Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 786 от 28.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 147/2025
Вид
Решение № 786
Подписан
28.02.2025
Състав
ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110200147 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. А. Х. от гр.хххххххх, кв.,,ххххххххх“ № 89, вх.Б, ет.3, ап.7, с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 24 - 4332 – 017254 издадено на 23.07.2024г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

В жалбата наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че същото е било издадено в нарушение на процесуалните правила допуснати съществени процесуални нарушения по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и липсата на виновно поведение от страна на дееца. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Х., редовно призован, се явява лично. Пред съда лицето поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Развива подробни съображения в тази насока.

Административно – наказващият орган: Началник група към СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се 1 представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 02.07.2024г., около 09:54ч., в град София, на бул. ,,Арсеналски“, с посока на движение от ул.,,Бяла черква“ към бул.,,Черни връх“, жалбоподателят Д. Х. лек автомобил Пежо 206, с рег.№ хххххххх, собственост на Б.С.Г., с ЕГН: ********** като след като бил спрян за проверка от командир на отделение при Вилислав Евтимов и Красимир Гутев било установено, че водачът управлява МПС без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. На жалбоподателя бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорнто установена и доказана от показанията на разпитаните свидетели и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така описаната фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е необосновано.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

2

Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели Вилислав Евтимов и Красимир Гутев е, че макар и двамата са били вписани в АУАН като непосредствени очевидци на изпълнителното деяние и след неговото предявяване на всеки един от тях, същите признават, че не си спомнят за случилото се. Поради тази причина и съдът приема, че вмененото на жалбоподателя с наказателното постановление административно нарушение е необосновано, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Тежестта на доказване на нарушението пада върху административно наказващия орган, а голословното изявление на актосъставителя че се придържа към написаното в АУАН без да има спомен за случилото се, не е изявление от категорията да доказва факти по параметрите на административното обвинение.

Наведеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения в допълнението към жалбата не намира опора в писмените данни по административната преписка, а наведеното твърдение за ,,срив“ в системата, което е възпрепятствало жалбоподателя да поднови договора за задължителна застраховка ГО на автомобилистите остава непотвърдено поради неангажиране на доказателства в тази насока. Следва обаче да бъде споделено оплакването ме, че изпълнителното деяние не е било извършено виновно, тъй като от данните по делото се доказва, че собственика на управляваното МПС е било друго лице – Б.С.Г., което обстоятелство е признато и от самия административно наказващ орган и посочено в АУН и НП. Въпреки че разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ санкционира лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не се доказва и дали това лице е съзнавало, че към момента на деянието действителния собственик е бил сключил такава застраховка. В случая дори и да се приеме, че е налице виновно умишлено, респ. непредпазливо деяние, то субективната му страна също подлежи на доказване, което в случая не е налице. Съдът не би могъл да формира обратния извод само и единствено въз основа на изявлението на жалбоподателя, че е имало ,,срив в системата“ на сключване на задължителната застраховка.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление 3 е необосновано, тъй като описаното административно нарушение не беше доказано от свидетелите, поради което и същото следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 24 - 4332 – 017254 издадено на 23.07.2024г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на Д. А. Х. от гр.хххххххх, кв.,,ххххххххх“ № 89, вх.Б, ет.3, ап.7, с ЕГН:

**********, е наложено наказание глоба в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4