Решение № 713 от 14.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско дело № 20211100507426 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 20083608 от 01.04.2021 г., постановено по гр. д. № 43442/2017 г. на Софийски районен съд, 180-ти състав, е признато за установено по отношение на ЕТ " В.В.Х.", със седалище и адрес на управление: гр. Етрополе, жк. "Изгрев" , ул."****" №****, че не дължи на "ЧЕЗ Е.Б." АД, с ЕИК ****, (с ново наименование " Е.П. " АД) седалище и адрес на управление: гр.София, ул."****"№**, сумата в размер на 597, 86 лева, начислена по корекция на сметка въз основа на К онстативен протокол № 1015891 от 01.11.2016г., представляваща потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електрическа енергия с кл. № 200125029862, за периода от 14.10.2016 г. до 0 1.11.2016 г. за обект, находящ се на адрес: гр.

Етрополе ул. " ****"№2, за която сума е издадена фактура №0221154909 от 09.05.2017г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника "ЧЕ З Е.Б." АД, (с ново наименование " Е.П. " АД), с която се обжалва постановеното от СРС на 01.04.2021 г. съдебно решение, при твърденията, че решението е 1 неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон по подробно изложени във въззивната жалба съображения. Цитира се многобройна съдебна практика. Неправилно СРС е направил извод, че в ОУ на ответника не е предвиден ред за уведомяване на клиентите съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ.

Поддържа се, че нормите на чл. 17, ал. 2, чл. 18 и чл. 49 от действащите ОУ са съобразени с изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ в ОУ за предвиждане на ред за уведомяване на потребителите. Искането към съда е да отмени решението, като искът бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата - ЕТ " В.В.Х." е депозирал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор. Въззиваемата страна, чрез представителя си, поддържа, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че не е установено, че ответникът е предвидил в ОУ ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция, съгласно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т.

6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Дружеството не е изпълнило задълженията си да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиентите. Излагат се съображения, че по смисъла на ЗЕ е необходимо клиента да е уведомен предварително за извършената проверка и корекция. Моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

2

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 597, 86 лева, посочена като дължима по фактура фактура №0221154909 от 09.05.2017г. г., тъй като същата е начислена без основание.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

От фактическа страна съдът приема следното:

По делото не е спорно, че ответникът - "ЧЕ З Е.Б." АД(с ново наименование " Е.П. " АД) е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.

Не е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия.

Спори се между страните в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от ответника или не.

От приетия пред СРС констативен протокол № 1015891 от 01.11.2016г . за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, съставен от служители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в присъствието на двама свидетели - служители на Федерацията на потребителите. В него е констатирана липса на пломба на щита на ел. таблото и на капачката на електромера. Нарушена е дясната пломба на големия капак на същия, а лявата не е оригинална.

От заключението на вещото лице - инж. В.Б. по изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че видно от констатациите в констативния протокол е осъществен нерегламентиран достъп и въздействие до защитената вътрешност на електромера, които водят до неправилно отчитане на потребената ел. енергия. Общото неотчетено от СТИ количество ел. енергия е преизчислено математически правилно, при спазване правилата на ПИКЕЕ.

Пред СРС е прието като доказателство и заключението на допълнителна СТЕ, изготвено от инж. Т.Т., което съдът намира за обосновано. От него се установява, че процесният електромер е манипулиран, 3 като софтуерът му е бил подменен. В открито съдебно заседание е разпитан и свидетел, участвал при изготвяне на КП и проверката, чиито показания кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.

При така установените факти, СГС намира следното от правна страна:

Съгласно възраженията наведени във въззивното производство относно наличието на основание за начисляване на суми на ищеца въз основа на корекции, настоящата инстанция приема следното:

Във връзка с извършена проверка на потребителя е начислена сума по корекция на сметка в размер 597, 86 лв. за периода 14.10.2016 г. до 0 1.11.2016 г.

Спорът касае основно въпроса дали е налице правно основание за начисляване на електрическа енергия за минал период, определена по извършената едностранно от ответника корекция на сметка.

Настоящият съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не установява ищeca да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).

След измененията със ЗИДЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът е възложил на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, в тях трябва да се уреди изрично ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката им съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, 4 неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.

120, ал. 3 ЗЕ.

При така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е предвидено приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ).

Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо изпълнението на двете кумулативно уредени в закона предпоставки – одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и предвиждане на ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция в ОУ на продавача.

След влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. първото условие е реализирано, но настоящият състав намира, че не се установява да е реализирано второто условие. В действащите към момента на проверката ОУ на ищеца не е предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстоящата корекция на сметките, което поставя клиента в неблагоприятно положение спрямо продавача на ел. енергия.

Относно необходимостта от едновременното изпълнение на посочените две предпоставки за възникване правото на корекции, ВКС се е произнесъл в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др., като застъпеното в тях становището се споделя от настоящият състав.

Въззивният съд намира, че реализирането на двете условия е предвидено от законодателя като гаранция за защита правата на потребителя, който следва да е уведомен, че ще се извърши съответна проверка на СТИ от доставчика, доколкото в резултат на тази проверка, за него може да възникнат неблагоприятни задължения.

5

Ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е доказал че е предвидил такъв ред в ОУ на договорите, съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Следователно, той не е изпълнил вмененото му от закона задължение и предвиденото в закона изискване не е спазено, а от там - не се е породило право на продавача да коригира едностранно сметките на клиентите. В действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч. Е. Б. " АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не се съдържа клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на ползваната ел енергия. В чл. 17, ал. 2 от ОУ е предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за задълженията. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото като в предходната норма: че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол.

Следователно посочените норми не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ). Предвид големите правомощия, които законът предоставя на доставчика във връзка с извършване на корекции на сметките на потребителите, предвиждането на ред за уведомяването им за извършване на проверките за точното измерване на ел. енергия, които могат да доведат до корекции на сметките им по реда на ПИКЕЕ и възникването на евентуални задължения за тях, е задължително условие. Идеята на законодателя е да се гарантират правата на потребителите.