Решение № 2211 от 10.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7361/2024
- Вид
- Решение № 2211
- Подписан
- 10.04.2025
- В сила
- 10.04.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Димитър Куртев Демирев, Евгени Стоилов Станоев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2211 гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100507361 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 3/02.01.2024г. по гр.д. № 54047 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 61-ви състав са отхвърлени предявените с искова молба вх. № 208074/05.10.2022г на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу М. Д. С., ЕГН ********** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че М. Д. С., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумата от 955,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.07.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от потребена топлинна енергия в магазин № 1 в гр. София, ж.к. „Л******* за периода от 01.06.2019г. до 31.12.2020г.; сумата от 190,43лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 955,52лв. за периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022г.; сумата от 20,08лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.07.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от извършено дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.06.2019г. до 31.10.2020г.; сумата от 4,62лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 20,08лв. за периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 41301/2022г. на Софийски районен съд.
1
С Определение № 5955/07.02.2024г. по гр.д. № 54047 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 61-ви състав е отхвърлена молба на особения представител на ответника по исковете – адвокат Р. В. Т. за увеличаване на определеното й възнаграждение от 300лв. на 417лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 4708/08.01.2024г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в частта, в която исковете с а отхвърлен.
Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че небитовите клиенти били длъжни да сключат писмен договор за доставката на топлинна енергия в имота, такъв не бил сключен от ответника, а той бил собственик на имота. Фактическото ползване на имота от трето лице било без значение, релевантно било кое лице е било длъжно да сключи договор с ищеца. Третото лице „Пирелли-5“ и Сосиете Женерал Експресбанк”АД не били сключили договор с ищеца, а само в такава хипотеза отговорността на ответника пред ищеца било възможно да отпадне.
Наемателят не бил предприел действия по откриване на партида на негово име за имота, споразумението между ответника и третите лица не обвързвало ищеца. . Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – М. Д. С., ЕГН ********** в срока за отговор чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, е оспорил жалбата. Посочил е, че решението на СРС в обжалваната част било правилно. Не било установено да е ползвала имота през процесния период , а това било от съществено значение по делото.
Справката от АВписвания установявала че за имота имало вписан договор за наем, обхващащ процесния период, не било установено този договор за наем да е прекратен. Не било категорично установено и че е собственик на имота, ищецът твърдял че го била придобила по договор за дарение, но представения нотариален акт не сочел такова основание за придобиване на собствеността.
Този нотариален акт сочел, че имотът е бил построен от ЖСК, но не бил представен протокол от ОС за разпределянето на имотите. Претендирал е разноски.
Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх.
№ 58916/22.02.2024г. по регистъра на СРС от особения представител на ответника по исковете – адвокат Р. В. Т.. Посочила е , че същото е неправилно.
Минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. с оглед цената на исковете било 417лв., положените усилия, сложността на делото не позволявали извод, че следва да се определи по-малко.
Ответникът по частната жалба - Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 не е изразил становище.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната”ООД , ЕИК 041029500 не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 208074/05.10.2022г на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу М. Д. С., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл.
86 от ЗЗД да признае за установено, че М. Д. С., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумата от 955,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.07.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от потребена топлинна енергия в магазин № 1 в гр. София, ж.к. „Л******* за периода от 01.06.2019г. до 31.12.2020г.; сумата от 190,43лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 955,52лв. за периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022г.; сумата от 20,08лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.07.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от извършено дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.06.2019г. до 31.10.2020г.; сумата от 4,62лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 20,08лв. за периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 41301/2022г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Посочило е, че ищецът е ответникът била собственик на имота и като такова потребител на топлинна енергия в имота, той се ползвал за стопански нужди, потребил такава в количества и на стойност, за които е предявен иска , направено било и дялово разпределение на енергията, така ответникът се обогатил да сметка на обедняването на ищеца, ответникът изпаднал в забава на плащането на сумата.
Ответникът М. Д. С., ЕГН ********** в срока за отговор чрез назначения особен представител е оспорило исковете. Посочило е, че не била ползвала имота през процесния период , нямало категорични доказателства и че е собственик на същия. Ищецът твърдял, че го била придобила по договор за дарение, но представения нотариален акт не сочел такова основание за придобиване на собствеността. Този нотариален акт сочел, че имотът е бил построен от ЖСК, но не бил представен протокол от ОС за разпределянето на имотите. Справката от АВписвания установявала, че за имот е вписан договор за наем с трети лица, нямало данни той да е прекратен, а срокът му обхващал процесния период. Заявление за откриване на партида за имота било подадено от Банка Пиреос България”АД Адресът и бил на друг имот Не била изпаднала в забава на плащания. Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната”ООД , ЕИК 041029500
По делото е приложено заповедно дело № 41301/2022г. по описа на СРС, от което се установява, че по заявление вх.№ 158863/29.07.2022г. е издадена 3 заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено М. Д. С., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на сумата от 955,52лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.07.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от потребена топлинна енергия в магазин № 1 в гр. София, ж.к. „Л******* за периода от 01.06.2019г. до 31.12.2020г.; сумата от 190,43лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 955,52лв. за периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022г.; сумата от 20,08лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.07.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца от извършено дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.06.2019г. до 31.10.2020г.; сумата от 4,62лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 20,08лв. за периода от 31.07.2019г. до 19.07.2022г., за така издадена заповед длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление, на 03.10.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил на 05.10.2022г.
По делото е приет нотариален акт № 63/11.02.2006г. съставен от нотариус В.Г., рег. № 340 на Нот.К., носещ подписи за нотариус и за страните, съгласно който М. Д. С. е собственик на магазин № 1, на партер на сграда на ЖСК „******* в ж.к. Люлин-6, гр. София със застроена площ по разделителен протокол от 259,75 кв.м., заедно ссъ склад № 1 с площ по разпределителен протокол от 86,28 кв.м., мазе в сутерена на сградата. В нотариалния акт като документи, представени на нотариуса е описан окончателен разпределитилен протокол на ЖСК „Троя” от 28.09.2005г.
Прието е заявление от 01.12.2017г. от Банка Пиреос България”АД до топлофикация София”ЕАД, с което банката е поискала от ищеца да закрие партида за имота.магазин № 1 в бл. *******” гр. София , открита на името на банката считано от 31.08.2017г. поради прекратяване на договора за наем.
Приета е неоспорена от страните справка от Агенция по вписвания, съгласно която на 29.01.2018г. в АВписвания е вписан договор за наем с наемодател М. Л. С. и наемател Пирелли-5” за магазин № 1 в гр. София, бл.
*******, партер в ж.к. Люлин” за срок от 15 години, а на 09.02.2018г. е вписан договор за наем за същия имот с наемодатели М. Д. С. и Пирелли 5, а наемател е Сосиете Женерал Експресбанк” за срок от 10 години.
Приета е изравнителна сметка за топлинна енергия, потребена в имота сочеща като потребител Пирелли 5”ООД за периода от май 2019г. до април 2020.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и третото лице помагач е посочило, че потребената в имота топлинна енергия за 4 периода е на стойност от 773,73лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 вр. с чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ползвайки без основание топлинна енергия в имота за периода и дяловото й разпределение, както и за обезщетение за забава, за които е издадена заповед по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
При така предявените искове и наведените твърдения от ищеца в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че той притежава собствеността върху имота, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия, стойността и количеството на потребената енергия и на възнаграждението за дялово разпределение на същата, че е поканил ответника да плати сумите.