Определение № 321 от 17.07.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Смолян, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500264 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 2482/0806.2026г. от С. Г. М., чрез пълномощника й адв.

П. Х. от САК срещу Определение № 194/01.06.2026г., постановено по ч.гр.д.2/2026г. по описа на Районен съд-Чепеларе, с което частично е уважена претенцията им за разноски. Излагат се доводи, че при обезсилване на заповедта за изпълнение и прекратяване на производството по делото, тъй като заявителят не е предявил в срок иск за установяване на вземането си с молба по реда на чл.248 от ГПК жалбоподателят-длъжник е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като при липса на възражение за прекомерност от страна на заявителя неправилно заповедният съд служебно е намалил претендираното адвокатско възнаграждение от 205 на 102,26 евро, поради което моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде осъден заявителя да му заплати пълния размер на адвокатско възнаграждение от 205 евро.

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх.№ 2700/16.06.2026г. от „Софийска вода“ АД чрез пълномощника му М. Л., в който се оспорва същата като неоснователна, а обжалваното определение за правилно.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

По подадено заявление от „Софийска вода“ АД срещу длъжника С. Г. М. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2/05.01.2026г. по ч.гр.д.№ 2/2026г. по описа на Районен съд-Чепеларе. Заповедта е съобщена на длъжника на 16.03.2026г. и същият в срок е подал възражение по чл.414 с вх.№ 1262/20.03.2026г. към което са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с който е договорено с адв.Х. адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро, с отбелязване, че сумата е платена в брой, както и списък на 1 разноските по чл.80 от ГПК.

С Разпореждане № 520/23.03.2026г. заповедният съд е указал на заявителя„Софийска вода“ АД , че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Предупредил го е, че при неизпълнение на дадените указания на основание чл.415,ал.5 от ГПК заповедта ще бъде обезсилена. Съобщението е връчено на 24.03.2026г. В указания едномесечен срок, който е изтекъл на 24.04.202г. заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, поради което с Определение № 161/14.05.2026г. районният съд е обезсилил изцяло издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2/05.01.2026г. по ч.гр.д.№ 2/2026г. по описа на Районен съд-Чепеларе и е прекратил производството по делото. Тъй като с Определение № 161/14.05.2026г. съдът не се е произнесъл по претенцията на длъжника за разноски при прекратяване на делото с молба вх.№ 2050/14.05.2026г. длъжникът С. Г. М., чрез пълномощника й адв. П. Х. е поискал на основание чл.248 от ГПК допълване на определението в частта му за разноските като бъде осъден заявителя „Софийска вода“ АД да заплати на длъжника С. Г. М. направените по делото разноски в размер на 205 евро за адвокатско възнаграждение. С Разпореждане № 900/14.05.2026г. съдът е указал на „Софийска вода“ АД, че в едноседмичен срок може да подаде отговор, но в указания срок такъв не е постъпил.

С обжалваното Определение № 194/01.06.2026г. съдът на основание чл.248 от ГПК е допълнил свое Определение № 161/14.05.2026г. постановено по ч.гр.д.2/2026г. по описа на Районен съд-Чепеларе, като е осъдил „Софийска вода“ АД да заплати на С. Г. М. сумата от 102,26 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите на определението съдът е приел, че доколкото в Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа не е уредена хипотезата на подаване на възражение по чл.414 от ГПК, размер на възнаграждението следва да се определи по аналогията на чл.6,т.5 от същата Наредба, предвиждаща възнаграждение за изготвяне на други молби, като е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева(102,26 евро).

В жалбата се поддържа оплакване, че на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да присъди на страната, която има право на разноски, по-нисък размер на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, само при направено от насрещната страна възражение за прекомерност, като това правило важи и за заповедното производство. С оглед едностранния му характер при издадена заповед за изпълнение възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заявителя може да се направи от длъжника чрез обжалване на заповедта за изпълнение в частта й за разноските, а когато издадената заповед за изпълнение е обезсилена и производството прекратено на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, на длъжника се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство на основание чл.

78, ал. 4 от ГПК, като в тази хипотеза възражението за прекомерност на присъденото на длъжника адвокатско възнаграждение може да се направи от заявителя по реда на чл. 248 от ГПК чрез подаване на молба за изменение на определението за обезсилване на заповедта в частта му за разноските. При положение , че заповедният съд не се е произнесъл по претенцията на длъжника за разноски при прекратяване на делото в хипотезата на обезсилване на заповедта длъжникът с молба по реда на чл.248 от ГПК е поискал е поискал допълване на Определението за прекратяване на производството в частта му за разноските ,като му бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение. В случая с получаването на препис от молбата на длъжника по чл. 248 от ГПК заявителят е узнал за размера на претенцията му за 2 разноски, поради което с отговора на молбата по чл.248,ал.2 от ГПК е имал процесуалната възможност да направи възражение за прекомерност на поисканите от длъжника разноски. При липса на подаден отговор на молбата, респективно на направено от заявителя възражение за прекомерност на претендираните от длъжника при прекратяване на делото разноски, то съдът не може служебно да ги намалява на основание чл.78,ал.5 от ГПК, още повече при настъпила преклузия за възражение за прекомерност,. С оглед изложеното основателно е оплакването в частната жалба за допуснато от заповедния съд съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на обжалвания акт. Изрично в т. 3 от ТР №б/2012г от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че с приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Заповедният съд не е имал правомощието да преценява дали претендираното от длъжника адвокатско възнаграждение е прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, а е бил длъжен да присъди възнаграждението в пълния му претендиран размер, тъй като липсва възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е предвидено като право на насрещната страна, а не като служебно правомощие на съда.

Ето защо, депозираната частна жалба е основателна, а обжалваното Определение № 194/01.06.2026г., постановено по ч.гр.д.2/2026г. по описа на Районен съд-Чепеларе следва да бъде изменено като бъде осъден заявителя „Софийска вода“ АД да заплати на длъжника С. Г. М. допълнително на основание чл.78,ал.4 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер 102,74 евро, освен присъдените 102,26 евро.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 194/01.06.2026г., постановено по ч.гр.д.2/2026г. по описа на Районен съд-Чепеларе като

ОСЪЖДА "Софийска вода" АД с ЕИК 130175000 да заплати на С. Г. М. ЕГН ********** от гр.София, ДОПЪЛНИТЕЛНО на основание чл.78,ал.4 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер 102,74 евро, освен присъдените 102,26 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3