Решение № 1318 от 11.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1318 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330201120 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-1030010841/06.01.2025г. на Началник Група, сектор „Пътна полиция“ –Пловдив, при ОДМВР - Пловдив, с което на Д. Х. А., ЕГН **********, на основание чл.

183, ал. 5, т. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 6, т.

1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, Д. Х. А., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител адв. Р. Д., моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно, оспорва приетата в АУАН и НП фактическа обстанова. Излага становище за допуснати съществени процесуални нарушения.

Въззиваемата страна, Началник Група, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, при ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище от Началника, който излага становище за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

1

На 16.12.2024г., около 16.00ч., в гр. Пловдив, жалбоподателя Д. Х. А., управлявал притежавания от него мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р“ с рег.№ ** /лична собственост/. По същото това време свидетеля Д. Н. К. – полицейски служител се возил в служебен автомобил управляван от негов колега. Когато двамата полицейски служители спрели на сфетофара на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и бул. „Източен“, докато престоявали в най-дясна лента на посоченото кръстовище с цел да завият на дясно по бул. „Княгиня Мария Луиза“, в найлявата лента, между автомобилите преминал мотоциклетист с изкривена регистрационна табела по начин правещ я трудно видима от местоположението на което бил свидетеля К.. Полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал на водача на мотоциклета за да спре като се насочили към него. Въпреки това водача ги погледнал, възприел че сигнала се отнася за него и с висока скорост направил обратен завой по бул. „Източен“, с цел да избегне проверката. Полицейските служители подавали звукови и светлинни сигнали и устно разпоредили на водача на мотоциклета да спре.

Независимо от това обаче, той ускорявал и не спирал. На кръговото на ул.

„Богомил“ с ул. „Петко Д. Петков“, водача направил десен завой и стигнал кръстовището на ул. „Петко Д. Петков“ и ул. „Капитан Райчо“. Там водача направил ляв завой на червен сигнал на светофарната уредба, като се движел по ул. „Петко Д. Петков“, и завил по ул. „Капитан Райчо“. Преследването продължило и по бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, като точно преди тунела, поради засиления трафик му се наложило да намали. Тогава св. К. и неговия спътник успели да се доближат до мотоциклетиста на около метър – метър и половина и успели да видят регистрационната табела и да запишат номера.

Водача на мотоциклета отново подал газ и успял да се измъкне от полицейските служители като преминал между колите и завил по бул. „Шести септември“. Свидетеля К. направил справка и установил че МПС-то е собственост на жалбоподателя Д. Х. А.. По време на управлението на мотоциклета той бил с поставена каска на главата.

Свидетеля К. и неговия колега установили адреса на който живее жалб.

А. и отишли за да го потърсят. Той не бил на адреса. Там била неговата майка - свидетелката А.. С. К. помолил майката на жалбоподателя да му се обади и да го помоли да се прибере. Тя го сторила и му казала да се прибира да сърба това което е надробил. Той отишъл до домашния си адрес и когато го видели полицейските служители установили че мотоциклета е преследвания от тях, а водача е облечен със същите дрехи и каска на главата с каквито бил и нарушителя. Първоначално жалбоподателя отрекъл той да е извършил нарушенията които му били описани от полицейските служители. Малко след това обаче в полицейското управление той си признал че е управлявал мотоциклета както и че бягал от полицейските служители защото знаел че регистрационната му табела е вдигната.

Така на 16.12.2024г., св. К. съставил АУАН серия GA № 3347438, срещу Д. Х. А., за това че около 16.13ч. на кръстовището на ул. „Петко Д. Петков“ и ул. „Капитан Райчо“, при извършване на маневра ляв завой, преминал на 2 червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа, управлявайки личния си мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р“ с рег.№ ** - с което извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал с констатациите в него и го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.

Едновременно с това било образувано и ДП № 88/2025г. по описа на 04 РУ при ОДМВР Пловдив за извършено от А. престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

Впоследствие били съставени докладни записки по случая.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение.

Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган издал атакуваното НП, в което била приета идентична на акта фактическа обстановка и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на А. било наложено административно наказание – глоба в размер от 100 лева.

Тази фактическа обстановка се установява въз основа на приложените и събрани по делото писмени доказателства, гласните доказателства – изцяло от показанията на св. Д. Н. К., както и от приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, справка за нарушител водач, заверени копия на други НП издаден на жалбоподателя за други нарушения на 16.12.2024г.

В показанията си актосъставителят К., разпитан в качеството на свидетел, потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Той много подробно описва случилите се събития, като разказва възприетата от съда фактическа обстановка. той много добре си спомня случилото се, тъй като срещу жалбоподателя е имало образувано ДП по което е бил разпитван, както и са били написани 4 броя АУАН, по които също се водят дела. Така свидетеля беше категоричен че е видял регистрационния номер на който се е возил жалбоподателя. Именно по него е установил на кого е собственостмотоциклета. Малко по-късно, след като свидетелката А. е повикала сина си да се прибере, виждайки водача на мотоциклета, той установил че преследвания от него нарушител бил именно жалбоподателя А., който бил със същите дрехи и каска, с които бил видян от полицейските служители да управлява мотоциклета малко по-рано. В нито един момент той не е посочил че някой друг е управлявал неговия мотоциклет. В последствие жалбоподателя признал пред полицейските служители не само че той е управлявал мотоциклета, но и че знаел че регистрационния номер е трудно видим и именно поради това е бягал. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като незаинтересовани, логични, последователни, съответстващи на писмените доказателства, както и на гласните доказателства – показанията на св. А. в кредитираната от съда част. По делото не са установени каквито и да е причини поради които св. К. да иска да влоши положението на жалбоподателя. Такива не се навуждат и от негова страна.

3

В показанията си св. А. – майка на жалбоподателя заяви че никога не е виждала регистрационния номер на мотоциклета на сина й да е бил скрит. Тя е категорична че е лесно да бъде объркан с други мотоциклетисти, тъй като каската и дрехите му са били сходни с такива на много други мотоциклетисти.

Съдът не кредитира по-голяма част от показанията на тази свидетелка, тъй като ги намира за изхождащи от заинтересован от изхода на делото източник. безспорно като майка на жалбоподателя, св. А. иска да го защити, още повече че срещу него има и образувано досъдебно производство. Факта че тази свидетелка не е виждала регистрационния номер да е бил скриван, съвсем не означава че това не е било така. Ето защо съдът кредитира само онази част от показанията й която не е в противоречие с показанията на св. К..

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна или изменение на обжалваното НП.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазени са всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е съставен в негово присъствие. Дадена му е възможност да възрази непосредствено след това, както и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Дадена е правилна квалификация на нарушението. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво свое деяние е ангажирана отговорността му.

Безспорно е установено авторството на извършеното административно нарушение. От показанията на св. К. категорично беше установено че той е видял регистрационния номер на мотоциклета управляван от жалбоподателя на 16.12.2024г. тогава когато успели с полицейския автомобил да се доближат на около метър от него преди той окончателно да им се изплъзне. Именно по записания от него регистрационен номер е установено че той е собственост и регистриран на жалб. Д. Х. А.. Когато полицейските служители отишли на адреса, жалбоподателя не бил в дома си. Бил призован да се прибере от своята майка св. А.. Малко след това, той се прибрал пред дома си управлявайки именно мотоциклета при управлението на който били извършени административни нарушения, едно от които преминаването на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на ул. „Петко Д. Петков“ и ул.

„Капитан Райчо“. Св. К. е категоричен че разпознал както мотоциклета, така и 4 водача му. Действително водача бил с каска и той не е могъл да види лицето му, но жалбоподателя дошъл със същите дрехи и каска с които бил и нарушителя малко преди това по време на преследването му от полицейските служители. В нито един момент жалб. А. не казал че някой друг е управлявал безспорно установеното МПС с което са извършени нарушения. Не се е възползвал от законовата възможност да посочи друг водач. Нещо повече, той подписал съставения му АУАН без възражения, и разказал на полицейските служители че бил избягал защото знаел че регистрационната табела била манипулирана и трудно се виждала. Именно затова съдът прие че именно жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение.

Очевидно той е разчитал именно на това което се е превърнало и в негова защитна теза, че когато е с поставена каска, никой не може да види лицето му.

Затова и се е надявал да бъде оставен на мира и да избяга от полицейските служители. Те обаче са били много бдителни, успели са да установят регистрационния му номер, адрес на който живее, а в последствие и водача на мотоциклета – неговия собственик. При безспорно установен регистрационен номер, съвсем логично е неговия собственик да го е управлявал. При положение че този собственик /настоящия жалбоподател/, не твърди друго лице да е управлявало собствения му мотоциклет, то безспорно следва да се приеме че именно жалбоподателя е извършителя на нарушението по чл. 6, ал.

1 от ЗДвП. В противен случай, ползването на каски които пречат да се види лицето на водача винаги би водило до извод за недоказаност на каквото и да е административно нарушение, което е абсурдно заключение. В този смисъл съдът не възприема възраженията направени от страна на жалбоподателя че не е несъмнено установен като извършител именно жалбоподателя.