Решение № 351 от 27.05.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 607/2025
- Вид
- Решение № 351
- Подписан
- 27.05.2025
- В сила
- 01.07.2025
- Състав
- НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 422, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 351 гр. Казанлък, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510100607 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„**************, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания, ЕИК **************, представлявано от В.В.И. и В.В.М. - изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрк. К.М., тел./факс ************** ПРОТИВ: Р. С. С., ЕГН **********, с. Т., п.к. ****, ул. ****
Правно основание: чл. 500, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, чл. 422 от ГПК
Цена на иска: 1,142.47лв.
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че ЗК ЛЕВ ИНС АД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд - Казанлък срещу Р. С. С. за сумата от 1,142.47лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Било образувано ч.гр.д.№ **************/2025г., по описа на Районен съд – К. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предявява настоящия иск, за това, че на ************** г., около 16:30 часа, в гр. К., на кръстовището между ул.
„**************” и ул. „**************”, водачът Р. С. С. при управление на лек автомобил марка „**************“, модел „****“, с peг. № ************** не спазва пътен знак Б-2, навлиза в кръстовището, завива на ляво, отнема предимство и реализира пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „**************“, модел ***, с рег.№ **************, 1 собственост на С.Д.Н.. От транспортния инцидент били причинени щети на лек автомобил марка „**************“, модел ***, с рег.№ **************.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил изготвен Протокол за ПТП № ********* от ************** г.. От писмо с рег.№ **************/**************. по описа на ОД на МВР - С.З., станало ясно, че във връзка с процесното ПТП бил съставен АУАН по чл. 6, т. 1 и чл. 123, ал.
I от ЗДвП срещу водача Р. С. С., който напуснал мястото на ПТП.
Към датата на застрахователното събитие, отговорността на водача на лек автомобил марка „**************“, модел „****“, с рег.№ ************** била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗК „Лев Инс“ АД, полица № BG/22/**************, със срок на валидност от **************г.
Във връзка с причинените щети на лек автомобил марка „**************“, модел ***, с рег.№ ************** при ЗК „Лев Инс“ АД била образувана ликвидационна преписка по щета № 2**************. При извършения оглед на увреденото МПС били констатирани увреждания, ЗК „Лев Инс“ АД определило застрахователно обезщетение в размер на 1,122.47лв., изплатена на С.Д.Н. с преводно нареждане на ************** г.
Сочи, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, ЗК „Лев Инс" АД придобива право на регрес срещу виновния водач - Р. С. С. за сумата от 1,142.47лв., от които 1,122.47лв. изплатено застрахователно обезщетение и 20.00лв., представляващи ликвидационни разходи по щета № **************.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Р. С. С.. ЕГН: **********, ул. ****, с. Т., п.к. ****, че дължи на ЗК “Лев Инс“ АД сумата от 1,122.47лв. - главница, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез процесуалния му представител.
Счита подадената искова молба за неоснователна. В действителност на ************** г. бил участник в ПТП с материални щети. Въпросният автомобил, който управлявал, застрахован към ищцовото дружество, не бил негова собственост, а на „**************“ ООД, дружество, с което бил в служебни взаимоотношения, работил като охранител. Веднага след инцидента, след като се уверил, че нямало пострадали от ПТП-то, а само и единствено материални щети, с другия водач обезопасили района, като поставили на съответното разстояние светлоотразителен триъгълник и се обадили на органите на МВР. В този момент предупредил другия водач, че ще повика управителя на дружеството, за да се запознае лично с така възникналата ситуация. След не повече от 10 мин. се върнал на местопроизшествието с него и там вече били пристигнали компетентните органи на МВР. Той от своя страна им указал пълно съдействие при съставянето на протокола за ПТП, като бил тестван и за наличието на алкохол, със съответното техническо средство. Резултатът бил отрицателен.
2
Счита, че при предявяването на настоящия иск не била налице хипотезата, уредена в нормата на чл. 500, ал.1. т. 2 от КЗ, съгласно която застрахователното дружество имало право на регресен иск, когато водачът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност на МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП-то, възникнало в резултат на това. В конкретния случай въпросната разпоредба не намирала практическо приложение, тъй като не се касаело за настъпването на повреда или неизправност по време на движение, като такава категорично и безспорно не била настъпила, тъй като причината за събитието било не спирането на знак Б2 (Стоп ) от негова страна, но не и възникнала внезапно техническа неизправност. Ето защо на това основание искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Моли съда да отхвърли така предявената искова претенция, като неоснователна и незаконосъобразна по подробно изложените по-горе съображения и да осъди ищеца да заплати сторените в настоящото производство разноски.
На осн. чл. 214 ГПК в проведеното открито съдебно заседание по делото на 05.05.2025 г. съдът е допуснал изменение на иска, като същият се счита за предявен за сумата от 1304,73 лева
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения протокол за ПТП № *********/14.10.2021 г., съставен от полицай при РУ – С.З. е, че на ************** г. около 16:30 часа, в гр. Б., в гр. К., на кръстовището между ул. „**************” и ул.
„**************”, водачът Р. С. С. при управление на лек автомобил марка „**************“, модел „****“, с peг. № **************, собственост на „**************“ ООД, не спазва пътен знак Б-2, навлиза в кръстовището, завива на ляво и реализира пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „**************“, модел ***, с рег.№ **************, собственост на С.Д.Н.. Водачът Р. С. С. не изпълнява задължението си като участник в ПТП.
Съдът констатира от застрахователна полица
№ BG/22/**************/************** г., че между ЗК “ЛЕВ ИНС” АД и „**************“ ООД бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за МПС – автомобил марка „**************”, модел „****” с рег. № **************, като срокът на застраховката обхваща периода от 30.04.2021 г., до 29.04.2022 година.
По делото са представени Уведомление за настъпило застрахователно събитие от С.Д.Н. до ЗК „Лев Ивс“ АД; Доклад по щета № 2**************/1/1; Опис-заключение по щета; калкулация ремонт; контролен списък, които е видно, че след заявление от пострадалия, ищцовото дружество извършило оценка на нанесените вреди е платило на С.Д.Н. застрахователно обезщетение в размер на 1122,47 лева - представено е по делото платежно нареждане от ************** г. на „**************“ АД.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебноавтотехническа експертиза, на ************** год. около 16:30 часа в гр. К. по улица „**************“ в посока от изток на запад се е движил лек 3 автомобил „************** ****" с per. № **************, управляван от Р.
С. С.. На кръстовището с ул. „**************“ водачът не се съобразява със значението на поставен пътен знак „Б-2“ - (Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство) и завива на ляво, като отнема предимството на движещият се в посока от юг на север по ул. „**************“ лек автомобил „************** **************" с peг. № ************** управляван от С.Д.Н.. По характер ударът е страничен-кос и е реализиран с предна лява част на л.а. ************** в задна лява част на л.а. **************. Към този момент надлъжната ос на л.а ************** е била разположена успоредно на надлъжната ос на улица „**************“ с предна част в посока север, а надлъжната ос на л.а. ************** е била под ъгъл с предна част в посока югозапад.
В резултат на произшествието по автомобилите са нанесени материални щети.
При така описания механизъм на ПТП е причинно-следствена връзка между описаното в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети по процесния автомобил.
Стойността на нанесените щети на по лек автомобил „************** **************" с peг. № ************** възлиза на 1304.73 лв.
От ч.гр.д. № ********* по описа на РС-К. се установи, че ищецът подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на **************., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************** г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски в общ размер 75,00 лв. Заповедта е връчена на длъжника, но е постъпилото възражение по чл. 414 ГПК от Р. С. С..
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от ЗК „Лев Инс” АД по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************** г. по ч.гр.д. № ********* г. на РС-К.. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват следните вземания в полза на ищеца срещу ответника: за парична сума в размер на 1142,47 лв., представляваща изплатено на пострадал обезщетение за имуществени вреди в размер на 1122,47 лв. и ликвидационни разходи по щета в размер на 20,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
4
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № ********* г. на РС-К. и тези, събрани в настоящото исково производство.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.