Определение № 779 от 31.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779 гр. София, 30.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Карамфила Тодорова

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно наказателно дело № 20241000600970 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на §4 ЗПИИСАННЛСМВЛС, във вр. с чл.323 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Р. В., АК Благоевград– защитник на осъденото лице Г. А. П., изтърпяваща наказание в Затвора гр.Сливен, против Определение № 157 от 26.06.2024 г. постановено по ЧНД № 115/2022 г. по описа на ОС Монтана.

По така посоченото дело съдът се е произнесъл с решение № 54/12.07.2022 г. /влязло в сила/, с което е признато и прието за изпълнение Решение на ОС Барселона, Кралство Испания за осъждане на Г. П. да изтърпи наложеното и от този съд наказание „лишаване от свобода“ с остатък за изтърпяване 1620 дни /след приспадане на изтърпяна част в Кр.Испания и приспадане на задържане по МНО и с постановление на прокурора/. С молба от 24.06.2024 г. адв.В. е отправила искане до ОС Монтана, депозирано по ЧНД№ 115/2022 г. да бъде изискана от компетентните власти на Кр.Испания справка за работните дни на осъдената Г. П., през които е полагала труд в хода на изтърпяване наказанието в тази държава, с оглед възможността за приспадането им от остатъка на приетото за изпълнение наказание „лишаване от свобода“. Молба с аналогично искане е отправено до ОС Монтана и лично от самата осъдена.

С въззивната частна жалба се атакува посоченото определение на МОС от 26.06.2024 г. с което се приема, че молбата за изискване на справка от издаващата държава е процесуално недопустима и се същата оставя без разглеждане. В частната жалба се изразява несъгласие с това становище. Изтъква се, че молбата по същество не е насочена към ревизиране на влязлото в сила решение на съда по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС, а искането е за отправяне на запитване до компетентните власти на Кралство Испания по конкретни въпроси.

Въззивният съдебен състав, след като прецени доводите изложени в частната жалба, намира същата за основателна, по следните съображения:

С Решение по ЧНД №115/22 ОС Монтана е признал и приел за изпълнение в Р България на съдебно Решение от 18.12.2012г постановено по съкратено производство 1

№41/2012г. на 22 състав на Окръжен съд Барселона, в сила от 23.05.2013г., с което на българската гражданка Г. А. П. от с. ***, обл. ***, род. на ********г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. ***, обл. ***, за престъпление по чл. 368, ал.1, вр. с чл. 369, ал.1, т. 5 от Наказателния кодекс на К Испания, съответстващо на престъпление по чл.242, ал.2, вр. с ал.1 от НК на Р България й е наложено наказание седем години и шест месеца лишаване от свобода, което след приспадане на изтърпяната част в К Испания, към постановяване на решението на МОС възлизало на 1620 дни. Със същото решение е приспаднато, на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС времето на полицейско задържане за 24ч, с постановление на ОП Благоевград за 72ч. и по мярката за неотклонение „задържане под стража“, считано от 06.04.2022г. до влизане на настоящото решение в сила и е определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС първоначален "строг" режим за изтърпяване на така наложеното наказание "лишаване от свобода".

Решението на ОС Монтана е било обжалвано и по образуваното ВЧНД № 884/22 АС София е потвърдил същото.

Защитник на осъденото лице е депозирал във ВКС молба за възобновяване на производството, с изрично искане да се отправи запитване до компетентните власти на Испания относно законовата регламентация, респ. приложимостта на приспадане на дни от положен труд в тази държава и съответно справка за работните дни на Г. А. П. в мястото за лишаване от свобода там.

С Разпореждане № 1109 от 28.05.2024 година на Председателя на Трето наказателно отделение на ВКС се съобразява, че искането за възобновяване е подадено с просрочие от повече от една година спрямо преклузивния шестмесечен срок, поради което се явява недопустимо. Същевременно, в разпореждането се установява, че исканията на осъденото лице /съответно защитника му/ са относими към различно, нарочно съдебно производство – по чл. 18, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, по което компетентен да се произнесе е съдът, постановил решението по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно – Окръжен съд Монтана.

Ето защо, с посоченото Разпореждане се отказва образуване на производство по възобновяване и делото е върнато на ОС Монтана, без да е указано задължение за произнасяне на този съд по реда на чл. 18, ал.2 ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Защитникът адв.В. е подала нарочна молба с възпроизведено идентично искане за произнасяне- по номера на образуваното и приключило с влязло в сила решение ЧНД № 115/2022 година.

Съдът, след като е отчел, че по делото е постановен и влязъл в сила краен съдебен акт и е отказано образуване на производство за отмяната му по реда на възобновяването, е приел, че произнасяне по молбата за изискване на информация от Кралство Испания за визираните от осъдената и защитника и обстоятелства се явява процесуално недопустимо по това дело и е оставил без разглеждане молбата. В мотивите на атакуваното определение се е основал на възприетите в ТР № 3/2016 г. на ОСНК положения за съществуващо ограничение за българския съд да намали приетото за изтърпяване наказание поради положен от осъдения труд, ако издаващата държава не е извършила предварително такова приспадане. В 2 определението се подчертава, че и в приложеното към делото удостоверение - образец № 1 никъде не било отразено Г. П. да е полагала труд.

Софийски апелативен съд, в настоящия въззивен състав намира, че изложените мотиви на обжалваното определение са такива по съществото /по основателността/ на искането, което противоречи на диспозитива на атакувания съдебен акт, с който се оставя искането без разглеждане.

Не е съобразено от съдебния състав, постановил определението, че в ЗПИИСАННЛСМВЛС е предвидено самостоятелно производство с предмет установяване на основания за приспадане от наказанието лишаване от свобода на работните дни, положени от осъденото лице на територията на издаващата държава. Съгласно чл. 18, ал.2 от специалния закон, след провеждане на консултации с издаващия орган, съдът зачита и приспада от срока на наказанието лишаване от свобода работните дни, положени на територията на издаващата държава, само ако такова приспадане е предвидено в законодателството на издаващата държава и не е посочено в удостоверението по чл. 3.

Производството по чл. 18, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС систематично е предвидено в раздел „Изпълнение на наказанието“ в Глава втора и дефинитивно не се явява такова за допълване или изменение на влязлото в сила решение по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Затова и не е налице същинска колизия с възприетото в ТР № 3/2016 г. на ОСНК на ВКС.

За да се произнесе, съдът, постановил решението по чл. 12 /сиреч Окръжен съд Монтана, при спазване правилата за разпределение на делата в този съд/, сезиран от заинтересованото лице, следва да извърши консултация с издаващата държава, да провери наличието на две изискуеми предпоставки – 1.законодателството на издаващата държава да предвижда приспадане от наказанието на дните положен труд и 2.такова приспадане да не е посоченото в удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Ако констатира наличието на тези две предпоставки съдът императивно приспада и зачита такива отработени дни при изпълнение на наказанието, съответно, при липсата на една или двете от тях оставя молбата без уважение.

Следва извод, че производството по чл.18, ал.2 ЗПИИСАННЛСМВЛС има самостоятелен характер и несъмнено следва да се образува в ЧНД под нов номер пред компетентния окръжен съд, като по молбата на осъдения или неговия защитник се дължи произнасяне по същество. Вместо това, съдът по приключилото ЧНД № 115/2022 г. е приел да разгледа молбите и след като е обсъдил по същество наличието на едно от визираните предпоставки /липсата на изрично отразяване на приспадане на дни положен труд в Кр.Испания/, в кР. сметка е счел искането за процесуално недопустимо с аргумент за правния стабилитет на решението по чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Така изложеното обуславя крайния извод на въззивния съд, че атакуваното с въззивна частна жалба на защитника на осъденото лице определение на ОС Монтана постановено по ЧНД № 115/2022 г. по описа на същия съд, с което се оставя без 3 разглеждане молбата на Г. П. чрез адв В. се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, като делото следва да бъде върнато на ОС Монтана за образуване на частно дело с предмет процедурата по чл. 18, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС

Водим от горното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 157/26.06.2024 г. на ОС Монтана,постановено по ЧНД № 115/2022 г. по описа на същия съд, с което се оставя без разглеждане молба вх.№ 2648/12687 от 24.06.2024 г.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Монтана за произнасяне, по компетентност.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4