Решение № 616 от 03.04.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

Изготвено на трети април 2020година

Номер…………… Година

2020 Град Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

На единадесети февруари Година две хиляди и двадесета

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА И. като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3369 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Г.” ЕООД, представлявано от Т.Д.Д., депозирана чрез адв. Д.С., против НП №

03 –010327/ 29.08.2018г. на И.И., Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството е наложено наказание

“Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/ лева.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

По отношение на спазването на срока за обжалване съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП и че са били налице предпоставките за приложение на процедурата по чл.58 ал.2 от ЗАНН.. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. В конкретния случай съдът счита, че не са били налице предпоставките, визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената процедура. На първо място, липсва в НП е отбелязано единствено ,че на 18.10.2018г. е посетен адрес/ неясно какъв/ и нарушителят не е бил открит, но даказателства в тази насока по преписката липсват и не са представени и след изричното им изискване от съда.Освен горното няма никакво отбелязване в НП, че новият адрес на нарушителя не е известен. В случая НП не е било редовно връчено, тъй като по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, така и че новият му адрес е неизвестен.

Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита, че съставът на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнен. Липсват конкретните кумулативно изискуеми предпоставки – органът не е посочил в НП начинът на опит за връчване/ не е ясно на какъв адрес е търсен нарушителят/, респективно причините довели до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето е неизвестен.

Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. В горния смисъл е практиката на касационната инстанция по идентични казуси-например Определение по частно к.адм.дело № 3 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година; Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда ;Решение по к.н.а.х.д.

№ 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С жалбата се възразява на първо място срещу реда, по който НП се приема, че е връчено, като в последствие се изразява становище, че НП е незаконосъобразно,необосновано, недоказано и издадено при съществени процесуални нарушения.Твърди се, че разследването не е обективно, всестлранно и пълно, че не са изследвани спорните обстоятелства, че не е било преценено в пълнота депозираното възражение срещу съставения АУАН, оспорва се компетентността на АНО и на актосъставителя, счта се, че приетата за установена фактическа обстановка не е доказана, твърди се, че санкционираното дружество не е в трудови отношения с процесното лице С.И. и че не го е допуснало до работа, приема се, че неправилно са били посочени нарушените норми, оспорва се размерът на наложеното аздминистративно наказание и се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Д. С., който поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и недоказано, оспорва приетият по делото договор за предоставяне на строителна услуга, като сочи, че същият касае обект, различен от проверения, твърди, че преди да бъдат издадени АУАН и НП, АНО е следвало да обяви съществуването на ТПО, което не е било сторено, оспорва се и фактическото извършване на нарушението и се иска присъждане на адвокатско възнаграждение, за което не се представят доказателства.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като аргументира доказаност и съставомерност на извършеното нарушение, липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон, като моли за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.06.2018г., служители на Д”ИТ”-Варна, сред които свидетелите М. и Н., извършили проверка в строителен обект- жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, на ул.”Цар И.Шишман” №5. Обектът се стопанисвал от „ Металекс Инвест”, като на входа на първия етаж били установени пет лица, които поставяли изолация, сред които била и св.С.И..В обекта по време на проверката присъствал и св.М., представител на изпълнителя на обекта и в негово присъствие се извършила проверката.На петте лица, сред които била и св.И. били зададени въпроси, касаещи трудовите им правоотношения, като в КП, изготвен по време на проверката били отразени имената на св.И., ЕГН, както и че от датата на проверката същата работи като майстор шпакловчик от 8-17ч., с почивни дни събота и недела, с трудово възнаграждение от 250лв. седмично и че няма сключен трудов договор, като св.И. се подписала в КП.За останалите четири лица било отразено , че също работят от деня на проверката и че нямат сключени трудови договори.В протокола било отразено, че проверката касае фирма „Г.” ЕООД- подизпълнител на обекта, като в момента на пристигането на проверяващите в обекта представител на това дружество липсвал.В разговор със св.М., св.И. заявила, че „Драго” ги е извикал на работа и че той ще им плаща възнагражденията.

Насрочена била и документална проверка в Д”ИТ”, в хода на която за св.И. не бил представен трудов договор между нея и санкционираното дружество „Г.” ЕООД.

Предвид горното св.М. приела, че св.И. на 25.06.2018г. е била допусната до работа от „Г.” ЕООД, в качеството му на работодател, да престира труд в негова полза в проверения обект, да изпълнява длъжността „майстор-шпакловчик” без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по ТПО, поради което на 20.08.2018г. съставила АУАН срещу санкционираното дружество за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ вр.чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.

АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице- св.Д., който го подписал без възражения.

В законоустановения срок постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН от представляващия дружеството, съгласно които между страните не са били налице трудови правоотношения и не е осъществен състав на административно нарушение, с твърдения, че от цифровата квалификация на нарушението не е ясно точно в какво е обвинен нарушителят и с искане преписката да бъде прекратена.

Във връзка с депозираните възражения било изготвено становище от старши юрисконсулт в Д”ИТ”, касаещо неоснователността на тези възражения, поради което въз основа на материалите по преписката на 29.08.2018г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В съдебно заседание се събраха гласни доказателства, че в действителност по време на пристигане на проверяващите в обекта св.И. се е намирала там.

Установи се, че между нея и всички останали лица, визирани в КП е имало уговорка със св.Д.Д. да се срещнат и евентуалност да се уговорят за сключване на трудови договори.

Установи се, че изпълнител на обекта е дружество, различно от санкционираното и че „Г.” ЕООД е само подъизпътилел на строителните работи в обекта.

Установи се, че по време на проверката не е имало представнител на подизпълнителя „Г.” ЕООД в обекта.

Установи се, че представителят на изпълнителя не знае кои са лицата, установени в обекта и какво точно правят на обекта, още повече кои ги е допуснал там.

В КП, изготвен от проверяващите е посочена една и съща дата- 25.06.2018г.-датата на проверката, като дата на евентуално постъпване на работа.

Установи се, че данните в КП са попълнени не от св.И.и че същата единствено е положила подпис в протокола.

Установи се, че няма доказателства точно св.И. да е посочила, че престира работна сила за санкционираното дружество.

Установи се, че между св.И. и санкционираното дружество не е бил сключен трудов договор и в последствие.

Установи се, че между представляващия дружеството, санкционирано с процесното НП и св.И. не е имало никакъв личен контакт.

Съдът напълно кредитира показанията на св. М., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът не кредитира показанията на св.Н. единствено в частта, в която същият сочи, че св.И. е заявила по време на проверката, че работи за санкционираното дружество, тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират нито с показанията на св.М./ пред нея И. е заявила, че Драго ги е извикал/, нито с показанията на свидетелите И. и Д..В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Н., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.

Съдът напълно кредитира показанията на св.Д., тъй като същите са последователни, искрени и не се оборват от други събрани по делото доказателства.

Съдът не кредитира показанията на св.И. единствено в частта, в която същата сочи, че към момента на проверката е била извън проверения обект и не е извършвала никаква дейност, както и че не е посочвала някакви елементи на ТПО, тъй като от показанията на свидетелите М. и Н. се установява, че същата е била в обекта и то на приземния етаж, където се е полагала изолация.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.И., тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда доказателства.

Съдът изцяло кредитира и показанията на св.М., тъй като същите са непротиворечиви и липсват доказателства, които да ги оборват.

Вярно е, че представеният по делото договор за предоставяне на строителна услуга не касае проверения обект, но няма доказателства, че такъв не е бил сключен, просто съдът не позовава решението си на него.

Съдът кредитира останалите писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите М., Н., И.,Д. и М. в кредитираните от съда части, АУАН,КП и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок.Срещу АУАН са били подадени писмени възражения, но в конкретния случай не е била преценена в пълнота законосъобразността на съставения акт, не са събрани допълнително доказателства, които да мотивират безспорен извод за извършено нарушение, което в последствие е довело до съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.