Определение № 681 от 13.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 681 гр. Кюстендил, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500485 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК.

Делото е образувано по подадена частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „***“, БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3, в качеството на пълномощник на С. М. Н., против Определение № 670 от 10.06.2025 г. на РС - Кюстендил постановено по гр.д. № 1962/2024 г. по описа на същия съд, с което в хипотезата на чл. 248 от ГПК е отхвърлена като неоснователна молба от 09.05.2025 г. на ответницата в първоинстанционното производство С. М. Николова за изменение на Решение № 440 от 09.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1962/2024г. по описа на РС – Кюстендил в частта относно разноските, присъдени в полза на ищцовото дружество „Моят кредит“ ЕООД.

Частният жалбоподател твърди, че определението на районен съд е неправилно.

Сочи, че настоящата хипотеза е идентична на разгледаната от ВКС в Определение № 366/16.08.2022 г., постановено по ЧТД № 1085/2022 г. I т. о., ВКС и попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С224/19 и С- 259/19 на Съда на Европейския съюз. Твърди, че възлагане в тежест на потребителя ищец да заплати разноски в производство, в което той търси защита срещу неравноправни клаузи, съразмерни на отхвърлените му искове за нищожност на част от такива клаузи, ще има върху потребителите възпиращ ефект да търсят защита на потребителските си права по съдебен ред.

Ответникът по частната жалба "Моят кредит" ЕООД чрез пълномощника си адв.

Димитър Петров от САК оспорва нейната основателност по подробно изложени съображения. Иска оставянето на частната жалба без уважение и потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на "Моят кредит" ЕООД срещу С. М. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 902.01 лв. – вземане по издаден запис на заповед от 1 ответницата в полза на ищеца, без протест, платим на предявяване, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по заповедното производство до издължаване на задължението.

С постановеното Решение № 440/09.04.2025 г. първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск като е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ, че ответникът С. М. Н. дължи на ищеца „Моят Кредит“ ЕООД сумата в размер на 800 лв. - представляваща част от задължение по Запис на заповед от 07.09.2022 г., с място на издаване – гр. Кюстендил, предявен за плащане на 13.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 02.03.2023 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 301/27.03.2023 г. по ч.гр.д. № 493/2023 г. по описа на Районен съд- Кюстендил, като е отхвърлил предявения иск за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния предявен размер от 902,01 лв.

С решението си районният съд е разпределил отговорността за разноските по общите правила на ГПК като е осъдил ответницата С. Н. да заплати на ищцовото дружество сторените разноски в заповедното производство съобразно уважената част от претенцията в размер на 495,52 лв., както и сторените разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 383,72 лв.

Ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от 45,24 лв. - разноски в исковото производство, както и да заплати на адвокат ***, АК-Пловдив сумата от 160,31 лв. – адвокатско възнаграждение съобразно неуважената и отхвърлената част от претенцията в заповедното и исковото производство. С. М. Н. е осъдена да заплати на основание чл. 77 от ГПК по сметка на Районен съд - Кюстендил сумата от 127,66 лв., представляваща остатък от дължимо възнаграждение за вещо лице за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза до изплащане на пълния размер на присъденото, както и сумата от 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК с молба от 09.05.2025 г. ответницата Н. е заявила искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като е поискала такива да не се присъждат в нейна тежест.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение. Изложил е мотиви, че предмет на иска е установяване съществуването на възникнало в полза на кредитора вземане за суми, сред които и главницата на кредитора, което е единствения ред за защита правата на кредитор предвид проведеното заповедно производство, респ. хипотеза, в която кредиторът ще трябва да води исково производство за връщане на винаги дължимата предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК дадена главница, без да му се дължат разноски, би довела до препятстване на правата на самия кредитор да предяви вземането си по съдебен ред за главница при наличие на нищожност на договора.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в срока по 248, ал. 3 ГПК, срещу определение подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като настоящата инстанция напълно споделя мотивите на РС – Кюстендил и препраща към тях. В допълнение следва да бъде изложено и следното:

Предмет на делото е предявен иск за признаване съществуване на вземане на ищеца за суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, което вземане включва главница и договорна лихва, дължими по издаден от и предявен на ответницата запис на заповед. Ответницата е оспорила иска с твърдения за недействителност на обезпечения със записа на заповед договор за 2 кредит, сключен между страните, на основание чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Районният съд е уважил частично предявения установителен иск, като е приел, че договорът за кредит е нищожен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи чистата стойност (главницата) в определен размер, но не дължи лихви и други разходи по кредита, поради което искът е уважен за сумата от 800 лв. главница и отхвърлен за сумата от 102,01 лв. договорна лихва.

При защита на притезателно право посредством предявен от кредитора срещу потребителя иск, последният отговаря за разноските по общите правила на ГПК.

Цитираната практика на ВКС - Определение № 366/16.08.2022 г., постановено по ЧТД № 1085/2022 г. I т. о., ВКС, съответно Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224 19 и С- 259/19 на Съда на Европейския съюз са неотносими към настоящия случай, доколкото касае друга хипотеза – на предявен от потребител иск по чл. 55, ал.

1 ЗЗД за връщане на платени без основание суми по обявяване за нищожна като неравноправна клауза от договор за кредит, при което съдебни разноски не се възлагат на потребителя в зависимост от върнатите му суми, при положение че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на клаузата. Разрешението е мотивирано от възможността тези разноски да възпрат потребителя да упражни своето право по исков ред.

Настоящата хипотеза е различна – вземане на кредитора по чл. 23 от ЗПК, за неплатена дължима от потребителя главница, е упражнено по съдебен ред. То няма отношение към защита на права на потребителя, който може, в контекст на въведеното от него твърдение за недействителност на договора, да извърши предварително погашение на задължението си. Твърдейки недействителност, ответницата е следвало да съобрази поведението си с нея. Като не е сторила това, тя е дала повод за предявяване на иска и съответно дължи разноски на кредитора на основание чл. 78, ал.

1 ГПК съразмерно с уважената част от иска.

Поради съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на КнРС, обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 670 от 10.06.2025 г. на РС - Кюстендил по гр.д.

№ 1962/2024 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 681 гр. Кюстендил, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500485 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК.

Делото е образувано по подадена частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „***“, БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3, в качеството на пълномощник на С. М. Н., против Определение № 670 от 10.06.2025 г. на РС - Кюстендил постановено по гр.д. № 1962/2024 г. по описа на същия съд, с което в хипотезата на чл. 248 от ГПК е отхвърлена като неоснователна молба от 09.05.2025 г. на ответницата в първоинстанционното производство С. М. Николова за изменение на Решение № 440 от 09.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1962/2024г. по описа на РС – Кюстендил в частта относно разноските, присъдени в полза на ищцовото дружество „Моят кредит“ ЕООД.

Частният жалбоподател твърди, че определението на районен съд е неправилно.

Сочи, че настоящата хипотеза е идентична на разгледаната от ВКС в Определение № 366/16.08.2022 г., постановено по ЧТД № 1085/2022 г. I т. о., ВКС и попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С224/19 и С- 259/19 на Съда на Европейския съюз. Твърди, че възлагане в тежест на потребителя ищец да заплати разноски в производство, в което той търси защита срещу неравноправни клаузи, съразмерни на отхвърлените му искове за нищожност на част от такива клаузи, ще има върху потребителите възпиращ ефект да търсят защита на потребителските си права по съдебен ред.

Ответникът по частната жалба "Моят кредит" ЕООД чрез пълномощника си адв.

Димитър Петров от САК оспорва нейната основателност по подробно изложени съображения. Иска оставянето на частната жалба без уважение и потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на "Моят кредит" ЕООД срещу С. М. Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 902.01 лв. – вземане по издаден запис на заповед от 1 ответницата в полза на ищеца, без протест, платим на предявяване, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по заповедното производство до издължаване на задължението.

С постановеното Решение № 440/09.04.2025 г. първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск като е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ, че ответникът С. М. Н. дължи на ищеца „Моят Кредит“ ЕООД сумата в размер на 800 лв. - представляваща част от задължение по Запис на заповед от 07.09.2022 г., с място на издаване – гр. Кюстендил, предявен за плащане на 13.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 02.03.2023 г., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 301/27.03.2023 г. по ч.гр.д. № 493/2023 г. по описа на Районен съд- Кюстендил, като е отхвърлил предявения иск за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния предявен размер от 902,01 лв.