Определение № 206 от 05.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Ловеч, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500110 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:

*********, чрез пълномощника адв.З. Ц. от САК, против разпореждане № 113/10.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1264/2024 г. на РС -Тетевен в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против длъжника И. В. Р., ЕГН ********** от **** за издаване на заповед за изпълнение за сумата 653.48 лв. – неустойка за прекратяване на договор и за разликата от 240.00 лв. с ДДС до 508.10 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Счита постановеното разпореждане за неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че липсват доказателства за прекратяване на договорите и достигане на изявлението му до другата страна съгласно нормата на чл.87, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Твърди, че в подадената уточнителна молба е направил изявление в тази насока и не следва да представя доказателства за това в заповедното производство, като се позовава на т.2б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Изтъква, че заповедният съд не преценява дали претендираните вземания са правилно изчислени, изискуеми и дължими, а тези обстоятелства са предмет на евентуалното производство по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В това производство заявителя следва да представи само посочените в чл.410, ал.3 ГПК доказателства, като цитира практика на окръжни съдилища в тази насока.

Твърди, че е посочил кога и как са прекратени сключените договори за мобилни услуги, като за потребителя е възникнало задължение за изплащане 1 на неустойка, която не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. Наред с това потребителя дължи и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните такси от прекратяване на договора до края на действието му, както и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, като посочва техния размер.

По отношение разпореждането на съда в частта за извършените от заявителя разноски адвокатско възнаграждение твърди, че претендирания размер от 508.10 лв. с ДДС представлява минималното адвокатско възнаграждение съобразно размера на паричната претенция на заявителя, за което е представена и фактура. Оспорва извода на съда за редуцирането му съобразно решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. Счита, че възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК може да направи само длъжника и служебното произнасяне в случая е нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.

В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваните му части, като присъди в полза на „Йеттел България“ ЕАД сторените в настоящето производство разноски за заплатена ДТ.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с него е отхвърлено подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение до пълния размер на претендираните вземания (чл.

413, ал. 2 ГПК).

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1264/2024 г. по описа на РСТетевен писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: ********* е подал пред РС Тетевен заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу И. В. Р. за следните дължими суми в общ размер 2468.35 лв., произтичащи неизпълнение на задължения на длъжника от сключени договори между него и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД): Договор за мобилни услуги № 62336**** от 06.07.2020 г., Допълнително споразумение № 04404**** от 03.11.2020 г. към договор за мобилни услуги, Договор за лизинг от 03.11.2020 г., Договор за мобилни услуги № 62534**** от 22.10.2021 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 62534**** от 22.10.2021 г., Допълнително споразумение № 6504**** от 28.02.2022 г. към договор за мобилни услуги, Договор за лизинг от 28.02.2022 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 62591**** от 28.02.2022 г., Допълнително споразумение № 6504**** от 28.02.2022 г., за които са издадени следните фактури по размери: за 115.33 лв. по фактура №7331619160/15.02.2022 г. с настъпил падеж на 02.03.2022г., за 2

194.88лв. по фактура №7332916949/15.03.2022г. с настъпил падеж на 30.03.2022г.; за 189.46лв. по фактура №**********/15.04.2022 г. с настъпил падеж на 30.04.2022г.; за 42.83лв. по фактура № 7335684756/15.05.2022г. с настъпил падеж на 30.05.2022г.; за 1 908.86 лв. по фактура №**********/15.06,2022 г. с настъпил падеж на 30.06.2022г., включващо неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 636.49 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 1255.38 лв. и за 16.99 лв. по фактура №7338266120/15.07.2022 г. с настъпил падеж на 30.07.2022 г.

С разпореждане № 3492/13.12.2024г. ТРС е оставил заявлението без движение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да уточни дали процесните договори са прекратени по реда на чл.87 ЗЗД и ако са, кога длъжникът е получил уведомлението да тяхното прекратяване.

С молба от 07.01.2024 г. заявителят е уточнил, че поканата за доброволно плащане от 15.05.2022 г. е изпратена на адреса на И. В. Р. в **** и същият е уведомен за размера на начислените му задължения.Посочено е, че в нея е указано, че при липса на доброволно плащане в срок от 10 дневен от датата на писмото, ще бъдат предприети действия за съдебно събиране на дължимите суми, както и че след изтичане на този срок договора за мобилни услуги ще се счита прекратен. Поради изложеното счита, че договорът за мобилни услуги е прекратен от 25.06.2022 г.

Тетевенският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 22/10.01.2025 г. за следните суми: 1 814.67 лв., представляваща главница за период от 13.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 36.25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 240.00 лв.

С обжалваното разпореждане ТРС е отхвърлил заявлението досежно претендираното вземане в размер на 653.48 лв. /поради грешка в пресмятането е посочена тази сума, а не действително претендираната в размер на 636.49 лв./, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване на договори и за сумата за разликата от 240.00 лв. с ДДС до 508.10 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, както и за разликатаот 36.29 лв. до 49.37 лв. ДТ.

В мотивите си районният съд е приел, че по делото липсват писмени доказателства изявлението за заявителя в писмена форма за прекратяване на договора да е достигнало до другата страна съгласно чл.87, ал.1, изр.2 от ЗЗД.

Направен е извод, че след като процесните договори не са прекратени по реда на чл.87 от ЗЗД и срокът на същите е изтекъл към датата на подаване на заявлението, тъй като претенцията за допълнителна неустойка е нищожна и води до неоснователно обогатяване. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение заповедният съд е определил същото на 240.00 лв. с ДДС, като се е позовал на решение на СЕС по дело С - 438/22 от 25.01.2024 г.

Изложени са мотиви, че попълването на заявление по чл.410 ГПК е без 3 фактическа и правна сложност, поради което е редуцирал същото.

С оглед изложеното в заявлението и приложенията към него, настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за нищожност на клаузата за неустойка, но с други мотиви. В случая следва да се направи извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, изхождайки от постановките на ТР 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД/, в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС е указано, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В това задължително за съдилищата тълкуване е възприето, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. Договорите за предоставяне на мобилни услуги и за лизинга на базови аксесоари са такива за периодично изпълнение, като задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от мобилния оператор услуги ежемесечно. Уговарянето на неустойка, дължима от абоната при предсрочно прекратяване на договора в размер на три абонаментни такси, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, тъй като абонатът ще дължи месечни такси, независимо от това дали мобилният оператор му предоставя услугата или не. Уговорената по тази начин неустойка излиза извън нейните функции и създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор

На следващо място по делото липсват и доказателства, че волеизявлението на заявителя за предсрочно прекратяване действието на договора е достигнало до длъжника, за да се приеме, че същият е прекратен предсрочно. Предсрочното прекратяване, на което се позовава заявителят, се свежда до разваляне по чл. 87 ЗЗД на договорите за мобилни услуги за № 089502**** и ***. Развалянето настъпва след изтичане на дадения от кредитора подходящ срок за изпълнение, определен в предупреждението до длъжника. Предупреждението в случая следва да се направи писмено, доколкото договорът е сключен в писмена форма. Отправянето на изявление до неизправната страна следва да достигне до нея, за да породи действие неустоечната клауза. В подадената уточнителна молба са изложени твърдения на коя дата е изпратена поканата за доброволно плащане и на кой адрес – 15.05.2022 г., но не и кога е получена от длъжника, за да може да се направи извод, че до него е изпратено писмено предупреждение за разваляне на договора и същото е получено. Това е необходимо с цел осигуряване възможност на длъжника да преценени дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата 4 молба, идентични на тези в заявлението.

Съдебният състав намира за неоснователни изложените в частната жалба оплаквания, че в заповедното производство не е необходимо представянето на поканата за доброволно изпълнение, а само посочените в чл.410, ал.3 от ГПК документи. В случая заповедният съд не е задължил заявителя да я представи, а само да посочи кога същата е получена от длъжника, но тези указания не са били изпълнение. Това е допълнителен довод за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение за претендираната неустойка.

Неоснователни са и изложените в частната жалба оплаквания, касаещи намаляване размера на адвокатското възнаграждение, тъй като в случая е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Според приетото в решение на СЕС по дело С - 438/22 от 25.01.2024 г. посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда и оттам размерите подлежат на преценка от съда с оглед вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената работа, но при зачитане на принципа за достойно заплащане на труда. За да редуцира размера на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед цената на заявените претенции, правилно районният съд е приел, че се касае за попълване на заявление по образец, която не представлява фактическа и правна сложност.