Решение № 4615 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4615 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20231100502329 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20071850 от 18.12.2022г., постановено по гр.дело №75031/2019г. по описа на СРС, ГО, 77 с-в, са отхвърлени предявените от М. Н. И., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, искове с правно основание чл. 187, ал.5, т.2, вр.чл.178, ал.1, т.З ЗМВР и чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 2470,67 лв.- допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.11.2016г. до 30.11.2019г, и за сумата от 342,46лв.- мораторна лихва за периода от 01.02.2017г. до 22.12.2019г. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че e неправилен извода на съда, че при липса на уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен, не следва тя да се преодолява с аналогично положение на друг акт, както и че чл.9. ал.2 от НСОРЗ, съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, е неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР. Твърди, че този извод на съда е в противоречие със закона и съдебната практика, а при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва да се приложат общите правила и в случая субсидиарно да се приложи НСОРЗ. Излага, че в наредбите на министъра на вътрешните работи, с изключение 1 на тази от 2014 година, липсва правило за преобразуване на отработените часове нощен труд в дневни, при сумарно изчисляване на работното време, но тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, при липса на изрична уредба в издадените от МВР наредби, следва да намери приложение НСОРЗ, тъй като обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Твърди също така, че ЗМВР и ЗДСл не регламентират нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта, при 5-дневна работна седмица, както и нормалната продължителност на работното време през нощта, както това е сторено в чл.140, ал.1 КТ, съгласно която нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Тази продължителност според жалбоподателя следва да е приложима и за смесената работна смяна, която включва дневен и нощен труд, каквато е тази при работа на 12 часови смени. Твърди, че в чл.187, ал.1 ЗМВР е установено нормалното работно време като един от видовете работно време (нормално, удължено, намалено и непълно), а продължителността е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в КТ, поради което е приложима трансформацията на положени часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Позовава се и на решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, съгласно което не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки на защита, които да компенсират това под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.

Твърди, че не може да се приеме, че такива мерки за защита са предвидени в българското законодателство, а полицаите и пожарникарите са изложени на повишен риск при изпълнение на задълженията си 24 часа в денонощието и предвидените в закона мерки не са относими към компенсиране на нощния труд. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на предявените искове, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият ответник не е подал отговор на въззивната жалба. С писмени бележки, подадени преди проведеното по делото открито съдебно заседание, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излагат съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Относно отчитането и заплащането на положените часове нощен труд от служители на МВР и приложимостта на разпоредбите на КТ и на НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от тази наредба, е постановено ТР№1/15.03.2023г. по т.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС. Съобразно това задължително тълкуване на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР, не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от последната, а следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите си към тълкувателното решение ВКС възприема становището, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия са необходими определени предпоставки. Първата предпоставка е празнота в закона. По задължителен за съдилищата начин (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) е прието, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Анализирайки разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР ВКС приема, че по смисъла на същата норма „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 12 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и 3 заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд.

Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл.

46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. ВСК приема, че случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Становището на ВКС е, че прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения няма да обезпечи постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването на ЗМВР, законодателят е съобразил спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по - благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Като се съобрази даденото от ВКС тълкуване, че работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред следва, че е недопустимо към техните правоотношения по аналогия да се приложи ЗДСл или КТ, в това число - конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. Наред с горното, ВКС изрично излага в мотивите си към тълкувателното решение, че това разрешение съответства на правото на ЕС, а чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО, съгласно решение на СЕС по дело № С-262/20, следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, а Хартата на основните права на ЕС, в чл. 20 и чл. 31 допуска определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работещите в частния сектор да не се прилага за работещите в публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел. Ето защо, при съобразяване на горното задължително във връзка с нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкуване следва да се приеме, че в случая не могат да се прилагат субсидиарно издадените по 4 приложение на Кодекса на труда подзаконови нормативни актове. Като се съобразят постановките в ТР № 1/2023 г. на ВКС, следва да се направи извод, че в случая е неприложим чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, според който при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно, предявеният иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд, получен чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, се явява неоснователен. Претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за допълнително възнаграждение за извънреден труд и предвид горните изводи на съда по иска по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, също е неоснователна.