Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 257 от 02.04.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 1481/2025
Вид
Решение № 257
Подписан
02.04.2026
В сила
02.04.2026
Състав
Явор Петров Джамалов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. П., 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20251720101481 по описа за 2025 година

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. П., е поискало да бъде осъден ответника Й. Н. И., с ЕГН ********** с адрес: гр.

П., ул.“Р.Д.“ *****************, да заплати на ищцовото дружество, сумата от 450.94 лв.

/четиристотин и петдесет лв. и 94 ст./ за периода от *********г.-*********г„ от която сума 394.20 лв. /триста деветдесет и четири лв. и 20 ст./ главница за периода от *********г.********* г.и лихва за забава на месечните плащания в размер на 56.74 лв. /петдесет и шест лв. и 74 ст./, за периода от *****************г. за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ул.“Р.Д.“ ***************** с абонатен №*********, както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба *********г., до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски в настоящето производство.

Ответникът чрез назначения му особен представител е оспорил исковете по основание и размер, като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направено е и възражение, че част от сумите са погасени по давност.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. За 1 периода преди това отношенията са уреждани с Наредба № 9 от 14.09.1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от същата, отново се изисква писмен договор между водоснабдителното предприятие и потребителя.

По силата на §7 от ЗР на наредбата, договорите със заварените към момента на влизане в сила на наредбата потребители е следвало да бъдат сключени в предвидения в ал. 1 на разпоредбата срок. Липсата на сключен в този срок договор, обаче, не води до прекратяване на съществуващите към този момент правоотношение по доставка на вода. Подобна възможност е била предвидена в разпоредбата на §7, ал. 3 от ЗР на наредбата. Същата, обаче, е отменена с Решение № 5590 на петчленен състав на ВАС на РБ, обнародвано в ДВ, бр. 78 от 2000 г. Поради това съществуващите до момента на влизане в сила на Наредба № 9, правоотношения се запазват, даже и да не е сключен договор между доставчика и потребителя. С влизането в сила на Наредба № 4 в §3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите В и К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на цитираните две наредби и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите условия на доставчика. В тази връзка, видно от представения Нотариален акт *****************г., на нотариуса М.М., се установява, че ответника е запазил правото на ползване върху водоснабденото жилище, поради което се явява и потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗЕ.

В конкретния случай от представеното с исковата молба извлечение от сметка на абонатен № *********, както и от заключението на изслушаната по делото съдебноикономическа експертиза с вещо лице В. В., се установява, че ответникът, има открита партида в ищцовото дружество, поради което и с оглед изложеното по-горе, че отвеника е ползвател на водоснабденото жилище, следва да се приеме, че е потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги за процесния период. Следва да бъде отбелязано, че въз основа на събраните доказателства по делото може да се направи обоснован извод, че ответника е бил потребител на питейна вода, като обратното подлежи на доказване от ответната страна, чрез допустимите за това доказателствени средства. С оглед на това, ищцовото дружество е доказало, че между него и ответникът е налице договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на доставчика.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът 2 следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От представеното извлечение от партидата на ответника №

*********, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период, задължението на ответника към ищцовото дружество е в общ размер на 394.20лв. Тази сума е следвало да бъде заплащана на определена дата в зависимост от датата на издаване на всяка една от фактурите, документиращи задължението, отбелязани в извлечението от сметка. Доколкото това не е направено, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за същата. Общият сбор на това обезщетение, считано от датата на забавата за всяка една от фактурите за периода от *****************г., е в размер на 56.74 лв. На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска *********г., до окончателното и изплащане на главницата.

С оглед на това, по делото е установен и размера на претендираното от ищцовото дружество задължение на ответника до установения от вещото лице размер. Представените по делото писмени доказателства за размера на това задължение, въз основа на които е изготвена и съдебно-икономическата експертиза, представляват извлечение от търговските книги на ищеца, които съгласно чл. 55 от ТЗ могат да се ползват като доказателство в съдебното производство, а факта за водено редовно счетоводство се установя от изслушаната експертиза.

Предвид горното ищцовото дружество е изпълнило задължението си да установи съществуването на договор между него и ответника, както и размера на задължението на ответника. Същото не може да бъде задължено да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ответната страна. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане, а липсата на такова плащане се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза.

Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца.

Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена доставена и отведена вода за периода преди *********г., / предвид момента на депозиране на исковата молбата *********г., /, са били погасени по давност. Предвид горното съдът възприема заключението на вещото лице, видно от което за периода от *********г., до *********г., ответника дължи сумата от 382.05 лева, представляваща стойност на ползвана и отведена питейна вода и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 52.27 лева, за периода от 21.04.2022г., до *********г., като до посочения размер исковете се явяват основателни, а до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат 3 отхвърлени, като неоснователни, поради погасяване на част от вземанията по давност.

С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направени разноски по делото в размер на 1011.30 лева /517,07 евро, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А Й. Н. И., с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул.“Р.Д.“ *****************, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “Средец” № 11, ЕИК 82300736387, сумата от 195.34 евро, главница за периода от *********г .- ********* г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 26.73 евро, за периода от 21.04.2022г., до *********г., за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ул.“Р.Д.“ *****************, с абонатен № *********, както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – *********г., до окончателното изплащане на главницата, както и направените разноски в настоящето производство в размер на 517,07 евро, като за разликата до пълния предявен размер и период от 450.94 лв., главница за периода от *********г.-*********г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 56.74 лв., за периода от 10.03.2022г.,-21.03.2025г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни, поради изтекъл давностен срок в полза на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4