Определение № 51173 от 17.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51173 гр. София, 17.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110166504 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. №141828/29.04.2024 г. (с пощенско клеймо от 22.04.2024 г.), депозирана от ФИРМА за изменение на решение №6287/08.04.2024 г., постановено по гр.д. №66504/2023 г. по описа на СРС, 35 състав в частта за разноските, като се иска намаляване присъдения в полза на адв. Н. адвокатски хонорар по чл. 38 ЗАдв в размер на 899 лева, като съдът присъди минимален размер на адвокатското възнаграждение.

В молбата се сочи, че следва да се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото, а именно, че в хода на делото не са правени допълнителни доказателствени искания. С представения отговор на исковата молба било направено признание на иска, поради което извършените от адвоката действия били с ниска фактическа и правна сложност. По изложените съображения моли съда да измени решението в частта за разноските. Моли да се допълни решението, като се посочи банкова сметка, по която да бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил от насрещната страна, в която се излагат съображения за неоснователност на молбата. Сочи, че присъденото от съда адвокатско възнаграждение не може да бъде в размер по-нисък от минималния размер по Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело бил именно в присъдения от съда размер от 899 лева. По изложените съображения моли съда да остави без уважение молбата по чл.

248 ГПК. Сочи банкова сметка, по която да бъде заплатено присъденото възнаграждение.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството по гр.д. №66504/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав е образувано по подадена от В. П., чрез адв. Н., искова молба, с която е предявен срещу ФИРМА отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7 1

055,42 лева, представляваща сбор от сумите: 4 090,43 лева - главница по Договор за кредит от 06.08.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.06.2013 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 016,07 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 08.05.2009 г. до 10.02.2011 г., сумата от 1 712,54 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 10.06.2009 г. до 30.05.2013 г., както и сумата от 236,38 лева - сторени съдебни разноски, и за която се води изпълнително дело № 2023***0402623 по описа на ЧСИ С. Я..

С отговора на исковата молба ответното дружество е направило признание на иска, като е поискало отговорността за разноски да се определи на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът не бил станал повод за завеждане на делото.

По делото е постановено решение при признание на иска. С постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по отговорността за разноски, като е приел, че чрез образуването на изпълнително дело през 2023 г. ответникът е станал повод за завеждане на делото. С оглед на горното, съдът е осъдил ответника да заплати на адв.

Н. разноски за осъществена безплатна правна защита и съдействие на ищцата по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в размер на 899 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат за адвоката за осъществената от него безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Разпоредбата на чл. 78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. урежда случаите, при които се предоставя безплатна адвокатска помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане). В този случай съдът не е обвързан от искането на адвоката за конкретен размер възнаграждение, ако конкретна сума е посочена (в с. см. - определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., IV г.о.). Поради това, след като възнаграждението се определя от съда при постановяване на окончателния съдебен акт, то и насрещната страна има възможност да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение едва в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (в този смисъл определение № 140/15.06.2020 г. по гр. д. № 969/2019 г., IV г.о. на ВКС; определение №50391/11.10.2022 г. по ч.гр.д. №934/2022 г., III г.о. на ВКС).

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата

- чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е 2 разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1 от 09.07.2004 г. минимални размери.

Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа.

Съдът намира, че в случая осъществената по делото защита от адв. Н. се изразява в изготвяне на искова молба, подаване на молба за обезпечение на иска и молба делото да се гледа в отсъствие на представител на ищцата, към която молба е приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Адв. Н. не се е явил в проведеното на 06.03.2024 г. открито съдебно заседание по делото. Спорът, предмет на делото, не е с правна и фактическа сложност, още повече като се има предвид извършеното признание на иска от ответната страна.

Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че справедлив размер на възнаграждението съобразно действително извършената от адвоката работа по защита интересите на ищцовата страна, се явява сумата в размер на 600 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение №6287/08.04.2024 г., постановено по гр.д. №66504/2023 г. по описа на СРС, 35 състав в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на адв. В. П. Н. разноски ОТ сумата в размер на 899 лева НА сумата в размер на 600 лева, които да бъдат платени по посочената в молбата от 24.07.2024 г. банкова сметка на адвоката.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3