Определение № 1909 от 16.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1909 гр. ***, 16.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501640 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 413, ал.2 от Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез пълномощника му юрк. Б.Д., против разпореждане № 12660/30.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 6641/2025г. на ***ски районен съд, XIII гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Е. Ф. Р. с ЕГН:

********** от село ***, общ. ***, обл. *** за вземания по договор за паричен заем № *** от 31.07.2020г., сключен между Е. Ф. Р. (заемополучател) и „Изи Асет Мениджмънт“ АД (заемодател), цедирани от първоначалния кредитор на заявителя с договор за продажба на вземания /цесия/ от 01.02.2024г.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане. Счита, че плащанията по договора за кредит са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исково състезателно производство, но не и в заповедното.

Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното разпореждане и произнасяне по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

***ският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, срещу Е. Ф. Р., ЕГН: **********, за следните вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, договор за паричен заем № *** от 31.07.2020г.: 558.82 лв. главница, 17.03 лв. - договорна лихва, ведно със законната лихва за забава върху тези задължения от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното им погасяване, както и 108.51 лв. - лихва за забава.

Претендираните вземания са придобити от заявителя съгласно договор за продажба на вземания /цесия/ от 01.02.2024г., сключен със „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Заповедният съд е приел, че заявлението следва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1 от ГПК), за да може от една страна длъжникът да прецени дали да възрази по отношение на дължимостта на вземането, а от друга – за да се направи преценка за идентичност на вземането, предмет на заявлението, и вземането, предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК. Това налагало заявителят да посочи изрично какво представлява вземането, което се претендира, какви са основанията за възникване на задължението и формиране на претендирания му размер. При извършени от длъжника плащания по заявлението следвало да се посочи и как са отнесени те по пера (разноски, лихви, главница), тъй като това било обуславящ въпрос по приложението на императивната разпоредба на чл. 76 от ЗЗД. Това не било сторено от заявителя, въпреки дадените конкретни указания на съда. Отделно от горното, законът забранявал да бъде издавана заповед за изпълнение на основание вероятно неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ето защо при съмнение за неравноправност на договорни клаузи и наличие на основание за приложението на чл. 23 от ЗПК, било необходимо в заявлението да бъде ясно посочено как е формиран размерът на вземането (включително като се вземат предвид погашенията по кредита). Единствено по този начин, в рамките на служебните си правомощия по чл. 411 от ГПК, заповедният съд можел да приложи посочената разпоредба, като прецени дали да бъде издадена заповед за изпълнение за цялата чиста стойност на кредита или за част от нея. Заповедният съд е достигнал до извода, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК, доколкото не била налице необходимата индивидуализация на вземането, включително по отношение начина на формиране на размера му, поради което го отхвърлил в цялост.

Настоящата инстанция намира разпореждането за правилно, като споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд в мотивите му правни аргументи за нередовност на заявлението.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени в чл. 127, ал.1 от ГПК, сред които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Съгласно т. 2б. на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС вземането следва да бъде точно индивидуализирано по основание и размер, което обуславя редовността на заявлението. В разглеждания случай според заявлението претендираното вземане се основава на договор за паричен заем от 31.07.2020 г., по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т.

2

1 от ДР на ЗЗП. Със същия на длъжника е предоставен кредит в размер на 1380 лв., който последният се е задължил да върне на 40 двуседмични вноски, при ГПР - 10,65 %, ГЛП - 10 % и обща дължима сума – 1492,77 лв. (от които 1380 лв. – главница и 112,77 лв. – възнаградителна лихва). Същевременно претендираното със заявлението вземане е 575,85 лв. (558,82 лв. – главница и 17,03 лв. - възнаградителна лихва), което обосновава извод за частично погасяване на вземанията. Поради това са правилни указанията на заповедния съд до заявителя да уточни дали са извършвани плащания по кредита, в какъв размер и по кои пера от дълга са отнесени същите. Тези указания не са били изпълнени, поради което заявлението е останало нередовно като неотговарящо на изискванията в чл. 127, ал.1 от ГПК, към които препраща чл.

410, ал. 2 от ГПК и правилно е било отхвърлено. На разположение на заявителя остава възможността да предяви иск за вземанията си съгласно чл.

415, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12660/30.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 6641/2025г. на ***ски районен съд, XIII гр.с., с което е отхвърлено изцяло подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, заявление с вх.№ 40913/09.04.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Ф. Р. с ЕГН: ********** от село ***, общ. ***, обл. ***, за следните суми: 558.82 лв. - главница, 17.03 лв. договорна лихва, ведно със законната лихва за забава върху тези задължения от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното им погасяване, както и 108.51 лв. - лихва за забава, представляващи вземания по договор за паричен заем № ***, сключен на 31.07.2020г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД (заемодател) и Е. Ф. Р. (заемополучател), цедирани от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3