Решение № 136 от 24.07.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Поморие, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нася Ив. Япаджиева при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело № 20262160100139 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба с която е предявен иск от Е. Х. А. като майка и законен представител на малолетната А. А. Д. против А. А. Д. и предявен иск от А. А. Д. със съгласието на своята майка и законен представител Е. А. против А. А. Д.. Твърди се, че ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 77.97 евро издръжка на всяко от децата и същата е недостатъчна, като ответникът не участва в допълнителните разходи за учебни помагала, транспорт и др. Моли съдът да осъди ответника да заплаща по 250евро месечна издръжка за всяко дете считано една година назад от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяко просрочена вноска.

В срока по чл. 131ГПК е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска по размер. Сочи, че от м. февруари 2026г. заплаща на детето А. издръжка в размер на 276 евро, като през голяма част от времето той полага грижи за детето А. и грижите за детето се поделят между него и съпругата му и бабата по майчина линия. П отношение иска предявен от сина му – А. оспорва процесуалната легитимация, като твърди, че подписа положен под исковата молба не е положен от А. Д.. Оспорва и този иск, като сочи, че сина му живее при него и разходите по неговите ежедневни грижи са поети основно от него.

Съдът с Определение № 426/25.06.2026г. е прекратил производството по двата предявени иска с правно основание чл. 149 от СК - за присъждане издръжка за минало време.

1

В първото по делото съдебно заседание, след като ищецът А. А. Д. е заявил, че не е подписал исковата молба и че същия не поддържа молбата подадена от негово име е прекратил производството по отношение иска предявен от А. А. Д. със съгласието на своята майка и законен представител Е. А. против А. А. Д..

Ищцата поддържа иска за увеличение размера на присъдената издръжка на детето А. А. Д. и претендира направените по делото разноски.

Ответника чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа отговора и оспорва размера на претендираната издръжка, като сочи, че не се доказа да са нараснали нуждите на детето, като следва да се вземе предвид, че е налице голяма съпричастност на бащата при отглеждане на детето А., а за по голямото дете бащата е основен отглеждащ родител. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предявения иск за изменение на издръжката е допустим и е с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 143, ал.2 от СК .

От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Страните по делото са родители на детето – А. А. Д., родено на 10.05.2015г. и това се установя от представеното удостоверение за раждане.

Видно от представеното Решение № 55/10.03.2020г. постановено по гражданско дело № 46 по описа за 2020 година на Районен съд Поморие, брака между родителите е прекратен като родителските права се упражняват от майката по отношение на двете деца, а бащата е приел и се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на по 152.50лв. за всяко дете.

Видно от представената Служебна бележка изд. от директора на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ с.П., А. Д. през учебната 2025г- 2026г.е била ученичка в IV клас. Представена е служебна бележка видно от която А. Д. е член на ПК „Започни да плуваш“ Бургас и участва в тренировъчния процес всеки вторник и четвъртък. Представен и фискален бон от 10.02.2026г. за сумата от 105 евро за транспортни услуги и квитанция за платени 40 евро членски внос за м. февруари.

Представени са с отговора на исковата молба преводни нареждания от които се установява, че бащата е плащал за двете деца от м. февруари издръжка в размер на 276 евро.

По делото са допуснати до разпит двама свидетели.

Свидетелката А. – баба на детето по майчина линия свидетелства, че децата по принцип живеят с майка си, но ходят и в с.Г. при баща си, като нямат определени дни кога да ходят и когато не са на училище, те стоят в с.Г.. Твърди, че основно за А. се грижи майка й, тъй като тя е малка и я води на плуване два пъти в седмицата в Бургас, води я на училище и я взима и за предстоящата учебна година е записана да учи в гр.Бургас, кв. Меден рудник. Сочи, че когато е при татко си, той се грижи за А., или баба й и често в петък бащата я взема и в понеделник я води на училище. Сочи, че майката не ограничава контактите на децата с бащата и престоя им при бащата. Свидетелката Бекир – баба на 2 детето по бащина линия свидетелства, че за А. се грижи майката и всяка седмица детето посещава баща си, като идва в петък и си отива в неделя, а понякога по цяла седмица е при баща си. Лятото когато майката работела свидетелката се грижила за двете деца по три месеца. Сочи, че бащата е бил в Германия две години и половина и когато бащата го няма тя се е грижила за А. и като дойдат в Гълъбец, на децата им дават джобни пари.

Представен e социален доклад, в който е посечено, че детето А. от една година живее при баща си, като е посочил, че там му е по удобно. Жилищните условия при майката са добри, като добри са и при бащата. Социалния работник е констатирал, че децата са привързани към родителите си и поддържат връзка и с бабата по майчини линия и с бабата и дядото по бащина линия. Посочено е, че бащата получава трудово възнаграждение в размер на 670евро, а майката работи като козметик и доходите й зависят от натовареността й.

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита че така предявения иск от с правно основание чл. 143 ал.2 от СК е основателен.

По делото се установи, че детето А. живее при майка си и редовно всяка седмица осъществява контакти с бащата като посещава неговия дом, а той заплаща редовно присъдената издръжка. Детето А. което е на 17 години живее при баща си и той полага основни грижи за него. За детето А. се полагат адекватни грижи, същото е добре обгрижвано, ходи на училище, спортува, като всичките му потребности са задоволени и е установена добра емоционална връзка на детето с майката и бащата.

Не се установи майката и бащата да имат други деца за които да се грижат и издържат.

Съгласно нормата на чл.143,ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в чл.142 от СК - в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите, като ал. 2 на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка за едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящият момент е 620.20 евро или нормативно определеният минимален размер на издръжката е 155.05 евро т.е. по висок от заплащания от ответника.При настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определения минимален размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Ищцата е поскала заплащане на издръжка в размер на 250 евро от бащата т.е. увеличение с 172 евро. Нуждите на малолетното дете се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и особените му потребности за конкретната възраст. От определяне на издръжката се изминали 6 години, като освен, че е променен размера на определената минимална издръжката, се наблюдава и поскъпване на живота, а детето е вече във възраст в която има повече разходи и иска за увеличаване на дължимата издръжка за детето А. е основателен. От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че детето А. е на 11 години и предстои да учи в гр. Бургас и спортува като е 3 член на плувен клуб „Започни да плуваш“ Бургас и участва в тренировки по плуване и освен разходите за храна, дрехи, отопление, има и разходи свързани с образованието.

Продължаването на образованието в гр. Бургас е свързано с разход за закупуване на карта за пътуване и съответно дневни, тъй като детето по дълго ще е извън дома с оглед предстоящото пътуване до Бургас.

Трудоспособната възраст на бащата обуславя възможността на родителя да реализира доходи, чрез които да поеме както собствената си издръжка, така и частта, необходима за издръжка на детето А., като съдът следва да отчете и обстоятелството, че продължително време детето пребивава и при бащата и в тези дни той поема част от нейните разноски.

Според съда, за задоволяване потребностите на детето А. Д. е необходима обща издръжка в размер на 350 евро и от тази сума ответникът А. А. Д., ще следва да заплаща сумата от 190.00евро месечно, считано от 25.02.2026г./датата на завеждане на исковата молба/, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване. Тъй като бащата от м. февруари плаща издръжка в размер по висок от определения ще следва да доплати до размера от 190евро.

Съдът счита, че така определената издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на бащата да заплаща.

Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, върху която ще остане и тежестта от непосредственото отглеждане и възпитание на детето. И двете страни са поискали присъждане на направените по делото разноски. Процесуалния представител на ищцата е представил договор за правна защита и съдействие с уговорено и платено възнаграждение в размер на 800 евро. Прави впечатление, че в договора като клиент са посочени Е. Х. А. и А. А. Д. като името на А. А. Д. е зачертано. Договора е сключен на 20.02.2026г. т.е. възнаграждението е определено за всички предявени искове, като при присъждане на възнаграждение следва да се вземе предвид, че съдът с Определение № 426/25.06.2026г. е прекратил производството по двата предявени иска с правно основание чл. 149 от СК - за присъждане издръжка за минало време и е прекратил производството по отношение иска предявен от А. А. Д. със съгласието на своята майка и законен представител Е. А. против А. А. Д.. В тази връзка съдът счита, че адв. възнаграждение за предявения иск за издръжка на детето А. Д. е в размер на 400евро и на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 255 евро съобразно уважената част на иска. Ответникът е представил договор за правна защита и съдействие, видно от който е платил адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро и на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 167 евро съобразно отхвърлената част на иска.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът

РЕШИ:

4

ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА на издръжката определена с Решение №55 от 10.03.2020г. по гражданско дело № 46/2020г. по описа на РС Поморие дължима от А. А. Д., ЕГН ********** за детето А. А. Д. ЕГН ********** представлявано от своята майка и законен представител Е. Х. А., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА размера на месечната издръжка от 152.50 лева на 190 / сто и деветдесет/ евро.

ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето А. А. Д. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Е. Х. А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 190.00 / сто и деветдесет/ евро считано от 25.02.2026г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до промяна на обстоятелствата налагащи нейното изменение или прекратяване като иска в останалата част до предявения в размер на 250 евро отхвърля като неоснователен.

ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес с. Г... да заплати на Е. Х.

А., ЕГН ********** като майка и законен представител на А. А. Д. сумата от 255евро направени разноски съразмерно с уважения иск .

ОСЪЖДА Е. Х. А., ЕГН ********** да заплати на А. А. Д., ЕГН ********** сумата от 167 / сто шестдесет и седем/ евро разноски по делото по делото съразмерно на отхвърлената част на иска.