Решение № 314 от 26.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Велико Търново, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20224100100325 по описа за 2022 година

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 288 и 430 и чл. 432 от Търговския закон.

Ищцовата страна - „БАНКА ДСК”-АД, гр. С., - излага в исковата си молба, че по силата на договор за кредит от 21.02.2019 година на ответника е предоставена сумата от 35 000 лв., платима от заемателя по погасителен план на сто и двадесет месечни вноски, ведно с променлива лихва с базов размер 6,05% годишно. Ответникът изпаднал в просрочие, заради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 22.06.2021 година. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 31 630,90 лв., главница по кредита, сумата от 1 478,88 лв., договорна лихва от 11.09.2020 година до 21.06.2021 година, сумата от 45,80 лв., лихвена надбавка за забава върху просрочената главница от 11.09.2020 година до 21.06.2021 година.

Претендира разноските по делото и по заповедното производство.

Ответникът - Х. С. А. – оспорва исковете с доводи договорът да е нищожен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Шрифтът в текста бил по-малък от предвиденото в чл. 10, ал. 2 от ЗПК. Неясна била методиката, по която се олихвявала усвоената по кредита сума. Договорът съдържал неравноправни клаузи, а нормата на чл.

18.2 от Общите условия на банката-ищец предвиждала анатоцизъм.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

1

Страните са постигнали съгласие ищецът да предостави сумата от 35 000 лв. срещу задължение на ответника за лихва и за връщане на предоставеното на сто и двадесет месечни вноски по подписан от страните погасителен план – договор за кредит от 21.02.2019 година. Сумата по кредита е усвоена вцялост от ответника на 21.02.2019 година – приетата от съда и неоспорена от страните икономическа експертиза. Ответникът е изпаднал в просрочие – липсват доказателства за изпълнение на погасителния план или за погасяване на вземането по друг способ. Ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем - поканауведомление № *** от 22.12.2020 год. Вземанията по кредита – главница, договорна лихва и мораторно обезщетение равнят по пера на исковите суми – заключението на цитираната по-горе експертиза.

Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявените искове.

По делото е доказано съглашението за кредитиране на ответника – договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ с предмет сумата от 35 000 лв., режим на погасяване и лихви, описани в исковата молба. В качеството си на банка, ищецът, е предоставил договорената сума и с това точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл.

288 от ТЗ е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора страна.

В качеството си на заемател ответникът е приел сумата, но като не я е върнал на уговорения падеж е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ, заради което предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ са налице, възникнало е правото да се обяви предсрочна изискуемост по чл. 432 от ТЗ и исковете са доказани по основание. С цитираната експертиза са установени в търсения размер и следва да бъдат уважени, според заявеното.

Доводите на ответника са неоснователни. Чл. 10, ал. 2 от Закона за потребителския кредит мълчи по въпроса какви са тези дванадесет единици, от които шрифтът на договора не бива да бъде по-малък. Идеята е, че текстът трябва да е четлив и във формат, позволяващ на заемателя свободно да се запознае със съдържанието му. Че това изискване на закона е спазено е видно от подадените от ответника заявка, искане за потребителски кредит и декларация. Въпросните документи по големина на шрифта съвпадат с договора за кредит. В разрез с логиката е теза, отстояваща виждането, че един и същи шрифт в текста на документи, офериращи сключване на договор за кредит, ще са нормални за прочит от страна на заемателя, а самият договор за кредит, подписан от същия този заемател, няма да може да бъде свободно прочетен, макар да и съставен в същия шрифт и формат. Методиката за изчисляване на лихвения процент в процесния договор и в общите условия – т. 2.3.1 и сл. – по смисъл и почти дословно възпроизвежда разпорежданията на чл.33а от Закона за потребителския кредит. Действително, нормата на т. 18.2 предвижда олихвяване на лихва, но такова вземане по делото не се търси и затова доводът на ответника в тази насока е ирелевантен. За недействителността на тази клауза приложение намира чл.

26, ал. 3 от ЗЗД.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът право 2 на разноски, по делото доказани като сума от 5 029,22 лв. Към нея следва да се прибави юрисконсултско възнаграждение от 500 лв., предвид правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК и размера на исковите суми, надхвърлящ 10 000 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Признава за установено спрямо Х. С. А., ЕГН:**********, от гр. Г. О., ул. „***“ № ***, че дължи на „БАНКА ДСК”-АД, гр. С., сумата от 31 630,90 (тридесет и една хиляди шестстотин и тридесет лева и деветдесет стотинки) лв., главница по договор за кредит от 21.02.2019 година, сумата от 1 478,88 (хиляда четиристотин седемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) лв., договорна лихва от 11.09.2020 година до 21.06.2021 година, сумата от 45,80 (четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки) лв., лихвена надбавка за забава върху просрочената главница от 11.09.2020 година до 21.06.2021 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от 22.06.2021 година до окончателното му заплащане, на основание чл. 79, ал. 1, предложение първо, от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 288 и 430 и чл. 432 от Търговския закон.

Осъжда Х. С. А., ЕГН:**********, от гр. Г. О., ул. „***“ № ***, да заплати на „БАНКА ДСК”-АД, гр. С., сумата от 5 529,22 (пет хиляди петстотин двадесет и девет лева и двадесет и две стотинки) лв., разноски по исковото и заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3