Решение № 89 от 07.04.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 959/2024
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 07.04.2025
- Състав
- Захарин Панайотов Захариев, МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ, Петя Кръстева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.19, ал.1, т.1 · Закон за чужденците в Република България
- чл.281 · Наказателен кодекс
- чл.281, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Бургас, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Захарин П. Захариев
Членове:
Петя Кр. Георгиева
МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600959 по описа за 2024 година С присъда № 83 от 08.05.2024 г. по НОХД № 1584/2024 г., Бургаският районен съд признал подсъдимия С. Р. /S. R./, роден на ********** г. в Република ***, гражданин на Република *** за виновен в това, че на 07.09.2023 г. в гр. Бургас, по ул. „Струга“, в посока бул. „Стефан Стамболов“, противозаконно подпомогнал 7 /седем/ лица чужденци, както следва: M. O. A.
/М. О. А./, роден на ******** г. в гр. ***, Р Сирия; H. M. A. /Х. М. А./, роден на ********** г. в гр. ***, Р Сирия; R. I. A. /Р. И. А./, роден на ******** г. в гр.
***, Р Сирия; A. H. N. /А. Х. Н./, роден на ******** г. в гр. ***, Р С rрия; H. A.
A. /Х. А. А./, роден на ******** г. в гр. ***, Р Сирия; N. N. H. /Н. Н. Х./, роден на ******** г. в гр. ***, Р Сирия; N. M. J. /Н. М. Ж./, роден на ******** г. в гр.
***, Р Сирия, да преминават в страната в нарушение на Закона за чужденците в Република България - чл. 19, ал. 1, т. 1 „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима”, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Зафира“, с рег. № ******, № рама W0L0TGF7532156108, по отношение на повече от едно лице и с цел 1 набавяне на имотна облага, поради което и на основание чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 6, във вр. ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 8000 /осем хиляди/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.
Със същата присъда съдът е отнел в полза на държавата 1 бр. лек автомобил, марка и модел „Опел Зафира“, с рег. № № ******, черен на цвят, № рама W0L0TGF7532156108, както и контактния ключ за описания лек автомобил, на съхранение във Второ РУ – Бургас, както и постановил на подсъдимия Р. да се върнат веществените доказателства – 1 бр. мобилен телефон, марка „HONOR“, ИМЕИ 1: 863112069****** и ИМЕИ 2:
863112069****** – в отделен плик към делото и 3 бр. СИМ карти – две бели и една синя, намиращи се зад силиконовия гръб на калъфа – в отделен плик към делото.
Относно вещественото доказателство – документ за собственост на автомобила и друг документ на чужд език, поставени в джоб на л. 131 и л. 132 от ДП да останат по делото и да се унищожат с унищожаването му.
Възложил в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски, с оглед признаването му за виновен по възведеното му обвинение.
Горепосочената присъда се протестира от прокурор при Районна прокуратура – Бургас. Във въззивния протест и допълнението към него се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда в наказателно осъдителната й част, като намира, че наложеното наказания е явно несправедливо. Моли се за изменение на присъдата, като бъде отменено приложението на чл. 66 от НК и бъде постановено ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
В съдебно заседание подсъдимият С. Р. не се явява, като делото се разгледа в негово отсъствие. Защитникът му – адв. Веселина Василева от БАК намира подадения протест за неоснователен, а присъдата на БРС за правилна и законосъобразна. Намира, че определеното наказание както по вид, така и по размер, съответстват на извършеното деяние, като е съобразено с обществената опасност на дееца. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Прокурорът поддържа подадения протест, като моли същата да бъде изменена, като бъде постановено наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно, при „общ“ режим. Счита, че обществената опасност на деянието е изключително висока, тъй като се 2 засягат куп обществени отношения.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебе Подаденият протест е процесуално допустим, подаден в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка акт. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
Съображенията на съда за това са следните:
Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и по правото.
От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка: н акт, намери за установено следното:
В съдебната фаза пред първата инстанция съдът е провел предварително изслушване по делото. Подсъдимият в присъствието на упълномощения си защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. Съдът е разяснил правата му по чл. 371 НПК и като е констатирал, че направените самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил с определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, че ще се ползва от тях при постановяване на присъдата и е приобщил събраните в досъдебното производство доказателства.
Подсъдимият С. Р. /S. R./ е роден на ********** г. в Република ***, гражданин на Република ***, със средно специално образование, женен, с паспорт № ** *******, издаден от Република ***. Видно от приложените по делото доказателства – писма от ДМОС, с които Интерпол Минск, Беларус информират, че срещу подсъдимия има постановена присъда от 2019 г. за измама и подкуп (злоупотреба с доверие на лица, на които е обещал да уреди успешно преминаване на изпит за придобиване на СУМПС). Също от доказателствата по делото се установява, че властите на Република Беларус не разполагат с копие на присъдата.
Подсъдимият Р. нямал постоянно местожителство в Република България. На 31.08.2023 г. той влязъл в страната през ГГКПП – Дунав мост, управлявайки лек автомобил, „Опел Зафира“, с рег. № № ******, черен на цвят, № рама W0L0TGF7532156108, като в автомобила бил само той.
От приложената по делото справка на АПИ се установява, че в периода от 01.09.2023 г. до 07.09.2023 г. посоченият автомобил на няколко пъти е 3 пътувал в различни посоки – от гр. Айтос към гр. Бургас, от гр. Ямбол към гр.
Елхово, от гр. Бургас за гр. София, от гр. София към гр. Бургас по АМ „Тракия“, от гр. Бургас към гр. Варна, от гр. Варна към гр. Бургас, от гр. Бяла към с. Старо Оряхово, от с. Старо Оряхово към гр. Бяла.
За процесния случай, подсъдимият Р. бил нает да вземе от граничен район в Република България чужди граждани - сирийци, които незаконно са преминали границата и да ги преведе през страната ни с автомобил, който той да управлява. Сирийците били нелегално установени в Република Турция, като искали да стигнат до Република Германия през Република България и Република Сърбия. За превозването им от Турция до Сърбия сирийските граждани платили по 3900 евро на човек на „трафиканта“ в Истанбул, като парите били оставени при „гарант“, посочен от самия „каналджия“ в Истанбул.
Около 23:00 часа на 04.09.2023 г. група от 32 сирийски граждани тръгнали с микробус от гр. Истанбул към границата с България. С тях имало трима сирийски водачи. Около 03:00 часа на 05.09.2023 г. пристигнали в гориста местност близо до границата с България. Поради проливните дъждове, останали да нощуват в близост до границата, но на турска територия. Около 06:00 часа на 06.09.2023 г. един от трафикантите направил дупка в оградата и останалите сирийски граждани минали през нея. На българска територия вървели пеша през гората до полунощ на същата дата.
Спрели на място, от което трябвало да ги вземе автомобил и зачакали.
Водачите им казали, че са близо до път 79. Изчакали около 30 минути, когато дошъл автомобил, който взел голяма част от групата. Приблизително 20 минути след това дошъл още един автомобил и качил още хора от групата.
Останали 7 човека, като към 13:30 часа – 14:30 часа дошъл последния автомобил, марка „Опел Зафира“, с рег. № № ******, черен на цвят, № рама W0L0TGF7532156108, черен на цвят, управляван от подсъдимия С. Р.. Трима от сирийските граждани се настанили на задната седалка, а четирима – на пода на багажника на автомобила. Тримата „трафиканти“ останали в гората. След окол час автомобилът със седемте сирийски граждани, управляван от Р., пристигнал в гр. Бургас.
За времето от 06:30 часа до 18:30 часа на 07.09.2023 г. свидетелите С. К. и Г. К. – полицейски служители при 02 РУП – Бургас, изпълнявали служебните си задължения.
Около 15:10 часа получили сигнал от ОДЧ за лек автомобил „Опел Зафира“, черен на цвят, със затъмнени стъкла, с чужди регистрационни табели, който пътува от „Ханчето“ в посока гр. Средец и има данни, че превозва мигранти. Двамата полицейски служители забелязали описания автомобил в района на кръгово кръстовище „Трапезица“ и тръгнали след него, 4 като му подавали звуков и светлинен сигнал да спре. Подсъдимият се подчинил на сигнала и спрял управлявания от него автомобил на спирката до бл. 57 в ж.к. „Братя Миладинови“, намираща се на бул. „Струга“.
Полицейските служители се легитимирали на водача и установили, че той не говори български език. Поискали документи, при което подсъдимият ги разбрал и представил паспорт и шофьорска книжка, от които документи свидетелите К. и К. установили самоличността му. Двамата свидетели също така установили, че на задната седалка на автомобила имало седем лица от мъжки пол, които нямали никакви документи и също не говорели български език. На въпрос на английски език от къде са, мъжете отговорили, че идват от Сирия. При извършената полицейска проверка, подсъдимият оказал пълно съдействие. Автомобилът бил иззет с протокола за оглед на местопроизшествие. Със същия протокол бил иззет и телефонът на подсъдимия Р., както и документи на чужд език.
От заключението на допуснатата и изготвената на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на автомобила, който подсъдимият управлявал, е в размер на 4000 лева.
В мотивите към обжалваната присъда, възприети и от настоящия въззивен състав, Районен съд – гр. Бургас е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените от подсъдимия самопризнания, както и на доказателствата, събрани на досъдебното и съдебно производство – показанията на свидетелите С. К., Г. К., А. Х. Н., Н. Н. Х.; от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства - справка от АПИ, писма и справки от ДМОС, справка от УИС ПРБ, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, справка за съдимост; от изготвените по делото експертизи –техническа и съдебно – оценъчна експертизи, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.
Съдържащите се в тази доказателствена съвкупност фактически данни убедително потвърждават самопризнанията на подсъдимия по обстоятелствата, описани в обвинителния акт, което от своя страна обосновава с категоричност извода, че С. Р. е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
По така възприетата фактическа обстановка по делото няма спор.
Възражението на прокурора касае приложението на чл. 66 от НК. В тази връзка, настоящият въззивен състав намира така изложеното в протеста за неоснователно. Съдът не споделя изложените в протеста съображения, че наложеното на подсъдимия наказание следва да бъде изтърпяно ефективно.