Решение № 6183 от 09.06.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6183 гр. С, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110126304 по описа за 2021 година

Предявен е иск, с правна квалификация в разпоредбата на чл. 124 от ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от П. К. Н. срещу СО, в обстоятелствената част на която се твърди, че е наследник по закон на Е М Б /по мъж Е К Н,а/, починала на 07.02.1945г., която приживе е била призната за собственик на основание давностно владение на бостан, с площ от около 14.8 дка в землището на с.В, по силата на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №62, том №3, р.555, дело 487 от 1913г. Посочва, че с одобрен регулационен план на с.В от 1927г. имотът е заснет с пл.

№390 и за него били отредени седем парцела, попадащи в кв.52 и кв.53, а именно парцел V – 390, кв. 52, парцел VI – 390, кв. 52, парцел II – 390, кв. 53, парцел III – 390, кв. 53, парцел IV – 390, кв. 53, парцел VII – 390, кв. 53 и парцел VIII – 390, кв. 53. Посочва, че със спогодба от 03.11.1960 г., одобрена от съда по гр.д.№4793/1958г. по описа на Софийски народен съд, наследствените имоти били поделени и в негов дял бил поставен парцел VII – 390, кв. 53 по плана на с. В, с площ от 1855кв.м.

Твърди, че със Заповед РД – 50 – 08 – 332/16.09.1965 г. на зам.председател на ИК на СГНС бил одобрен нов регулационен план на с.В, като съгласно предвижданията част от парцел VII – 390, кв. 53 попадал в ул.“Завоя“, и в парцели I, XV, XIV, XIII от кв.34, а остатъкът бил заснет като част от имоти с пл.№438 и пл.№439, които попадали в парцел за озеленяване от кв. 33. Посочва, че със Заповед № РД – 50 – 09 – 332/16.09.1988 г. на гл. архитект на гр. С бил одобрен регулационен план на с. В, действащ и до днес, в който част от имота на ищеца попада в УПИ „за парк, спортна площадка, атракционен пък, сладкарница, кооперативен пазар, обществена тоалетна, вторични суровини и автомивка“ от 1 нов кв. 32, като това обществено мероприятие не било реализирано.

Заявява, че през 2011 г. била одобрена кадастрална карта на с. В, в която парцелът не е заснет като самостоятелен обект, като по – голямата част от него е отразена като част от поземлен имот с идентификатор ***, а останалата част попада в ул. „Завоя“ от о.т. 138 до о.т. 140а, която е реализирана съгласно плана от 1965г. и в част от имотите, разположени източно от тази улица – парцели I, XV, XIV, XIII, кв. 34 по плана от 1965 г.

Посочва, че със Заповед № 18 – 889 – 24.01.2020 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – С е отказано искане на ищеца за изменение на одобрената кадастрална карта, в която да се отрази неговия имот на основание, че е наличен материален спор за материално право със СО, тъй като е направено възражение от страна на общината, че имотът е частна общинска собственост.

Моли се да бъде установено, че е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1100 кв. м., при граници на реалната част: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, остатъка от имот *** и имот ***, които граници са означени по точки 1-2-3-4-5-6-7-8-1 на комбинирана скица, приложение №5 към исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СО, Район „В“ е подала отговор, с който на първо място счита, че искът е процесуално допустим, но се оспорва като неоснователен и недоказан.

Сочи се, че относно поземления имот с идентификатор *** има издадени заповеди Заповед за одобрение на КК и КР № РД-18-40/20.07.2011 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед № РД – 18 – 11180 – 25.10.2019 г. на началника на СГКК – С и № 18-889-24.01.2020/24.01.2020 г. на началника на СГКК – С. В кадастралния регистър е отразенo, че общината е собственик с акт за частна общинска собственост № 292/27.02.1997 г. и акт за общинска собственост № 1304/ 13.01.2000 г., като предназначението по действащия регулационен план е за парк, спортна площадка, атракционен пък, сладкарница, кооперативен пазар, обществена тоалетна, вторични суровини и автомивка.

Ответната страна навежда доводи, че поземленият имот както е описан в исковата молба на ищеца не съществува в действащ кадастрален регистър, а неговата големина не съответства на нито един имот, като се сочи, че ищецът не е доказал върху кой имот е установил фактическа власт, кога я е установил и как я е упражнявал. Имот – парцел УПИ VII – 390 може да бъде идентифициран и претендиран единствено в идеални части от УПИ, но не и в реални граници, само ако отговаря на изискванията за самостоятелно обособяване и в случай, че се докаже собствеността му. Според ответника обаче с оглед на законите, действащи до приемането на ЗУТ, процесният имот не е съществувал като такъв.

Посочва се, че актът за частна общинска собственост № 292/27.02.1997 г. и акт за общинска собственост № 1304/ 13.01.2000 г., са официални документи, съставени са от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, като в тях било посочено и 2 придобивното основание, а именно чл. 6 от тогава действащия Закон за собствеността и чл.

21 от Правилника за държавните имоти, като се твърди, че за имотите е извършена процедура по отчуждаване, като лицата са получили съответното обезщетение. Съгласно чл.

6 от ЗС от 1951 г. държавата става собственик на имотите, които придобива по закон, а също така и на имотите, които нямат друг собственик, като се посочва, че именно такъв е случая и при съставянето на АЧОС № 292/27.02.1997 г.

Ако съдът уважи исковата молба на ищеца, в условията на евентуалност ответникът посочва още, че съгласно стар регулационен план от 1927 г. през процесния имот минава река съгласно комбинираната скица и заема площ от 313 кв. м. и като държавна собственост тя не може да бъде собственост на други лица.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

От Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 62, том № 3, р.

555, дело 487 от 1913 г. е видно, че Е М е призната за собственик на основание давностно владение на бостан, заедно със селище, с площ от около 14.8 дка, находящи се в землището на с. В, при съседи М С, река, М Ф, черковно място и път. Видно от удостоверение за наследници № 5204/ 08.04.1958 г. на Кирковски народен съвет Е М Б, а по мъж Е К Н,а е починала на 07.02.1945 г., като е оставила съпруг и седем деца, сред които П. К. Н. - син.

С одобрена от съда спогодба от 03.11.1960 г. по гр. д. № 4793/ 1958 г. по описа на Софийския народен съд, Коларовски район, наследствените имоти останали от Е К Н,а са поделени от наследниците й, като в дял на П. К. Н. е поставен парцел VII-390, кв. 53, по плана на с. В от 1927 г., с пространство от 1 855 кв. м. при съседи: от изток парцел VIII-390, кв. 53, от запад-парцел VI-266 и парцел V-265, от север парцел 390 и от юг-улица.

Към исковата молба са приложени документи, които установяват, че по заявление на П. К. Н. вх.№01-126127-22.03.2019г. до Служба по геодезия, картография и кадастър С е поискано нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта /КК/ и кадстралния регистър на недвижими имоти /КРНИ/ за поземлени имоти с идентификатори *** и ***, с.В. Представена е Заповед № 18 – 889 – 24.01.2020 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – С, от която се установява, че поисканото от П. К. Н. изменение се изразява в промяна на границите на поземлен имот с идентификатор *** и нанасяне на поземлени имоти с проектни идентификатори *** и *** по скица проект в съответствие с границите на УПИ VII390, кв. 53, по плана на с. В, одобрен с Указ№ 289/ 15.07.1927 г. и Заповед № 1948/20.07.1927 г. Със заповедта е отказано поисканото изменение на одобрената кадастрална карта на основание, че е наличен спор за материално право със СО, тъй като е направено възражение от страна на общината, че се иска нанансяне върху част от имот, представляващ частна общинска собственост съгласно АОС №292/27.02.1997г. и АОС №1304/13.01.2000г., както и нанасяне върху имот, отреден за улица и представляващ публична общинска собственост.

3

Двата АОС са представени към отговора на исковата молба, като от АОС №292/27.02.1997г. се установява, че на осн. чл.2, ал.2, т.4 от ЗОС е актуван имот пл.№438 /стар/, кв.33 /нов 32/, съставляващ 1630 кв.м., бивша сосбтвеност на Ц и Д Д, като е направена забележка, че на основание Заповед №РД-57-599/13.08.1997г. част от имота с площ от 1470кв.м. е отписана от актовите книги за общинска собственост. Представен е и АДС №1980/26.10.1978г., посочен в АОС №292/27.02.1997г. като предхождащ документ, от който се установява, че се актува празно дворно място от 1630 кв.м., съставляващо имот пл.

№438, кв.33 по плана на с.В, отчуждени по рег.преписка №375/76г. на отдел „А Б“ при VII РНС, за корекция на река.

От АОС №1304/13.01.2000г. се установява, че се актува имот пл.№437, кв.33, находящ се в с.В, съставляващ 2500кв.м. площ, с бивши собственици К Н Х, К Н Х, наследници на Н Х и Б Н Х. Посочен е по-рано съставен АДС №1988/78г. и №1989/78г. От АДС №1988/28.08.1978г. се установява, че отчуждена 1/3 ид.ч. от 900кв.м., съставляваща имот пл.№437, кв.33 по плана на с.В, празно дворно място от 1630 кв.м., съставляващо имот пл.№438, кв.33 по плана на с.В, отчуждени по рег.преписка №366/76г. на отдел „А Б“ при VII РНС, за озеленяване.

Съгласно приложеното към исковата молба и отговора Удостоверение № РВР18ЕР94-2511(3)/08.02.2019 г. на СО, район В за поземлен имот-парцел VII-390, кв. 32 /стар кв.

53 по плана от 1927 г.; стар кв. 33 по плана от 1965 г./, с площ от 1 813 кв. м. по КККР на с.

В, одобрени със Заповед № РД-18-40/ 20.07.2011 г. на ИД на ЛГКК, който поземлен имот по действащ регулационен план попада в УПИ I-за парк, спортна площадка, атракционен кът, сладкарница, кооперативен пазар, обществена тоалетна, вторични суровини и автомивка, находящ се в с.В, район В, СО, след направена проверка по наличните актови книги, не се е установил съставен акт за държавна собственост до 01.01.1996 г.

Видно от приложения към исковата молба отговор по искане за предоставяне на достъп до обществена информация от район В с изх. № РВР-20-ЕВ01-14/21/ 27.04.2021 г. по отношение за имот пл. № 439, районната администрация няма данни за провеждана отчуждителна процедура“.

По делото е изслушана СТЕ с основно и допълнително заключения, които като неоспорени от страните, настоящия състав напълно приема. В констативната част на заключението вещото лице описва представените от двете страни документи, на които основават правото си на собственост, като посочва, че в кадастралната основа на РП от 1927г. имота на Е М е нанесен с пл.№390. в следващия кадастрален план от 1959г. иммота е с пл.№439 с графична площ 15 358 кв. м., като в разписния лист към плана като собственик е записана Е М, без данни за документ за собственост. Вещото лице посочва, че в този план, при преценка на описание на имотите в АОС и АДС, имота на ответника е с пл.№438 и с гр.площ от 2530кв.м., като в разписната книга от 1959г. в имот пл.№438 първоначално е записан К Х Т – за оземляване, името е задраскано и е записан Д Н Д и Ц С Д, с НА от 1962г. и площ от 1770кв.м.

Съгласно основното заключение в кадастралната основа на стария регулационен план 4 на с. В, одобрен с Указ№ 289/15.07.1927 г. за улична регулация и Заповед № 1948/20.07.1927 г. на Министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството, за дворищна регулация, имотът на Е М е с пл. № 390 с площ 17 225 кв. м. От имот пл.№390 в регулационния план на с.В от 1927г. са обособени в кв.52 парцели V-390 и VI – 390 и в квартал 53 парцели II – 390, III – 390, IV – 390, VII – 390 и VIII – 390. Парцел VII-390, кв.53 от регулационен план на с.В от 1927г. е с графична площ от 1813кв.м. /за сравнение по делбения протокол е с площ 1855кв.м./.

Следващия регулационен план на с.В е одобрен със Заповед №171/12.06.1965г. и имота на ищеца е с пл.№439 с гр.площ 15441кв.м., а на ответника с пл.№438, с гр.площ 2554кв.м.