Решение № 1683 от 27.04.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1683

Хасково, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20267260700282 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалбата на В. С. Ч., с постоянен адрес [населено място], обл. Хасково, подадена чрез пълномощник адв. Т. Ч., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-2318809/08.02.2026г, издадена от инспектор към сектор "Пътна полиция" ОД МВР Хасково, въз основа на АУАН серия GA №5029561 от същата дата, съставен от същия полицейски орган за това, че на 08.02.2026г., около 14:27 часа в [населено място] по [улица], до магазин В., в посока към [улица], управлява лек автомобил Лада 1117 с рег. № [рег. номер], собственост на В. К. В., което не е регистрирано по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация от 06.01.2026г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, с което е извършил нарушение на чл.140 ал.1 от същия закон. На основание чл.171 т.1 буква "з" /гг/ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС номер до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.02.2026г ведно с редовно съставения АУАН и с указания за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред АС Хасково или по административен ред. Жалбата е подадена от адресата на мярката на 18.02.2026г, поради което е допустима. С жалбата се твърди, че заповедта е издадена в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. От съда се иска отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл. 166, ал.4, вр. чл.166, ал.2 АПК. По което съдът дължи произнасяне с настоящия съдебен акт.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, не изпраща представител по делото, не изразява становище по жалбата.

Административен съд Хасково като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество и основателна.

Управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради прекратена служебно регистрация на основание липса на валиден и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите се преустановява, чрез административната принудителна мярка по чл.171 т.1 буква "е" от ЗДвП, по разпореждане на чл.171 т.1 буква "з" от същия закон.

Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон, Граматично ясно е записано, че принудителна административна мярка по чл.171 т.1 буква "з" /гг/ от ЗДвП - в частност и за случая за нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, се прилага извън случаите по чл.171 т.1 буква "а"-"ж" от ЗДвП. Видът на мярката е една и съща, но целта на налагането й е различна, поради което не са еднакви и условията посочени в чл.171 т.1 буква "з" /гг/ и в чл.171 т.1 буква "е" от ЗДвП за преустановяване на нейното действие. Нормативното условие по чл.171 т.1 буква "з" от ЗДвП разрешава конкуренция между две основания за налагане на една и съща принудителна мярка по отношение на един и същи обект, която възниква при едновременното установяване на нарушения, извършени в реална съвкупност - отделни деяния засягат различни или един и същ обект, или в идеална съвкупност - с едно деяние се засягат различни обекти на защита, преди за което и да е от тях да е наложено административно наказание. Управлението на МПС с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липса на валидно действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите е деяние, с което едновременно се засягат обществените отношения, защитени от чл. 483 от КЗ и чл.140 ал.1 от ЗдвП, а поради това се осъществяват съставите на административни нарушения по чл. 638 от КЗ и по чл.175 ал.3 от ЗДвП. За извършването им се търпят отделно и последователно наложените административни наказания, поради забраната за кумулация на наказания по чл.18 от ЗАНН, но тази норма не намира приложение по отношение на принудителните административни мерки и те не се търпят последователно. Правно невъзможно е една и съща по вид, обект и субект мярка да бъде наложена два пъти за нарушения, извършени в реална или идеална съвкупност. Правно възможно е един субект да търпи едновременно различни принудителни мерки с различен обект, но не и една и съща принудителна мярка по отношение на един и същи обект. Поради тази правна причина принудителната мярка по чл.171 т.1 буква "з" от ЗДвП е субсидиарно приложима, само когато не съществуват основанията по чл.171 т.1 буква "а" -"ж" от ЗДвП. Конкуренцията е разрешена в полза на целта на мярката, а същата трябва да се преследва към момента на издаване на заповедта, което не може да се постигне, когато не се прилага закон, който трябва да бъде приложен, какъвто е не само настоящия случай, но масовата практика на контролните органи по изземване на СУМПС на основание чл.171 т.1 буква "з" /гг/ от ЗДвП за управление на МПС с прекратена по чл.143 ал.10 от ЗДвП регистрация, което няма сключена застраховка ГО на автомобилистите. За преустановяване управлението на МПС, за което няма сключена застраховка "ГО" на автомобилистите и чиято регистрация е прекратена по същата причина по силата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, се прилага принудителна мярка временно отнемане на СУМПС на основание чл.171 т.1 буква "е" от ЗДвП до постигане на целта на мярката, която е сключване на договора за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Със сключване на задължителната застраховка "ГО" на автомобилистите се възстановява регистрацията и се преустановява действието на принудителната мярка, чиято необходимост отпада занапред, но целта и основанието ще бъдат вън от съмнение, когато е приложена със заповед, издадена на основание чл.171 т.1 буква "е" от ЗДвП. Фактическия състав по чл.143 ал.10 от ЗДвП съвпада с този на принудителната мярка по чл.171 т.1 буква "е" от ЗДвП като едно и също е предназначението им, а именно да постигнат дължимия по чл.483 от КЗ правен резултат - сключване на договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. По тази причина и заповедите за налагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.1 буква "з" /гг/ от ЗДвП, когато са обосновани с управление на МПС, чиято регистрация е прекратена по чл.143 ал.10 от ЗДвП, противоречат на целта на закона, която е за сключване на задължителния застрахователен договор по аргумент от условието за преустановяване на тяхното действие, водещо едновременно и до възстановяване на регистрацията. Противоречието с целта на закона съществува към момента на издаване на акта, поради основаването му с неприложимата разпоредба на чл.171 т.1 буква "з" /гг/ от ЗДвП. Очертаващата се в страната съдебна практика на Административните съдилища по идентични случаи е в посочения смисъл - принудителната мярка, когато се основава правно на чл.171 т.1 буква "з" /гг/ от ЗДвП, но фактически с основанието по чл.171 т.1 букува "е" от същия закон противоречи на целта му и е незаконосъобразна към момента на издаването си, а не само поради отсъствие на субективния елемент към нарушението по чл.175 ал.3 вр. с чл.140 ал.1 вр. с чл.143 ал.10 от ЗДвП. Илюстрация на противоречието, поради не съобразяване със субсидиарността на чл.171 т.1 буква "з" от ЗДвП, е спора за вината, който правно се обосновава със съзнаването, че липсва задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, поради задължението на водачите да проверяват за изпълнение на това условие и когато не са го изпълнили те не грешат - не са убедени, че то е изпълнено, поради което и на основание чл.11 ал.2 вр. с чл.14 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН прекия умисъл към нарушението на КЗ е налице. Не така стои въпроса с вината към нарушението на чл.140 ал.1 от ЗДвП, когато регистрацията е прекратена служебно по чл.143 ал.10 от същия закон, защото тази административна санкция не настъпва по силата на закона, а след уведомяване на контролните органи от Гаранционния фонд, поради което и знание за това обстоятелство трябва да се установи. То не се обхваща от необоримата презумпция, че законът се знае. Именно, за да разреши конкуренцията между основанията - едновременно установените нарушения, за прилагане на една и съща по вид мярка с един и същи обект, законодателят граматично ясно и правно категорично е изключил от обхвата на чл.171 т.1 буква "з" /гг/ управлението на МПС без сключена застраховка "ГО" на автомобилистите, чиято регистрация е прекратена по същата причина. Еднаквото предназначение на административно правната санкция по чл.143 ал.10 от ЗДвП и на административната принуда по чл.171 т.1 буква "е" от закона означават една и съща цел, поради което с нейното постигане отпада санкцията и се преустановява действието на мярката. Автоматично се възстановява регистрацията на МПС и управлението му представа да изпълва едновременно съставите на две различни административни нарушения, представляващи конкуриращи се основания за прилагане на една и съща по вид принудителна мярка.

Освен изложеното за приложение на правна норма, която не урежда случая следва да се посочи и, че като последица на неправилното подвеждане на фактическото под правното се е достигнало и до обосноваване на субективния елемент на нарушението по чл.175 ал.3 буква "з" /гг/ от ЗДвП със съзнаване на фактическия състав на мярката по чл.171 т.1 буква "е" от ЗДвП, но макар вината към това нарушение на КЗ да е доказана, то не е послужило като причина за прилагане на принудителната мярка. Служебното прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП не настъпва по силата на закона, а след уведомяване от Гаранционния фонд, което изключва прилагане на необоримата презумпция за знание на закона и съответно на прекия умисъл по аргумент от чл.14 ал.1 вр. с чл.11 ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН. Обратното е вярно за управление на МПС, за което няма валидно действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Водачите имат задължение по закон да управляват МПС, във връзка с което има сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, но ако не проверят дали са го изпълнили, тогава те съзнават главния съставомерен факт, защото допускат неговото съществуване и въпреки това предприемат правно укоримото поведение по управление на МПС. Налице е грешка в представите, когато субектът на отговорността е изпълнил задължението си да провери и поради това е убеден, че съставомерните факти отсъстват.

По изложените съображения съдът в рамките на извършения контрол по чл.168, ал.1 от АПК намира, че жалбата е основателна, а оспорената заповед като материално незаконосъобразна следва да бъде отменена.

Както бе посочено по-горе, в проведеното първо и единствено открито съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед. С оглед изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 172, ал.5 от ЗДвП, предвиждаща окончателност на съдебния акт, т.е. с постановяването му същият подлежи на незабавно изпълнение, настоящият състав на съда приема, че е преустановено действието на мярката, поради което искането за спиране на изпълнението на заповедта остава без предмет. Последващото отпадане на предмета на искането е процесуална пречка за произнасяне на съда по неговото същество. По изложените съображения искането за спиране следва да се остави без разглеждане и производството по делото в тази му част да се прекрати.

По делото от процесуалния представител на оспорващия е направено искане за заплащане на направените съдебно-деловодни разноски за държавна такса, както и за заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Съдебните разноски се доказват в размер на 5, 11 евро за заплатена от жалбоподателя държавна такса. Предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие, според който процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3, предл. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат Т. В. Ч. – АК Хасково, следва да бъде присъдена сумата от 511, 29 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при условията на предоставена безплатна правна помощ, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.5, ал.1, т.3 и чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, при съобразяване на конкретно осъществения обем процесуално представителство и фактическата и правна сложност на казуса. Разноските следва да се възложат в тежест на ОД на МВР Хасково, в чиято структура се намира административният орган, издал заповедта.