Решение № 21 от 28.06.2021, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 124/2021
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 28.06.2021
- В сила
- 28.06.2021
- Състав
- Радка Димитрова Дражева Първанова, Цанка Георгиева Неделчева, Яница Събчева Събева Ченалова
Цитирани разпоредби
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 323, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 323, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. С. , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Радка Д. Дражева Първанова
Членове:
Яница С. Събева Ченалова
Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова в присъствието на прокурора Красимир Георгиев Маринов (ОП-С.) като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600124 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивен протест, депозиран от прокурор при Районна прокуратура - С. срещу Присъда № 26005/13.01.2021г. постановена по НОХД № 168/2020г. по описа на Районен съд - С..
С атакуваната присъда подсъдимият Б. ИВ. Б. е признат за невиновен в това, че от м. април до 19.06.2018г., в. с. ******, общ. С., самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго /от СТ. П.
М. и П. М. В./, чуждо /на сина му А.Б. Б./ предполагаемо право – правото на собственост върху имот в с. ******, о***********, включително на правото самостоятелно да владее и да ползва имота, като ограничил достъпа на С.М. и П. В., до същия имот, поставяйки катинар на входната врата на къщата и скривайки ключа от самата врата, като случаят не е маловажен, поради което е оправдан по обвинението по чл. 323, ал. 1 от НК.
1
В протеста, по повод на който е образувано настоящото въззивно производство, депозиран от прокурор от Районна прокуратура - С. в установения от закона и указан от съда срок за обжалване на присъдата, се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт. В протеста и в подадения допълнителен такъв се твърди, че присъдата на РС - С. е неправилна и незаконосъобразна. Намира за неправилни изводите на районния съд, че не е осъществен от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. Счита за несъмнено доказано, че между С.М. и П. В. от една страна и А. Б. от друга, е съществувал спор относно правото на собственост върху имота. Спорът освен фактически, бил обективиран и с предявяване на иск пред съда за прогласяване на нищожност на завещание, направено от съпругата на П. В. в негова полза. Посочва, че случаят не е маловажен, тъй като противоправното поведение на подсъдимия е продължило в значителен период от време и не е било съобразено дори с образуваното досъдебно производство. Счита, че е неприложима нормата на чл. 323, ал. 3 от НК, поради повторна неприложимост на привилегирования състав. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - С. заявява, че поддържа протеста на Районна прокуратура - С. без да сочи и навежда конкретни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност.
Настоява да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановена нова, осъдителна присъда по повдигнатото с обвинителния акт обвинение.
Частен обвинител СТ. П. М., редовно призована не се явява, не се явява и повереникът адв. Л.Д.
Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният оспорва основателността на протеста и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Навежда допълнителни доводи в подкрепа на констатациите и изводите на първоинстанционния съд.
Окръжен съд - С., в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения протест и допълнението към него, като 2 изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери протеста за неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна, че свидетелят П. В. бил женен за Н. В.а, от която имал две деца – С.Б. и С.М..
Подсъдимият Б. бил женен за С.Б., която починала на 27.04.2016г., към която дата двамата били разведени. Като неин наследник останал синът й свид. А. Б..
С нотариален акт за покупка на недвижим имот № 21, том № I, дело 36/1979г. свид. П. В. закупил парцел ХIII-309 кв. 59, с. ******. Имотът бил в режим на съпружеска имуществена общност на свид. П. В. и съпругата му Н.
В.а. В имота построили жилищна сграда. Преди смъртта си Н. В.а изготвила саморъчно завещание, с което прехвърлила на съпруга си своята идеална част от имота. Въз основа на завещанието бил съставен констативен нотариален акт № 135, том I, дело № 113/23.02.2018г., с който свид. П. В. бил признат за собственик на ½ ид.част от имот УПИ VI-642 кв. 56, с. ******, принадлежащи преди това на съпругата му Н. В.а.
Процесният имот свид. В. бил разделил за ползване между двете си дъщери. Частта на починалата му дъщеря се ползвала от бившия й съпруг – подсъдимия Б..
Свид. П. В. живеел в имота до началото на месец март 2018 г., когато се преместил да живее при дъщеря си свид. С.М. в гр. С.. Преди да предприеме тази стъпка се опитвал да продаде имота безуспешно. Поради несъгласието на подс. Б. с продажбата на имота отношенията между него и свид. П. В., и свид. С.М. се влошили.
3
На 16.03.2018г. свид. П. В. депозирал в РП - С. жалба, с която потърсил съдействие относно уведомяване на подс. Б.Б. да се изнесе от имота. към жалбата е дописано, че от 16.04.2018г. къщата и входната врата са със сменени ключове и не може да се влезе там.
На 27.03.2018г. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 11, том II, дело № 188/2018г. свид. П. В. прехвърлил на свид. С.М. ½ идеална част от процесния недвижим имот в с.
******.
Въз основа на подадената жалба била образувана прокурорска преписка с вх. № 861/2018г по описа на РП-С.. На 03.04.2018г. подсъдимият Б. бил запознат със съдържанието на жалбата, като заявил, че е сменил катинара на входната врата на двора и сложил нов катинар на входната врата на къщата. Изразил готовност да предаде ключове за сменените катинари на свид. М. и свид. В.. Копие от ключовете за катинарите предал лично на свид.
П.П. – съпруг на свид. М.. От събраните при проверката данни не било установено подс. Б. да е целял извършване на самоуправни действия, доколкото същият е ползвал имот, чийто собственик бил и синът му. Смяната на катинарите не била с цел ограничаване достъпа на другите съсобственици до имота, а негова охрана. Нямало спор за собственост и ползване на процесния имот, като подс. Б. не претендира за права на собственик. Въз основа на така установеното е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство и е прекратена преписка вх. № 861/2018г по описа на РП-С. на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
След като свид. П. В. напуснал процесния имот в с. ******, в периода м. април – май 2018г. подсъдимият Б. намерил бележка на вратата на хладилника от свид. В., в която били изложени твърдения, че имотът не е нито собственост на подс. Б.Б., нито на свид. В., а на новия собственик.
На 18.04.2018г. в РС - С. била депозирана искова молба от свид. А. Б., за прогласяване нищожност или унищожаемост на завещанието на Н. В.а.
Искът на свид. А. Б. за прогласяване нищожността на саморъчното завещание на Н. В.а, бил отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционното решение било потвърдено от Окръжен съд - С.. С определение от 29.05.2020г. състав на ВКС не допуснал до касационно обжалване въззивното решение на ОС-С..
4
В края на м. май 2018г. свид. М. установила, че не може да отключи катинара на вратата на къщата. На 18.06.2018г. потърсила съдействие от кмета на с. ******, който придружил свид. М. до имота и видял как тя не може да отключи катинара на вратата на къщата.
На 19.06.2018г. свид. С.М. депозирала жалба пред РП-С. за извършени от подс. Б.Б. самоуправни действия по смяна катинара на входната врата на къщата в с. ******. След назначена и извършена предварителна проверка по жалбата било образувано досъдебно производство № 948/2018г. по описа на РУ – С. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
В досъдебното производство бил извършен следствен експеримент, при който било установено, че с единия от двата ключа, предоставени на свид. М. от подс. Б.Б., се отключвал катинара на вратата на двора, но с нито един от двата ключа не се отключвал катинара на врата на къщата.
След внасяне на обвинителен акт срещу подсъдимия Б. на 26.11.2018г., същият депозирал до РС - С. молба от 28.11.2018г., с която предоставил по два броя секретни ключове за двата катинара и два обикновени ключа № 1 за вратата на къщата. С тях свид. М. могла да отключи катинарите на дворната врата и входната врата, и самата входна врата.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда систематизирано и последователно, по същество и по отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна по същество и по отношение на основните обстоятелства до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации. Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, независимо че в протеста на Районната прокуратура се съдържа оплакване за неправилност на присъдата свързана с несъответствието й с доказателствата по делото.
5
Първоинстанционният съд в мотивите си е подложил на внимателен анализ наличните по делото доказателствени материали и е изложил аргументирано съображенията си на кои от тези материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите.
Правилно са преценени, анализирани и коментирани в мотивите към присъдата всички налични по делото доказателствени материали.
Районен съд - С. с основание е кредитирал обясненията на свид. М., досежно обстоятелството, че не са били в добри отношения с подс. Б. и фактът, че баща й П. В. е напуснал имота в с. ****** в началото на м. март 2018г., доколкото същите в действителност са последователни и непротиворечиви, подкрепящи се от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П. и В.. Чрез тези доказателствени материали се установява по несъмнен начин факта, че свид. П. В. сам е напуснал имота в с. ****** преди датата на поставянето на катинар на входната врата на къщата и смяна на катинара на входната врата на двора. От обясненията на подсъдимия Б. се установява, че свид. В. по никакъв начин не е демонстрирал намерение да се върне в имота, тъй като свид. М. и свид. В. са разпродали имуществото си от имота. Впрочем, този факт не се оспорва и от самия свид.
В., който е заявил, че сам и по собствено желание се е изнесъл от имота /съгласно четените му в съдебно заседание показания/.
Правилно са кредитирани и показанията на свид. М. относно липсата на спор с Б. и А. Б., досежно собствеността на имота и чия собственост е той, преди свид. П. В. да напусне имота. Показанията се подкрепят от показанията и на свид. А. Б. дадени в хода на съдебното следствие.
Районният съд правилно е преценил и показанията на свид. П., относно обстоятелствата, че подсъдимият му е дал ключове за катинарите на дворната врата и тази на къщата, както и това че при последващо посещение на процесния имот не е могло да се отключи входната врата на къщата.
Показанията са коментирани и обсъдени с оглед на останалия доказателствен материал по делото. Правилно са преценени и останалите гласни доказателствени материали – показанията на останалите свидетели.
Разпечатката съдържа 48 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18c8ac4c-16a7-4f6a-a1a0-c94c632f873c