Решение № 2404 от 31.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2404 гр. Бургас, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.ВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120105472 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на М. М. Щ., от гр. ...., против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. ...., с която моли да бъде прогласена недействителността (нищожността) на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ..............год., поради противоречието му със закона – на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 и чл. 19, ЗПК; в условие на евентуалност – при отхвърляне на първия иск, претендира прогласяване нищожността на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор, уреждаща задължението на потребителя за заплащане на неустойка в размер на 1996,74 лева, при неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение, установено в чл. 5 от същия договор, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-3, ЗЗД, а евентуално – на основание чл. 143, ал. 2, т. 5, ЗЗП и чл. 24, ЗПК.

Исковата молба, в частта й за евентуалността на предявения втори иск, е уточнена с писмена молба от 01.08.2025 год.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ................. год., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер от 1600 лева, който кредитополучателят е получил и се е задължил да върне на 22 вноски, с посочен в договора падеж; ГПР е в размер от 66.85 %, а фиксираният лихвен процент – в размер от 51 %; ищецът се е задължил, в срок до три дни, 1 считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитодателя едно от конкретно описаните обезпечения – безусловна банкова гаранция, поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочени условия; при непредставяне на договореното обезпечение е определена неустойка от 1996,74 лева, платима разсрочено, съобразно погасителния план; според договора, ГПР включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва, а неустойката не се включва при изчисляване на ГПР; процесният договор е недействителен по см. на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК; неустойката е предвидена за обезпечаване изпълнението на задължение, което има вторичен характер; неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение на заемателя за погасяване в срок на предоставената в заем сума; недаването на обезпечение не би довело до претърпяване на вреди от кредитора, който е длъжен сам да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение, като рискът от невръщането на кредита следва да се калкулира в уговорената по договора лихва при спазване императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК; рискът е калкулиран под формата на неустойка за непредоставяне на обезпечение; изпълнението на въведените условията за банкова гаранция е практически невъзможно и това е било известно на кредитодателя, който предварително е включил сумата на неустойката в погасителния план; тази неустойка е в размер на главницата и договорната лихва общо, тя няма присъщите обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а с нея заемодателят цели оскъпяване на кредита и генериране на допълнително скрито възнаграждение по кредита и незаконосъобразно не е включена като разход по кредита при изчисляване на ГПР – той не съответства на действителния, който в действителност е повисок, като по този начин се заобикаля и нарушават нормите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК; съгласно практиката на българските съдилища и правилата на Директива 2008/48, установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит; неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им; преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, тъй като при съмнение в платежоспособността на длъжника, кредиторът би могъл първо да се поиска обезпечение и да отпусне кредита едва след предоставянето, което би съответствало на изискванията на Директивата; въвеждането на неустоечна клауза при неосигуряване от длъжника на банкова гаранция и поръчители противоречи на очертаните в Директивата цели; процесната неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като единствената цел, за която тя е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и 2 санкционна функции; тази неустойка е установена с цел заобикаляне на закона, тъй като вредите от неизпълнение на парично задължение се компенсират с лихва за забава, съгласно чл. 33, ал. 1, ЗКИ; добавянето на друга компенсация за същите вреди противоречи на тази императивна разпоредба; в условие на евентуалност, ако съдът не приеме изложените доводи, то следва да се приеме, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, ЗЗП във вр. с чл. 24, ЗПК, тъй като размерът на неустойката е необосновано висок, а неравноправните клаузи в договорите са нищожни.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявения установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 22 и чл. 23, ЗПК и чл. 26, ал. 1, ЗЗД.

С определение рег. № 5751/15.10.2025 год. съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на договора за кредит, произтичаща от спазване на нормативните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.

Ответникът е оспорил иска като неоснователен и е изложил следните фактически и правни твърдения: нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, а настоящият случай е такъв; неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, тя е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя; ако неустойката е нищожна, тя ще се счита изначално за неуредена между страните; валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, спазени са всички изисквания по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2, ЗПК; в договора и в издадения СЕФ ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира той; при нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.90% и ГПР в процесния договор в размер на 66.85 % е видно, че той не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК; неустойка не следва да бъде включвана в ГПР; кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора; неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора; изначално е невъзможно 3 уговорената неустойка да бъде включена в ГПР; неустойката обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор, тя е право на изправната страна и подлежи на договаряне, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно със стойността й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава; разходите по кредита и неустойката не бива да се смесват като понятия, те нямат обща, дори близка правна характеристика и функция; към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума; обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, е посочено изрично в плана за погасяване; ясно и точно са посочени размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница към всеки един падеж; налицце са индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без каквито и да било последици при сключването му или след това; направена е проверка на кредитоспособността на потребителя – при отправяне на искането за отпускане на кредит;

ЗПК предвижда единствено административно-наказателна отговорност за кредитодател, който не е извършил такава проверка на кредитополучателите си; последица от липсата й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка; съгласно чл. 11, т. 18, ЗПК, предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните; процесният договор е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на СЕФ и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора; ищецът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, по реда на чл. 29, ЗПК; друга възможност за кредитополучателя е била удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение; потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор; ищецът е 4 договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12, ЗЗД; неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора; при сключване на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем; според ВКС, кредиторът има право на неустойка само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена; когато договорената неустойка е компенсаторна, преценка на кредитора е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка; в процесния договор неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, а не за забавено изпълнение на потребителя; клаузите на договора не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя; клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца; ищецът е бил предварително наясно с икономическите последици от сключения договор и няма нарушение на чл.

143 и 146, ЗЗП; през 2024 год. ищецът е сключил два договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита; вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права още при сключване на първия договор – да го прекрати, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, кредитополучателят по своя инициатива е сключил още един договор с уговорка за плащане на неустойка, при идентични условия; при сключването на следващия договор потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка; процесният договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база двата договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия; преценката за неравноправност на клаузи, сключени с потребител, винаги започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното условие; в настоящия казус има индивидуално договаряне на процесните клаузи и информираност с условията и последиците от тях, 5 доколкото потребителят се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното.