Акт от 13.06.2019, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 87 13.06.2019г. гр. Попово

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ при участието на секретаря: Д. Л, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 915/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „П. К. Б.” ЕООД – гр. С., представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г., действащи чрез юрисконсулт Р.И.И., срещу М.В.Ю. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за установяване дължимост на вземане на ищеца от ответника за неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № ****., за сумата 8582.92 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 329/2018г. по описа на РС-Попово.

В исковата молба се твърди, че на

01.02.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ……. между „П. К. Б.“ ЕООД като кредитор и М.В.Ю. като длъжник при следните параметри Сума на кредита: 3750 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 182.98 лв.;

Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент:

41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%;

Общо задължение по кредита: 6587.28 лв.

Договорено било възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 3389.76 лв., чиито размер на вноската бил 94.16 лв.

Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги бил 9977.04 лв. при общ размер на вноската:

277.14 лв. За дата на погасяване била уговорена

26-ти ден от месеца.

В точка V Допълнителни възможности за клиента била избрана опцията за вътрешно рефинансиране към „П. К.

Б." по друго задължение на М.В.Ю. към дружеството на стойност 1912.56 лв.

„П. К.Б." ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 01.02.2017 г. превело парична сума в размер на 1837.44 лв. по посочена от длъжника М.В.Ю. банкова сметка (***гистрационен номер:****** от дата: 01.02.2017 г.).

От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № .……., като го сключил за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 277.14 лв. и падежна дата всяко 26-то число на месеца.

Длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и бил направил само пет пълни и една непълна погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 14.11.2017 г. договорът бил прекратен автоматично от страна на „П. К. Б.“ ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост.

На 14.11.2017 г. на длъжника било изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен, че договорът е прекратен, и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.

Размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК № ********** било в общ размер на 1395.94 лв..

С плащанията си длъжникът бил погасил част от номинала по заема в размер на 1394.12 лв. Сумата от 1.82 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да бъде признато за установено ,че М.В.Ю. дължи на „П. К. Б."

ЕООД сума в размер на 8582.92 лв., неизплатено парично задължение по ДПК № …...

Претендират се разноски.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който се възразява, че сключеният между страните договор е нищожен поради липса на съгласие на осн. чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД , т. к. ответникът не е имал възможност да изрази воля по договарянето на основните параметри по отпуснатия кредит, в резултат на което не е могъл да прецени икономическите последици от сключването му. Не са представени доказателства същият да е получил преддоговорна информация от кредитора за точните параметри на кредита. Процесуалният представител на ответника счита, че значителна част от клаузите на сключеният договор относно ГЛП, ГПР, уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и пр. са неравноправни по смисъла на ЗЗП и ЗПК, противоречат на императивните им разпоредби, накърняват добрите нрави, поради което следва целият договор да бъде обявен за недействителен.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява. Депозирал е писмено становище, в което излага аргументи в подкрепа на предявените претенции.

Моли за уважаване на исковата молба.

Ответникът, редовно призован се представлява от особения си представител адв. Н.Г., която оспорва предявения иск и пледира за неговото отхвърляне.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да докаже всички факти, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи.

По делото е прието ч.гр.д. № 329/ 2018 г. по описа на РС-Попово, от което се установява, че на 09.04.2019 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Тъй като длъжникът не е намерен на установените по делото адреси, заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК , поради което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок.

В указания срок е предявен иск за сумата от 8582.92 лв. - главница, като сумата от 30.00 лв. – такса за извънсъдебно събиране и сумата от 22.01 лв. лв. – лихва за забава за периода 27.04.2017г.

-14.11.2017г. не са заявени като искова претенция в настоящото производство.

На 01.02.2017г., ответникът е подал до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит „П. к. С.“ в размер от 3750.00 лв., със срок на издължаване 36 месеца, размер на месечна вноска 277.14 лв. и дата на погасяване 26- ти ден от месеца. Били декларирани и задължения към други кредитни институции. На същата дата е подписана от ответника и декларация във връзка с обработката на лични данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

На 01.02.2017г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит „П.к. С.“ № ********** за сумата от 3750.00 лв. Уговорен е срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита 182.98 лв., ГПР – 49,89 % и годишен лихвен процент 41,17 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 6587.28 лв.. Избран е и пакет от допълнителни услуги „Бонус“, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 3389.76 лв., платимо на вноски от по 94.16лв. месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит е 9977.04 лв., платима на вноски за срок от 36 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 277.14 лв., а падежът й е до 26-тия ден от месеца. В точка V „Допълнителни възможности за клиента“ е избрана опцията за вътрешно рефинансиране към „П. К.

Б." по друго задължение на ответника към дружеството на стойност 1912.56 лв.

Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към договора общи условия. Декларирал е, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги.

На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.

От приетите по делото като доказателства преводни нареждания се установява, че сумата от 1837.44 лв. е изплатена по посочената от ответника банкова.

От приетото, като доказателство и неоспорено от ответника извлечение по сметка към Договора за потребителски кредит, ответникът към 28.09.2018 г. е заплатил по кредита обща сума в размер на 1395.94 лв. След приспадане на платените суми в счетоводството на ищцвото дружество е отразено, че ответникът дължи обща сума в размер на 8582.92 лв.

Последното плащане на ответника е от 19.07.2017 г.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по см. на чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

След преценка на съответствието на процесния договор с разпоредбите на ЗПК, настоящият състав намира, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 % /. Следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е., следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи, които длъжникът ще следва да направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни и така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на кредитния ресурс. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни услуги. От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, дали тези разходи са включени при формиране на ГПР или същите са изключени. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то е следвало ясно да посочи какво точно е включено в тях.