Решение № 1 от 07.01.2021, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№1 гр. , 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на пети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Секретар:

Росен М. Стоянов

Радостина И. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно наказателно дело № 20203220200164 по описа за 2020 година Производството е образувано по жалба на Д. П. Ч. с ЕГН - **********, от гр.

Г.Т., срещу наказателно постановление № 20-0265-000259/04.08.2020г. на Началника на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д..

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2І, т.11, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20/двадесет/лева; за извършено нарушение по чл.123, ал.І, т.2, б.б от ЗДвП, на основание чл.175, ал.І, т.5, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200/двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Жалбоподателят се явява, не се представлява. По същество оспорва НП като незаконосъобразно и като такова иска да бъде отменено.

Въззиваемата страна прилага становище по жалбата, представлява се от Началника на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д.. По същество пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вмененото му нарушение.

Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, 1 съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, приема за установено от фактическа страна, следното:

С Акт за установяване на административно нарушение Серия Д № 906404 от 11.07.2020 г., инициирал настоящото административно-наказателно производство, служители на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д. констатирали нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1, пр.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.2, б.б от ЗДвП, извършено според тях от жалбоподателя и изразяващо се в това, че на посочената в акта дата – 11.07.2020г., в 15.16 часа, в гр. Г.Т., по ул. „С.“, управлявал лек автомобил „Хюндай Гетц“, рег.№ ***, в посока от ул. „Т.М.“ към кръстовището с ул. „Д.Ч.“, като на около 10 метра преди кръстовището с ул. „Д.Ч.“, предприел маневра на заден ход, без да се е убеди, че пътят зад мпс е свободен и се удря в движещия се зад него мпс „Пежо Партнер“ с peг№ *** и причинява ПТП с материални щети. Водача не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него със забележка, че има възражения, които ще предостави в законоустановения срок. Такива са последвали в законоустановения тридневен срок, в които са изложени подробни доводи относно незаконосъобразността на съставения АУАН.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.11, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20/двадесет/лева; за извършено нарушение по чл.123, ал.І, т.2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.І, т.5, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200/двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Към преписката не са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП.

2

Към преписката не са приложени справки за нарушител/водач, от която да е видно, дали жалбоподателят е наказван за нарушения по ЗДвП и ако е наказван системни ли са тези нарушения.Наказващият орган не се е съобразил със стореното във възражението на жалбоподателя искане за прилагане на такава справка и по отношение на другия водач на МПС.

От показанията на полицейският служител – актосъставител, се установява, че актосъставителя и свидетеля посочен в АУАН не са преки очевидци на случилото се. Двамата са посетили подадения сигнал, като са взели под внимание единствено сторените устни обяснения от водача на другото МПС – В., като без да се изследват в цялост всички факти и обстоятелства са пристъпили към съставяне на АУАН.

Съставен е протокол за ПТП, от който не се установяват какви точно са щетите по автомобила. От изречението „ ...щети Предна броня десен под калник и декоративна лайсна..“ не може да се направи никакъв извод относно вид, размер и тежест на щетата.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено при непълно изясняване на обстоятелствата предмет на настоящото производството. Не е установено както от актосъставителя, така и от наказващия орган, каква е била скоростта на движение на всеки един от автомобилите управляван от жалбоподателя, за да се приеме, че ударът между двата автомобила е в резултат на неправилна маневра на жалбоподателя, а не на движение с несъобразена скорост на другият автомобил, каквото твърдение е изложено във възражение депозирано в законоустановения срок по съставения. В случая не е обсъден въпроса относно субективния елемент на нарушението, доколкото в наказателното постановление липсват мотиви в тази насока, а именно - могъл ли е водачът да 3 предвиди и предотврати настъпването на ПТП. Съответно налице ли е от субективна страна нарушение или случайно деяние по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 15 от НК.

Въпреки това нарушение, следва да се засегне и един принципно важен въпрос по същество. Според съда без да бъде подкрепено от безспорни доказателства, неправилно е възприетото от наказващия орган становище, че маневра „движение на заден ход“ е извършена от водача без да се убеди, че пътят зад него е свободен, и че щом се е движил на зад значи винаги е виновен за последващ удар. В конкретният случай е възможно жалбоподателят да се убедила, че пътят е свободен и е възможно безопасно да извърши маневрата, като самата тя твърди, но действително водачът на другият автомобил да се е движил с превишена скорост, непозволяваща да се предотврати настъпването на удара и с оглед движението му с превишена скорост невъзможност да предприеме спасителна маневра за избягване настъпването на ПТП.

Недопустимо е да се приема, че при настъпило ПТП, вина носи водачът, който се е движил на заден ход. Във всички случаи обаче следва да се съберат доказателства, сочещи за величината на скоростта - свидетелски показания, спирачен път и други възможни. Не изясняването на тези обстоятелства, които съставляват съществен елемент от състава на нарушението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, води до необоснованост на АУАН и НП, и е основание за тяхната отмяна.

Според твърденията на В., който е управлявал автомобил „Пежо Партнер“ с peг№ ***, изложени в т.н. „Сведение“ написано от него, в автомобила като пътник се е движил негов приятел, който е работил като автоконтрольор в РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д.. Недоумение буди у съда, защо посетилите произшестието полицаи не са взели обяснение от него като пряк очевидец или защо това не е сторено в по-късен моментна започналото административно производство. При така констатираните действия на актосъставителя и свидетеля по акта, не може да не се наведе съда до заключението за предубеденост в действията им предвид приятелството на В. с техен колега, който е присътвал като пътник в „Пежо Партнер“ с peг.№ ***, а най – вероятно и при съставянето на АУАН.

По мнение на съда, административно - наказащия орган неправилно е 4 подвел жалбоподателя към административно наказателна отговорност за извършено от нея нарушение по чл.123, ал.І, т.2, б. „б“ от ЗДвП, според който водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Няма спор, че в конкретния случай е възникнало пътнотранспортно произшествие/с недоказана вина на някой от участниците в него/ с материални щети по един от автомобилите. Безспорно установено е, че няма пострадали хора.

При така установената фактическа обстановка, контролните органи са приели, че жалбоподателката е осъществила състава на административно нарушение по чл. 123, ал.1,т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП попада в раздел 23 от ЗДвП - Поведение при ПТП. Разпоредбата на чл.

123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП отразява задължение на водачите на ППС, като участници при настъпване на ПТП, кoгaтo са пострадали хора, по б. „б“ - да останат на местото на ПТП и да изчакат пристигането на компетентните органи на МВР. В процесния случай на база приетите писмени и събрани гласни доказателствени средства се установява по безспорен и категоричен начин, че при настъпилото ПТП с участник жалбоподателката Дорина Ч., не са пострадали хора, т.е приетото като извършено от нея виновно нарушение по чл.

123, ал.1,т. 2, б. „б“ от ЗДвП е несъставомерно.

Съдът счита, че за пълнота следва да се отбележи, че административно наказаващият орган по никакъв начин не е обосновал и мотивирал волята си да наложи административно наказание по пункт 2 от НП, което е в максимален размер. В кориците по делото няма данни жалбоподателя Ч. да е извършила и друг път такова нарушение по ЗДвП, няма данни да е системен нарушител по ЗДвП, с оглед обстоятелството, че е правоспособен водач на МПС от 1996г., а настъпилите вреди в резулта на ПТП са явно незначителни.

5

Съдът намира, че административно-наказващият орган е направил неправилна преценка относно предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и е санкционирал жалбоподателя Ч. с налагане на административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС. Необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, без да изложи конкретни правни аргументи защо не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Съгласно ТР № 1/2007 година на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В случаите, когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона.

Като окончателен се налага изводът, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание са опорочени поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0265-000259/04.08.2020г. на Началника на РУ - Г.Т. при ОД на МВР - Д., с което на Д. П. Ч. с ЕГН **********, от гр. Г.Т., за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2І, т.11, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20/двадесет/лева; за извършено нарушение по чл.123, ал.І, т.2, б.б от ЗДвП, на 6 основание чл.175, ал.І, т.5, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200/двеста/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.