Решение № 260059 от 21.12.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260059 гр. Пловдив, 21.12.2020 г.

Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав

Председател: Вера Иванова

Членове: Катя Пенчева

Величка Белева при секретаря Мила Тошева, като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 483/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ответника по спора П. на РБ. Решение № 260001 от 11.08.2020 г., пост. по гр.д. № 428/2020 г. на Окръжен съд – Хасково в частта, с която П. на РБ. е осъдена да заплати на Н.Г.Н.,

ЕГН – ********** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. , претърпени от Н. в резултат на повдигнато и поддържано от П. незаконно обвинение за извършено престъпление по чл . 195 ал. 2 т. 3 и т. 4, предл. първо от НК – за което е оправдан с влязла в сила на 07.10.2019 г. присъда по нохд № 583/2018 г. на РС – С.. Поддържат се от въззивника оплаквания за неправилност на решението в насока че размера на присъденото обезщетение не е в справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД – прекомерно завишен, и се иска неговото намаляване.

По жалбата е депозиран отговор от въззиваемия Н.Г. чрез процесуалния му представител адвокат Д.Т.. Поддържа че жалбата е неоснователна, а решението – правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Процесуалното представителство се осъществява на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, като в тази връзка адвокатът изрично заявява да не претендира възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА за настоящата инстанция.

Съдът установи следното:

Производството пред ОС – Хасково е образувано по предявен от Н.Г.Н., ЕГН – ********** срещу П. на РБ. иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и с цена 128 000 лв. - досежно претендираните неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано от П. срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 и т. 4, предложение първо и предложение второ вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК - за което наказателното производство е приключило с признаването му за невиновен с влязла в сила на 07.10.2019 г. присъда по нохд № 583/2018 г. на РС – С..

По делото е безспорно установено следното:

На 28.01.2009 г. ищецът Н. е привлечен като обвиняем по ДП № 33/2009 г. на описа на ВОП – П. за престъпление по чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т.3, т. 4 предл. 1 и предл. 2 вр. чл.

194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК – за това че на 30 – ти срещу 31 – ви юли 2006 г., заедно и с други лица в съучастие помежду си и възползвайки се от служебното си положение са отнели 53 броя 27 – инчови телевизори „ Д. „ от влакова композиция, намираща се на седми гаров коловоз на жп г. С., с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери;

На 28.12.2010 г. отново е привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство – поради частично прекратяване на наказателното производство по отношение на един от обвиняемите;

На 12.05. 2011 г. от ВОП – П. е внесен обвинителен акт в РС – С. и образувано нохд № 383/2011 г. по описа на този съд. Съдебното производство е протекло в пет заседания и е приключило с оправдателна присъда № 550/14.11.2011 г., която е потвърдена от ОС – Хасково по негово нохд № 703/2011 г. и е влязла в сила на 31.01.2012 г.;

Впоследствие – по искане на Г.п. на РБ. за възобновяване на нохд № 383/2011 г. по описа на РС – С. по реда на чл. 422 ал. 1 т.5 вр. чл.348 ал. 1 т. 2 вр. ал. 3 т.

2 от НПК е образувано наказателно дело № 1478/2012 г. на ВКС, II н.о., по което с Решение № 462/19.4.2013 г. е отменена постановената по нохд 383/2011 г. на РС - С. оправдателна

Присъда № 550/ 14.11.2011 г.,нохд № 383/2011 г. е възобновено и върнато за разглеждане от друг състав на съда;

Поради самоотводи на всички съдии от състава на РС – С. делото е изпратено за разглеждане на РС – Х. и образувано нохд № 690/2013 г.. Във второто съдебно заседание по делото съдът го е прекратил – като е приел да са налице данни за извършено деяние по чл. 321 вр.чл.93 т. 20 от НК , и го е изпратил на С. п. – С.;

С Постановление от 10.05.2014 г. на прокурор от С. п. е отказано досъдебното производство да бъде прието по компетентност - поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер от компетентността на С.та п., и материалите по делото са изпратени на РП – С. за внасяне на обвинителен акт;

Обвинителен акт е внесен от РП – С. в РС – С. и по него е образувано нохд № 795/2014 г. По това дело са проведени петнадесет съдебни заседания в периода март 2015 г. – октомври 2017 г., като на последното заседание от 18.10.2017 г. е постановена оправдателна присъда. Същата е протестирана от П., образувано е въззивно нохд № 343/2018 г. по описа на ОС – Хасково, приключило с връщане на делото на РС – С. и същото преобразувано под № 583/2018 г. на РС – С.;

Нохд № 583/2018 г. на РС – С. е протекло в 7 съдебни заседания / проведени в периода декември 2018 г. – май 2019 г./ и приключило с оправдателна Присъда № 29/09.05.2019 г.. По протест на П. срещу тази присъда е образувано внохд № 399/2019 г. по описа на ОС - Хасково, по което е постановено окончателно Решение № 124/7.10.2019 г. и оправдателната присъда е влязла в сила на 7.10.2019 г..

Така обща продължителност на наказателното преследване – досъдебна и съдебна фаза, от 10 години и 8 месеца. Наложената мярка за неотклонение за целия период на наказателното производство е „подписка“.

Съгласно представеното свидетелство за съдимост ищецът не е осъждан.

Ищецът твърди че за времето на воденото срещу него наказателно производство претърпял редица унижения и страдания. Изпитвал силно безпокойство, срам, страх, дори ужас за по нататъшната си съдба, за своето и на семейството си бъдеще.

Притеснявал се от тежестта на повдигнатите му обвинения и се е страхувал заради размера на предвидените за тях наказания. Вследствие дадената медийна разгласа на обвинението и наказателното производство срещу него, то станало достояние не само на близки и познати, но и на неограничен кръг лица.Станал мнителен, лесно раздразнителен, необщителен, затворил се в себе си, приятели и близки започнали да странят от него. Страдал от безсъние, загубил апетит. Постепенно изпаднал в пълна изолация и самоизолация. Бил уволнен от заеманата работа – началник граничен преход товарна жп г. – С., и така лишен от средства за издръжка – своята и на разширеното си семейство. Затънали в заеми към роднини и приятели. Нямал никакво самочувствие като глава на семейство, съпруг, баща и дядо. Не могъл да изпълни и моралните си задължения да подпомага възрастните родители на съпругата си, които починали в хода на наказателното преследване. Името, авторитета и достойнството, градени с години, били унищожени. Емоционално и психически бил напълно сринат. През цялото времетраене на наказателното производство живял в постоянен стрес – 10 години и 8 месеца. Изпаднал в дълбока депресия. Увредило се сериозно и физическото му здраве – в хода на незаконното му преследване по процесните обвинения заболял от диабет, хипертония и хипертонично сърце.

От П. е депозиран отговор за неоснователност на иска. Възраженията са че евентуално претърпени от ищеца неимуществени вреди не са в пряка причинна връзка с обвинението и конкретно тези досежно заболяванията му диабет и хипетронично сърце – във вр. посочената в медицинската документация наследствена обремененост на ищеца, и досежно уволнението – за което работодателят не е действал при условие на обвързана компетентност. Задълбочаването на негативните изживявания във вр. с медийната разгласа също се счита да не е в отговорност на държавата, тъй като не П. е била източника на изнесената в пресата информация.

Според показанията на разпитаните свидетели Н.

П. Н. / съпруга на ищеца / и П. С. К. – без родство, /приятел и колега на ищеца / още в края на 2006 г. в дома му бил направен обиск, като бил и призоваван и разпитван като свидетел, а в началото на 2009 г. му било повдигнато и обвинение. Още отпреди повдигане на обвинението ищецът бил силно стресиран. След повдигане на обвинението изпаднал в депресия, не можел да спи, не можел да се храни. Това му състояние се задълбочило след медийните публикации и след всяка такава се влошавало. Близки и познати се дистанцирали от него, отбягвали и цялото им семейство. От своя страна ищецът изпитвал силен срам и също странял от колеги и познати в града. Започнал да вдига кръвно, получил и диабет. В работата бил подлаган на натиск да напусне, 2 – 3 пъти бил викан в *** Т. п. в П. с искания да подаде молба за напускане.

Установен е и факта на разгласяване на повдигнатите обвинения и воденото наказателно производство в регионален за С. и района седмичник – вестник С.м., в които публикации ищецът е посочен с лично и фамилно име. Публикациите са периодично тиражирани в период 2011 г. - 2018 г., отразена е през 2019 г. и оправдателната присъда.

Установено е че на 10.07.2012 г. трудовото правоотношение на ищеца от заеманата преди повдигането на незаконното обвинение длъжност „ началник граничен преход С. „ е прекратено на основание чл. 331 ал.

1 от КТ – отправено от работодателя и прието от работника предложение за прекратяване на трудовия договор срещу шест брутни месечни работни заплати.

Несъмнено след това той е бил назначен на длъжност „ експерт, граничен преход в Б.Ц.П./ С. / „ – доколкото е било отправено от работодателя на 05.05.2015 г. предложение по чл. 331 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение от тази длъжност, което явно не е било прието от ищеца. Липсва издадена във връзка с това предложение уволнителна заповед, а трудовия му договор от длъжността „ експерт, граничен преход в Б.Ц.П./ С. / „ е прекратен със Заповед

12/1.2.2016 г. - също на основание чл. 331 ал. 1 от КТ срещу получено обезщетение от 4 брутни месечни работни заплати. Не са представени доказателства, установяващи кога е сключен трудовия договор с ищеца за длъжността „експерт, граничен преход в Б.Ц.П./ С. “.

Представени са ЕР на ТЕЛК, от които се установява че през 2008 г. ищецът е диагностициран със заболяване Неинсулинозависим захарен диабет тип 2 ИНЗТ без КДС, а през 2012 г. - и със заболяване Хипертонична сърдечна болест - вследствие които си заболявания е с оценка на работоспособността

31%. Според епикриза на л. 71 от първоинстанционното дело е пролежал в клиниката по ендокринология към МУ – С. в периода 29.09.2014 г. – 02.10.2014 г. и му е поставена диагноза: Затлъстяване, неинсулинозависим захарен диабет.

Диабетна полиневропатия. Артериална хипертония. Дислипидемия.

При така установеното окръжният съд е приел искът за доказан по основание. Приети са за безспорно установени всички възведените от ищеца неимуществени вреди и пряката им причинна с незаконното наказателно преследване. Прието е че освен обичайните вреди за всеки подложен на такова преследване човек, ищецът е претърпял и специфични неимуществени вреди – заболял от диабет, високо кръвно налягане и хипертонично сърце, като и двукратно е прекратено трудовото му правоотношение - като функция от незаконно повдигнатото обвинение.

Относно размера са съобразени всички факти и обстоятелства, обуславящи по – висок размер обезщетение а именно: Обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от ДР на НК, като е отчетено и естеството му;

Продължителността на воденото наказателно производство – почти 11 години, надхвърлящо разумната продължителност и неговия ход - което неминуемо е увеличило в значителна степен интензитета на търпените от ищеца негативни преживявания с оглед несигурността от развитието и изхода по разследването и производството при всяко поредно връщане и внасяне на обвинителен акт в съда и необходимостта от извършване на допълнителни процесуални действия с негово участие; Изключителната упоритост на П. – във връзка с възобновяването на приключилото наказателно производство по нохд № 383/2011 г. и протестирането на оправдателните присъди; Чистото съдебно минало на ищеца; Продължителната медийна разгласа – през целия период на наказателното преследване, с посочване името на ищеца в публикациите; Загуба на работата му – през 2012 г. и втори път през 2016 г. Съобразявайки всички тези обстоятелства е прието от първоинстанционния съд че търпените неимуществени вреди са продължителни, интензивни, методични и в значителен обем - до степен да са придобили изключителен характер, поради което справедливия размер обезщетение за тях – обичайни и специфични, е присъдената сума от 90 000 лева.