Решение № 2551 от 24.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2551 гр. Варна, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110113243 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба, с която са предявени обективно съединени, в условията на евентуалност искови претенции от страна на Л. С. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Т. В.“ № **, ет.**, ап.** срещу „А. Т. Е. Г.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „С.“ № **, бл. „П. Л. О. Ц.“, ет.** с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***/24.03.2025г. е нищожен поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузите на чл.4 от приложение № 5 и чл.2 от приложение № 4 към договора за потребителски кредит № ***/24.03.2025 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка и на такса са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, а в условията на евентуалност поради неравноправния им характер на основание чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП, а в условията на евентуалност поради противоречието със закона, чл. 26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № ***/24.03.2025 г. с ответника. Предоставената в заем сума е в размер на 1000 лева, а сумата за връщане е 1199,40 лева, при застраховка от 199,40 лева. Срокът на кредита е 18 месеца. В чл.2 от приложение № 5 към договора е предвидено, че следва да заплати такса от 99,90 лева за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и подготовка на договора за кредит и допълнителни приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка вероятността за погасяване на кредита. В чл. 4 от приложение № 5 е 1 предвидено и заплащането на неустойка в размер на 60 лева, месечно, при непредставяне на удостоверение от ЦРД към Камарата на ЧСИ. Твърди, че договорът е нищожен като противоречащ на закона и в частност на разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Не са посочени условията за прилагане на лихвеният процент. Не става ясно дали е фиксиран или променлив. Не става ясно каква е дължимата възнаградителна лихва за срока на договора, както и съотношението й с главницата и неустойката, за да се провери дали отговора на действително прилагания от заемодателя. Посочен е само абсолютният размер на ГПР, без да се дава информация как е формиран и кои компоненти включва, а също и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Договорът не спазва и правилото на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като в ГПР не са включени таксата, застраховката и неустойката. Посочването на ГПР, който не е реално прилагания, представлява заблуждаваща търговска практика. По евентуалните искове, навежда твърдения, че клаузите, предвиждащи заплащането на такса и неустойка са нищожни, поради нарушаване на добрите нрави, а в условията на евентуалност са неравноправни. Достига се до нееквивалентност на престациите. Чрез изискване заплащането на такса и неустойка се нарушава принципът на справедливостта и се облагодетелства едната страна. Сумата дължима за такса и неустойка е почти равна на месечната вноска по кредита.

Неустойката излиза извън присъщите й функции и цели неоснователно обогатяване. Чрез изискването й се заобикаля правилото на чл. 33 ЗПК.

Заплащането на неустойка и такса противоречи и на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Моли за уважаване на предявения главен иск, а в условията на евентуалност – предявените евентуални такива, както и да се присъдят сторените в производството разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва договорът да е нищожен. Твърди, че същият е сключен от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕП. Твърди, че е налице извършена процедура по верификация самоличността на Л. Д.. Ищцата се е запознала с общите условия, приложими към кредитното правоотношение. С част от предоставената сума, в общ размер от 1199,40 лева, е заплатена от името на кредитополучателя за сметка на трето лице, сумата от 199,40 лева, във връзка със застраховката, която е избрана от кредитополучателя и се е съгласил с нея. Твърди, че в договорът е посочен годишен лихвен процент като лихвата е фиксирана и не са предвидени процедури за нейната промяна. Твърди, че в ГПР не следва да се посочват компонентите, които го формират като излага подробни съображения и цитира относима съдебна практика. Задължението за неустойка не е разход по кредита и не следва да се включва в ГПР. Заявява, че изискването на чл.19, ал.4 е спазено. Твърди, че не е налице заблуждаваща търговска практика.

Оспорва, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка да е нищожна, тъй като тази неустойка не е разход по кредита и се дължи за неизпълнение на договорно задължение и има за цел да дисциплинира потребителя.

2

Документът е важен за оценка кредитоспособността на кредитополучателя.

Последният може без много разходи да се снабди с него. За това задължение, ищецът е бил информиран, преди сключване на кредита и е можел да откаже неговото сключване. Задължението за заплащане на неустойка е ясно и точно формулирана, същата е и индивидуално договорена, тъй като кредитополучателят е бил уведомен за нея. Същият е можел и да се откаже от договора, но не е упражнил това свое право или е можел да предложи различино формулировки на определени клаузи. Възразява с предвидената неустойка се нарушава правилото на чл. 33 ЗПК. Допълнителната такса е законосъобразна и равноправна и отговаря на изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни между страните са следните обстоятелства: че между Л. С. Д., ЕГН ********** и „А. Т. Е. Г.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „С.“ № **, бл. „П. Л. О. Ц.“, ет.** е сключен договор за потребителски кредит № ***/24.03.2025 г., че в ГПР не е включена предвидената неустойка; че в клаузите на чл.4 от приложение № 5 и чл.2 от приложение № 4 към договора за потребителски кредит № ***/24.03.2025 г., установяват задължение за заплащане на неустойка и на такса Установява се от приложения по делото договор за потребителски кредит № ****/24.03.2025 г. сключен между страните по делото, че на 24.03.2025 г. между кредитора “А. Т. Е. Г.” АД и Л. С. Д. - кредитополучателя е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът се е задължил да предаде в собствеността на кредитополучателя под формата на заем сума в размер на 1199,40 лева като кредитополучателят се е задължил да я върне на 18 вноски, заплащайки лихвен процент в размер на 39,14% и ГПР в размер на 60%. От приложение № 5 към договора за потребителски кредит се установява, че кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитора удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да установи дали има или няма образувани срещу него изпълнителни дела, както и на всяко 18-то число по време на срока на кредита да предоставя ново такова. При неизпълнение на горното задължение, съгласно чл. 4 от приложение № 5 кредитодателят има право на неустойка в размер на 60 лева за всяко отделно неизпълнение.

Съгласно чл.2 от приложение № 4 към договора за потребителски кредит, кредитополучателя следва да заплати на кредитодателя такса в размер на 99,90 лева, за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представена от клиента преддоговорна информация, подготовка на договора за кредит и допълнителните приложения към него, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и вероятността за погасяване на кредита.

3

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите правни норми, съдът намира следното от правна страна:

По предявения установителен иск, с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожен, поради противоречие със закона, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите. Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.

19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези разходи следа да се включат и всички суми уговорени в договора, които водят до увеличаване размера на дълга (в този смисъл са и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС).

В процесния Договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 60 % като не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото така 4 отразен този размер надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР не отразява и действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно не е включена предвидената неустойка, който факт е обявен за безспорен между страните. В процесния случай, видно от клаузата на чл. 4 от приложение № 5 и чл.2 от приложение № 2 от договора за потребителски кредит предвидената за заплащане такса, респ. неустойка следва да се включи в ГПР.

В настоящия случай ГПР, надвишава законово допустимия, а предвид че в него не са включени и дължимите такси и неустойка следва изводът, че ГПР не може да изпълни функцията си - да даде възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.