Решение № 32 от 22.01.2020, Районен съд - Монтана

№. 32 / 22.1.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

22.01.2020 година, град Монтана

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в

ОТКРИТО съдебно заседание от 19.12.2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1567 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.439 ГПК – отрицателен установителен иск.

Ищецът Д.Л.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.В., вписана в АК С., е предявил иск против Е. МАТРИКС ООД, ЕИК 1., със седалище и адрес на управление град С., район Витоша, ЖКС Малинова долина, ул.Рачо Петков Казанджията №. 4-6 и против О. Б. Б. А., ЕИК 0., със седалище и адрес на управление град С., район В. у. С. №. 5.

В исковата си молба твърди, че от ЧСИ А. В. с рег. №. 747 на КЧСИ, район на действие ОС- Монтана е образувано изпълнително дело №. 20197470400042, по което е посочен като длъжник.

Изпълнителният лист е издаден в полза на ОББ-А., ЕИК 0. на 08.05.2012 год. от Районен съд-Монтана, по ч.гр. дело №. 80655/2012 год. по описа на Районен съд-Монтана.

В съобщението за образуване на изпълнително дело е записан като взискател Е.

МАТРИКС ООД.

Твърди, че за горепосоченото ч.гр. дело №. 80655/2012 год. по описа на Районен съд-Монтана, по което е издаден горепосоченият изпълнителен лист, не е уведомен.

Заявява, че няма задължение към ОББ А., ЕИК 0..

Оспорва Договор за кредитна линия от 21.04.2007 год., оспорва съдържанието на договора и оспорва истинността на подписите положени върху него като негови, ако има такива.

Този Договор за кредитна линия от 21.04.2007 год. е записан в изпълнителния лист.

Няма задължение към Е. МАТРИ КС ООД. Не е уведомен за такова задължение по надлежния ред.

Освен горното е изтекъл законоустановеният давностен срок за процесното вземане, ако такова вземане съществува, реално не съществува и той се позовава на тази изтекла давност и ще се ползва от нея.

Изтекъл е и давностният срок за образуване на изпълнително дело, и се позовава на тази изтекла давност и ще се ползва от нея, т.е. горепосоченото изпълнително дело е образувано незаконосъобразно.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците заедно и поотделно, че те нямат вземане от него, че те не са негови кредитори за сумата записана в Поканата за доброволно изпълнение, която прилага, заедно с изпълнителния лист, като доказателства.

Да се постанови прекратяване на горепосоченото изпълнително дело.

Да се обезсили 08.05.2012 год. от Районен съд-Монтана, по ч.гр. дело №. 80655/2012 год. по описа на Районен съд-Монтана заедно с всички законни последици от това.

Ответникът

„Е. М. Е., ЕИК 1., представлявано от Райна И. Миткова-Тодорова, в качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Петя Кантарска, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

Счита, че предявеният иск е частично допустим, а твърдението на ищеца, че не дължи процесните суми, е неправилно и неоснователно.

Д.Л.А. е предявил отрицателен установителен иск срещу „О. Б. Б.” А. и ,,Е. М. Е., с който моли съда да приеме за установено, че не дължи парични суми в общ размер на 4 709.76 лв., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№. 80655/2012г. по описа на РС Монтана.

На 21.04.2007г. е сключен

Договор за кредитна линия между Д.Л.А. в качеството му на кредитополучател и „О.

Б. Б." А..

С оглед сключения договор за кредит между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Това задължение не е изпълнено, вследствие на което кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д.№. 80655/2012г. по описа на РС Монтана и въз онова на този титул е образувано изпълнително производство под номер на дело 195/2012г. по описа на ЧСИ А. В. Янакиева, рег. №. 747 и район на действие ОС Монтана.

На 31.01.2018г. е сключен

Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „О. Б. Б." А. /като цедент/ и „Е. М. Е. /като цесионер/, по силата на който „О. Б. Б.” А., в качеството на цедент, прехвърлила на „Е. М. Е., в качеството на цесионер, портфолио с необслужвани вземания, произтичащи от договори за кредити, сключени от цедента с физически лица. Предмет на посочения договор за цесия са и вземанията, предмет на настоящото производство, произтичащи от сключения Договор за кредитна линия от 21.04.2007г. С оглед на настьпилото частно правоприемство на 31.01.2018г. между и „О. Б. Б."

А. и ,,Е. Матрикс“ Е., настоящ кредитор по процесното вземане се явява единствено ,,Е. М. Е..

За осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, че със сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на това ,,Е. М. Е. се явява кредитор от датата на сключването на договора за цесия.

В случай, че съдът счете, че ищецът не е надлежно уведомен за извършената цесия, с настоящия отговор на искова молба прилага уведомление за сключения на 31.01.2018 г. договор за цесия, по силата на който цедентът и „О. Б. Б." А. е прехвърлила на цесионера ,,Е. Матрикс“ Е. процесните вземания, като моли уведомленията да бъдат връчени на ищеца ведно с настоящия отговор на искова молба, с което ищецът следва да се счита за уведомен за сключения договор за цесия. В този смисъл е и Решение №. 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.Ме 12/2009 г., ІІ т.о.,ТК, в което съдът, в изпълнение на правомощията си по чл. 291 ГПК, приема за правилна съдебната практика, съгласно която исковата молба сама по себе си не може да се счете за уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника, се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. В тази насока е и Решение №. 3/16.04.2014 г. на ВКС, І т.о, ТК, в което е указано, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ап.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразно като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК.

Ищецът извежда правния си интерес от образуваното изпълнително дело. Предназначението на иска по чл.439 ГПК е да даде защита на длъжника срещу такива изменения в изпълняемото право, които са настъпили след създаване на изпълнителното основание, било то след приключил исков процес, било след стабилизиране на заповед за изпълнение, които не са били предмет на обсъждане при формиране на извода за дължимост, по причина, че не са съществували. Защитата, дадена на длъжника с иска в чл.439 от ГПК, предполага искът да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Въз основа на това счита иска на А. за частично допустим, предвид това, че ищецът оспорва сключения договор за кредит с „О. Б. Б.” А. и неуведомяването си за издаденото изпълнително основание. Уредбата на заповедното производство осигурява достатъчна по обем защита на длъжника с оглед осъществяване на процесуалните му права и възражения в производството по издаване на изпълнителното основание, които в настоящото производство се явяват преклудирани.

Относно възражението на ищеца, че не е подписвал процесния договор от 21.04.2007г., видно от представеното към настоящия отговор копие от същия, има положен подпис от страна на ищеца, изискуемата форма е спазена и между страните е възникнало валидно облигационно отношение, а от ищеца не са наведени основателни твърдения, нито са представени доказателства, които да обосновават оспорването на договора.

След издаване на изпълнителен лист от дата 08.05.2012г., кредиторът предприема действия по принудително изпълнение, като образува изпълнително дело 195/2012г. по описа на ЧСИ А. В.

Янакиева, рег. №. 747 и район на действие ОС Монтана и в хода на производството са искани и са извършвани действия, които прекъсват давността.

След прекратяване на делото, кредиторът отново не е бездействал, като е образувал ново изпълнително дело под номер 42/2019г. по описа на ЧСИ А. В.

Янакиева, рег. №. 747 и район на действие ОС Монтана. Прекратяването на изпълнителното производство обаче не води до погасяване на материалното право, поради което може да се започне ново изпълнително производство за същото вземане. Прекратяването на изпълнителното производство, ако не се дължи на несъществуване на изпълняемото право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, породен от образуването на изпълнителното производство, а от прекратяването започва да тече нова давност. Взискателят може, докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото прекратяването на изпълнителния процес нито го погасява, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист.

Поради неизпълнение на задълженията по посочения договор за кредит, банката, в качеството си на кредитор по просроченото вземане, е инициирала заповедно производство, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело 195/2012г. по описа на ЧСИ А. В. Янакиева, рег. №. 747, ОС Монтана.

В настоящия случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок. Давността по отношение на вземането е прекъсвана, като в подкрепа на това твърдение излага следните аргументи:

Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение №. 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. №. 24/2017 г. на VІ състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение №.

423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. №. 647/2018 г. на ІХ състав на Окръжен съд - Пловдив/.

В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

Като се има предвид, че петгодишният давностен срок за погасяване на вземането на ответника по давност е започнал да тече от последното валидно изпълнителното действие, то същият не е изтекъл към настоящия момент.

За пълнота следва да се отбележи, че въпреки обстоятелството, че с ТР 2/2013 от 26.06.2015г. е отменено действието на Постановление №. 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се има предвид, че извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на ТР, съгласно Решение

№.170/17.09.2018 по дело №. 2382/2017 г.на

ВКС, ГК, ІV г.о. Даденото с т. 10 от ТР №.

2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №. 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В тази връзка, при изследване на извършените изпълнителни действия по изп. дело №. 195/2012г. следва да се има предвид и гореизложеното по приложението на тьлкувателните актове.

Алтернативно, следва да се държи сметка и за това, че съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение.