04.2016 г. Определен е и годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 10,07%. Не се спори, че в изпълнение на поетите с договора задължения Банката е предоставила отпуснатия кредит по сметка № ***с титуляр Д.К.. С подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и приема Общите условия за предоставяне па кредити за текущо потребление на физически лица, които съставляват неразделна част от договора.

На 20.10.2009 г. между „Банка ДСК"ЕАД и кредитополучателя Д.К. е постигнато Допълнително споразумение към Договора за кредит от 10.05.2008 г., съгласно което е прието, че към датата на сключването му остатъкът от дълга е в размера на 6 829,67/ евро. По т.1.1 е договорена промяна на срока за издължаване на кредита, като същият е удължен от 96 месеца на 120 месеца. Определена е крайна падежна дата за окончателно издължаване - 20.09.2019 г. По делото е приложено и последващо Допълнително споразумение към Договора за кредит, сключено между Банката и кредитополучателя на 13.09.2010 г., с което са предоговорени част от условията по договора. Страните са постигнали съгласие, че към датата на сключване на споразумението остатъкът по дълга е в общ размер на 6 562,61 евро, от които остатък по главницата - 6 391,51 евро, дължима редовна лихва - 120,07 евро и дължима наказателна лихва - 0,14 евро + 50,89 евро.

Съгласно споразумението, кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви за периода от 06.08.2010 г. до 13.09.2010 г., а за остатъка от дълга в размер на 6 588,47 евро е постигната договореност да бъде западен срока за издължаване от 109 месеца, с определена крайна падежна дата - 13.10.2018 г. По силата на чл.2 от Допълнителното споразумение, е договорен гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, считано от първата падежна дата след подписване на споразумението, като кредитополучателят се задължава да заплаща част от месечната лихва по погасителен план, предоставен от Кредитора, в размер на 53,68 евро. Съгласно т.2.3 и т.2.4 на споразумението, при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период капитализация на лихвата не се извършва, а в случай, че кредитът стане предсрочно изискуем преди изтичане на гратисния период, капитализираните сучи се считат отново за дължима лихва. Към датата на сключването на Допълнителното споразумение лихвата по 3 кредита е в размер общо на 9,90% /т.З/.

По т.5.2. от Допълнителното споразумение е постигнато съгласие за приемане на ново обезпечение на вземанията на Банката чрез поръчителство. На същата дата - 13.09.2010 г. между „Банка ДСК"АД и ответника Ц. Д. К. е сключен договор за поръчителство, с оглед обезпечаване изпълненията на Д.К. - кредитополучател по Договор за кредиг от 10.05.2008г. и допълнително споразумение към него от 13.09.2010 г. за сумата от 6507,61 евро за срок от 109 месеца и при лихва 9,90% годишно. Поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с Кредитополучателя при неизпълнение от страна на последния на задълженията му по договора да кредит и анекса, при договорените условия. Налице е уговорка, че отговорността на поръчителя се запазва и ако Кредиторът не е предявил иск против Кредитополучателя в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, както и ако крайният срок за погасяване на кредита бъде продължен по съгласие между Кредитора и Кредитополучателя. Съгласно чл.19.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с уговорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.