Решение № 1540 от 28.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1540 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100510808 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10808/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. В. А. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №8234 от 18.07.2022 г постановено по гр.д.

№29294/2021 г на СРС, 178 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.344 ал.1 т.1,3 КТ срещу „Р. и в.“ ЕООД ЕИК **** гр.Благоевград за признаване за незаконно за отмяна на уволнението на А. със заповед №08 от 09.04.2021 г на управителя на „Р. и в.“ ЕООД ; същото дружество да бъде осъдено да заплати на А. сумата от 1818,07 лева обезщетение за оставане без работа и за работа на по-нископлатена работа за периода 09.04.2021 г – 17.08.2021 г , ведно със законната лихва от 26.05.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; както и въззивникът е осъден да заплати на „Р. и в.“ ЕООД сумата от 1200 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че не са извършени част от визираните в процесната заповедта основания за уволнение – неявяване на работа без уважителна причина и без разрешение на работодателя за периода 01.04.2021 – 09.04.2021 г и умишлен отказ за осъществяване на телефонен контакт с работодателя . От друга страна СРС неправилно е счел , че е налице злоупотреба с доверието на работодателя /дисциплинарно нарушение по чл.187 ал.1 т.8 КТ / , изразяващо се в унищожаване на 01.04.2021 г на работни файлове от компютрите в офиса . Неправилно е позоваването на показанията на св.Д. . Според които тях 1 свидетелката е била на 01.04.2021 г в офиса през периода от 9 ч до около 11 ч , в който ищцата не е била там . Д. дошла отново на работа на 05.04.2021 г и научила от управителя на ответника , че на камерите се вижда , че колегите й са правили нещо по компютрите .

След проверка свидетелката установила , че липсват работните файлове на компютрите , включително на тоя на ищцата . Според въззивника достъп до компютъра й са имали и други лица , включително управителят на ответника . Въззивникът е оспорил констативният протокол на „С.“ЕООД на л.193 от делото , според който на 01.04.2021 г от PC №1 са изтрити огромно количество файлове , което вероятно е умишлено . Не е ясно дали изследваният компютър е този на ищцата и констативният протокол няма обвързваща доказателствена сила . Не е доказано с показанията на св.Г. и св.И. и с приетия като веществено доказателство видеозапис , че ищцата е говорила за изтриване на файловете , камо ли че действително ги е изтрила. Не е налице верига от косвени доказателства , с които да се доказва , че ищцата е изтрила файловете от компютъра си .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . По делото е доказана злоупотреба с доверието на работодателя състояща се в изтриване на 01.04.2021 г на работни файлове на компютъра на ищцата в офиса на „Р. и в.“ ЕООД , макар и чрез косвени доказателства . Констативният протокол на „С.“ЕООД на л.193 от делото пред СРС не е оспорен от ищцата и с него се установява , че работните файлове от компютъра на ищцата са били изтрити на 01.04.2021 г . Достъпът до компютрите е бил чрез личен профил и лична парола . Според показанията на св.И. И. всички присъстващи и ищцата са обсъждали изтриване на файловете . Ищцата е направила опит да представи пред СРС екземпляр на заповед за уволнение , в която има манипулация относно връчването . В кореспонденция с М.А. ищцата заявява , че ще съдейства за липсващите файлове само в случай , че ТПО се прекрати по взаимно съгласие . Това е поредна индиция , че ищцата е изтрила файловете . Неправилно СРС е приел , че не е доказано от ответника , че ищцата не се е явила без основателна причина за периода 01.04.2021 г – 09.04.2021 г / посочване на 01.03.2021 г за начало на периода е техническа грешка/ . По делото не е установено ищцата да е проявила желание да се явява на работа на и след датата 01.04.2021 г , а ответникът не й е пречел да се яви на работа . На 02.04.2021 г ищцата е подала молба за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие и сама не е искала да работи . Предаването на ключовете от страна на Р. Г. на М.А. само по себе си не лишава ищцата от достъп до работното място .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 01.08.2022 г и е обжалвано в срок на 11.08.2022 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка на обжалваното уволнение. Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната неправилност на решението на СРС ; настоящият съд е е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи за неправилност , като 2 може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . За нищожност и недопустимост на решението на СРС се извършва служебна проверка , като факти и основания за тези найтежки пороци в случая не се установяват.

За да отхвърли исковете СРС е приел следното .

Безспорно между страните е било налице ТПО като ищцата е заемала длъжността „Компютърен аниматор“ . С процесната заповед №08 от 09.04.2021 г на управителя на „Р. и в.“ ЕООД ищцата е уволнена дисциплинарно поради три дисциплинарни нарушения :

Неявяване на работа за периода 01.04.2021 г – 09.04.2021 г / посочване на 01.03.2021 г за начало на периода очевидно е техническа грешка/ ;

Отказ за осъществяване на телефонен контакт с работодателя ;

Злоупотреба с доверието на работодателя , изразяваща се в изтриване на работни файлове от работния компютър .

Според СРС на 01.04.2021 г ищцата и нейни колеги дошли в офиса около 11,40 ч ядосани от неплатени заплати и обсъждали да изтрият файлове от компютрите си .Работили на компютрите . Около 12,30 ч в офиса дошла М.А. , платила заплатите на ищцата и нейни колеги и взела от Г. ключа от офиса , след което ищцата вече нямала достъп до офиса . На 02.04.2021 г ищцата и нейни колеги отишли в офиса , но той бил заключен и те повече не се върнали . На 05.04.2021 г св.И.Д. отишла в офиса и по молба на М.А. установила , че от компютрите липсват работните файлове .Това се установява и от констативен протокол на „С.“ЕООД на л.193 от делото пред СРС , според който на 01.04.2021 г от PC №1 са изтрити огромно количество файлове , което вероятно е умишлено .

От правна страна СРС е приел , че по делото не е доказано , че ищцата не се е явявала без оправдание на работа за периода 01.04.2021 г – 09.04.2021 г . За периода 02.04.2021 г – 09.04.2021 г действително ищцата не е работила , но това е поради недопускане до работа от работодателя , който им е взел единствения ключ . На 02.04.2021 г ищцата и нейни колеги се явили на работа , но работодателят не ги допуснал , поради което не може да ги санкционира за това .

Отказът за телефонен контакт не представлява дисциплинарно нарушение , а и не е ясно кога е бил извършен .

Според СРС ищцата е извършила злоупотреба с доверието на работодателя като на 01.04.2021 г е унищожила от компютъра си в офиса работните файлове . Самото унищожаване се доказва от показанията на св.И.Д. , както и от видеозаписа , според който на 01.04.2021 г ищцата и нейни колеги предприели неустановени действия на компютрите си , след което се установило липсват работните им файлове .

Решението на СРС е неправилно .

Законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд , според които ответникът не е доказал , че са налице две от визираните в процесната заповед дисциплинарни нарушения .

3

Отказът за телефонен контакт не представлява дисциплинарно нарушение , а и не е ясно кога е бил извършен . За периода 01.04.2021 г – 09.04.2021 г / посочване на 01.03.2021 г за начало на периода очевидно е техническа грешка/ ищцата не се е явявала на работа , но причина за това е изгонването й на 01.04.2021 г от офиса на ответника . След тази дата офисът е бил затворен и ищцата не е била допускана в него . В този смисъл е чаткореспонденция на л.26 от делото пред СРС , в която управляващият М.А. посочва на ищцата , че трябва да се пусне молбата за напускане по имейла , а „офисът е затворен“ . Така и според св.И. И. „след първи април никой нямаше достъп до офиса“. Няма спор между страните и се потвърждава от св.И. И. , че на 01.04.2021 г М.А. е взела ключа за офиса от Р.

Г. , след което само Анчева е могла да отвори офиса на ищцата , но не го е сторила .

Разпитан като свидетел Г. потвърждава , ищцата и нейни колеги била изгонена от работа на 01.04.2021 г , след което не била допусната на 02.04.2021 г на работа в офиса , който бил затворен . Още на 01.04.2021 г свидетелят Г. , ищцата и други техни колеги отишли да се оплачат в „Бюро по труда“ , след което настъпил окончателен разрив в отношенията им с ответника и въпросът бил само за прекратяване на трудовите им правоотношения. При тези данни не може да се приеме , че неявяването на работа на ищцата за периода 01.04.2021 г – 09.04.2021 г е по нейна вина . Вината е на работодателя , който не я е допуснал т.е. липсва дисциплинарно нарушение.

По отношение на изтриване на работни файлове от компютъра на ищцата . Неправилно първоинстанционният съд е приел , че наличните по делото доказателства водят до „единствено възможен извод“ , че ищцата е „реализирала гласно изявеното общо намерение да изтрие файловете от компютъра си“ и така е увредила работодателя . Действително няма пречка доказването на едно деяние /в случая на дисциплинарно нарушение/ да стане и чрез косвени доказателства . / решение №226 от 12.07.2011 г по гр.д.№921/10 г на ВКС , IV Г О . Но в такъв случай косвените доказателства трябва да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт .

В случая това не е така . В процесната заповед дисциплинарното нарушение е описано като „изтриване на работните файлове от компютрите в офиса“ . Не са индивидуализирани въпросните работни файлове , които се твърди да са изтрити от ищцата . Ответникът не е ангажирал убедителни доказателства , които да установяват , че ако е имало изтриване на работни файлове /от компютър , на който е работила ищцата / , то това е станало лично от ищцата на 01.04.2021 г .

За установяване на това дисциплинарно нарушение ответникът е представил :

-констативен протокол на „С.“ЕООД на л.193 от делото пред СРС , според който на 01.04.2021 г от PC №1 са изтрити огромно количество файлове , което вероятно е умишлено . Констативният протокол е частен свидетелстващ документ , но изрично е оспорен от ищцата . Същият няма материална доказателствена сила , а ответникът не е поискал компютърна експертиза , с която да докаже верността на констативния протокол по отношение на самото деяние и на изчисленото време на изтриване на фаловете от „PC №1“ .

4

Отделно по делото няма данни т.нар. „PC №1“ да е именно работният компютър на ищцата . Компютърът по никакъв начин не е индивидуализиран в протокола или в процесната заповед за уволнение .

-съдебно-техническа експертиза на вещото лице Н.Х. . Вместо да ангажира техническа експертиза за същността на деянието /изтриване на файлове/ , ответникът е ангажирал въпросната експертиза за разчитане на запис от видеонаблюдение . Вещото лице потвърждава безспорния факт , че ищцата и нейни колеги са имали с ответника спор за изплащане на заплати и са говорили по телефона с представителката на ответника Анчева .

-изслушване запис на видеофайлове .Става ясно , че св.Г. се заканва да изтрие /предполага се – файлове/ и говори от името на всички . Няма данни и не се вижда на записа ищцата лично да трие файлове , макар да е в офиса и да е пуснала компютъра си. Ищцата не взема отношение и по въпроса дали е съгласна да се изтрият файловете .