Определение № 599 от 25.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 599 гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско дело № 20234000500480 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Ловеч, срещу Определение № 356/15.05.2023г. по гр.д. № 89/2023г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е отхвърлена молбата му за освобождаване от задължението за заплащане на такси по делото.

Великотърновският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и съобрази материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.дело № 89/2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е образувано по искова молба на Г. В. В. срещу Б. Ц. Б. с искане последният да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял от незаконосъобразната му дейност, като служител на затворническата администрация.

С Определение № 230/21.03.2023г. Окръжен съд-Ловеч е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд-Ловеч, тъй като е счел, че този съд е компетентен да разгледа предявения иск, правно квалифициран по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Това определение е било обжалвано от ищеца с частна жалба с вх. № 1813/05.04.2023г. на ВТАС, която е била изпратена на Окръжен съд-Ловеч с указания за надлежното й администриране. Администриращият съд указал на частния жалбоподател да приложи към подадената от него жалба документ за заплатена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Апелативен съд-Велико Търново. В предоставения му срок същият депозирал молба с искане за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски, ведно с декларация по чл.83 ал.2 от ГПК. С обжалваното определение 1

Окръжен съд-Ловеч отхвърлил подадената молба.

Съгласно т.13 от ТР № 6/2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83 ал. 2 ГПК е съдебният състав, разглеждащ делото. В случая, постановеното от Окръжен съд-Ловеч определение във връзка с подсъдността не се е стабилизирало, доколкото е обжалвано от ищеца. От изложеното следва, че към настоящия момент все още е висящ въпроса за процесуалния ред, по който ще се развие производството – общия исков ред на ГПК или административно производство по АПК. В зависимост от това по кой ред ще бъде разгледана подадената от Г. В. В. молба ще бъде определена и дължимата от негова страна държавна такса, която в първия случай възлиза на 4 на сто от цената на иска, но не по-малко от 50 лв., а във втория – на сумата от 10 лв.

Според разясненията, дадени в т.12 от ТР № 6/2013г. по т ълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, искането по чл. 83 ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените си процесуални права, я освобождава от заплащането им по чл. 83 ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

По изложените съображения, докато не бъде определен съдопроизводствения ред, по който ще се развива производството, съответно размера на държавната такса, която се дължи от ищеца, произнасянето по искането по чл.83 ал.2 ГПК се явява преждевременно, тъй като решаващият орган не би могъл да направи преценка за възможностите на лицето да поеме това задължение. В този смисъл Определение № 1741/20.06.2023г. по ч.к.гр.д. № 1977/2023г. на ВКС, I гр.о.

Ето защо, обжалваното определение се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а молбата на ищеца по чл.83 ал.2 ГПК оставена без разглеждане. След определяне на компетентния съд, същият следва да се произнесе по направеното още с подаване на исковата молба искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 356/15.05.2023г., постановено по гр.д. № 89/2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, с което е оставено без уважение искането на ищеца Г. В. В. за освобождаване от задължението за заплащане на такси по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Г. В. В. за освобождаване от

2 задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред Върховен касационен съд на Република България.

Препис от определението да се връчи на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3